Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 18.06.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3223 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 657 от 04.04.2013г. по т.д. № 2453/2012г. на Апелативен съд - София, с което е след отмяна на решение № 539 от 09.03.2012г. по т.д. № 1883/2009г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.49 ЗЗД, сумата 194 230 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на наредената сума от банковата сметка на Д. Х., открита в [фирма] на 03.07.2007г., по банковата й сметка в [фирма], с основание на превода „погасяване на кредит МG0622600009” и бездействието на [фирма] да извърши погасяване на кредита до размера на сумата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.07.2007г. до окончателното й плащане, и разноски от 28 992,20 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: „Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което е уважил иска с правно основание чл.49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че действията на служителите на [фирма] са причинили като пряка последица на ищеца, [фирма], вреди, състоящи се в осуетяване на възможност да упражни правата си на ипотекарен кредитор, като се удовлетвори предпочтително от стойността на имотите, след заличаване изцяло или частично на учредените върху същите имоти в полза на [фирма] предходни ипотеки. Увреждащите действия се изразяват в неизвършване на действия по погасяване на получения от Д. Х. от [фирма] кредит до размера на постъпилата сума по открита при банката от длъжника сметка, въпреки, че са били налице всички предпоставки за това: длъжникът по договора за ипотечен кредит е имал открита при банката сметка; длъжникът е дал писмено съгласие при сключването на сделката, по която възниква право в полза на банката, тя да събира дължимите й от титуляра на сметката суми; длъжникът е поискал издаване на банкова референция, в която да се посочи размера на цялото му задължение към конкретна дата и сметка, по която да бъде погасено; длъжникът депозира и изрична писмена молба за погасяване на кредита му при банката и заличаване на обезпечаващите го ипотеки; и по сметката, предназначена за погасяване на кредита е постъпила сумата, многократно надвишаваща минималната вноска за предсрочно погасяване на кредита от 1500 лева. Изложени са съображения, че [фирма] неправомерно не е изпълнила нареждането на кредитополучателката Д. Х. да погаси предсрочно кредита до размера на получената по сметката й в [фирма] сума от 194 230 лева, тъй като съгласно клаузите на договора кредитополучателят има право да погаси предсрочно частично дълга си при условие, че частичните вноски не са по-малки от 1500 лева, като преведената сума по посочената в референцията сметка е в размер, многократно надхвърлящ сумата от 1500 лева. Въз основа на това са счетени за неоснователни възраженията на [фирма], че правото й на директен дебит е могло да бъде упражнено само по отношение на изискуемите вноски, както и че не е могла да извърши частично предсрочно погасяване на кредита, тъй като волята на длъжника била за пълно погасяване на кредита и за заличаване на ипотеката. Аргументирано е, че в молбата за предсрочно погасяване на кредита не е посочено, че се иска погасяване само и единствено на целия дълг, с което да се изключи възможността за частично погасяване на кредита, което не може да бъде изведено и от искането в молбата за заличаване на ипотеките. Според въззивния съд, задължението за предсрочно погасяване на кредита и за заличаване на ипотеките са две самостоятелни задължения на банката, тъй като първото е функция на упражняване на правото от кредитополучателя на предстрочно погасяване на дълга при наличие на предвидените в договора предпоставки за това, а второто задължение - за заличаване на ипотеката, е функция от погасяването на самия кредит. Решаващият състав се е позовал и на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.18, ал.1 от Наредба №38 29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи /отменена 01.11.2009г./, цитирана в случения от „ОББ” договор за кредит, съгласно които банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляра на сметката въз основа на писмено съгласие, дадено при сключване на договора за кредит, по който възниква задължението в полза на банката. Апелативният съд е приел, че [фирма] не е положила дължимата грижа на добрия стопанин- чл.302 ТЗ, като не е предприела необходимите действия за предсрочно погасяване на кредита с постъпилата сума, като същевременно е допуснала кредитополучателят да се разпореди с постъпилата сума при положение, че към датите, на които кредитополучателят е предприел разпоредителните действия с постъпилата сума, вече е било налице предходно писмено изявление да бъде извършено предсрочно погасяване на кредита, което не е било изпълнено. Ето защо, за неоснователни са счетени и възраженията, че банката не е могла да контролира разпоредителните действия на кредитополучателя, като същата още в деня на постъпването на средствата по сметката е предприела разпоредителни действия. Въпреки, че в издадената от [фирма] референция изрично е декларирала, че не се поемат никакви ангажименти от страна на банката, извън удостоверяването от фактите, че Д. Х. е неин клиент, размера на задълженията по ипотечния кредит и сметката, по която следва да се преведат средствата, въззивната инстанция е приела наличие на причинна връзка между поведението на служителите на [фирма] и противоправния резултат въз основа на това, че [фирма] е била информирана за целта на извършването на референцията, тъй като в нея се съдържа посочване на сума за предсрочно погасяване на кредита вкл. и за таксата за това погасяване и референцията е издадена да послужи пред П. Б.. Според въззивния съд, извършването на частично погасяване на кредита не би увредило правата на [фирма], тъй като за разликата банката би продължила да се ползва от учредената в нейна полза първа по ред договорна ипотека. При насочено принудително изпълнение срещу двата ипотекирани имоти, с възлагане на единия имот и насрочена нова публична продан по отношение на другия имот при начална цена от 82 500 лева, е прието за установено, че имуществото на длъжника, даващо право на предпочтително удовлетворяване на кредиторите е недостатъчно за покриване на задълженията му по кредита с [фирма], която се ползва с привилегията на първи по ред ипотекарен кредитор, от което е изведено наличието на вреда за втория по ред ипотекарен кредитор, независимо, че проданта на втория имот не е приключила и не е извършено разпределение. Според решаващия състав, размерът на вредата е съизмерим с преведената от [фирма] сума от 194 230 лева по отпуснатия на длъжника Д. Х. кредит за рефинансиране на задължението към [фирма]. По релевирания правен въпрос: Съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД, договорът, извън предвидените в закона случаи /чл.22 ЗЗД и чл.237 ЗЗД/, има релативно действие - неговите правни последици се разпростират само по отношение на страните по него. От друга страна, обстоятелствата, поради които е налице неизпълнение на задължение по договорно правоотношение, могат едновременно да водят до неизпълнение на задължения по друго договорно правоотношение, по което неизправната страна по първата облигационна връзка се явява трето лице. В чл.21, ал.2 ЗЗД е установен специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълнението на договор. С поведението си третото лице – делинквент следва противоправно да възпрепятства изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото от деянието неизпълнение на задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми – пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно отношение/, вкл. по отношение на акцесорните права, като правото на предпочитателно удовлетворение. Вредите следва да са последица от поведението на третото лице, като причинно - следствената връзка е усложнена: възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора - вреда. Увредено лице се явява страна по съществуващо договорно правоотношение. Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира. Предвид изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: При непозволеното увреждане вредата може да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължение по договор, по който увреденото лице не е страна, ако обстоятелствата, довели до неизпълнението или до последиците от него, водят до неизпълнение на задължения и по друго договорно правоотношение, по което неизправната страна по първата облигационна връзка е трето лице и са осъществени останалите предпоставки от фактическия състав на чл.21, ал.2 ЗЗД. По основателността на касационната жалба: В исковата молба се поддържа, че [фирма] е следвало да извърши предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателката по договора за кредит и да заличи учредените за обезпечаване на вземанията си по същия договор ипотеки върху двата апартамента и като не е изпълнила тези си задължения по договора за кредит е причинила вреда в имуществената сфера на ищцовата банка, тъй като тя е придобила качеството на втори по ред ипотекарен кредитор по предоставения от нея кредит за рефинансиране, а не от първи ред, довело до невъзможността за пълно удовлетворяване на банката при принудително изпълнение по отношение на ипотекираните недвижими имоти с оглед поредността на удовлетворяване по чл.136 ЗЗД, във връзка с първия транш по договора за кредит Служителите на банката – настоящ касатор, са действали с груба небрежност, съответно при условията на евентуален умисъл. Съгласно т.3 от договора за кредит между [фирма] и кредитополучателя, кредитът от 115 000 евро се усвоява на два транша, първият от които – след представяне на удостоверение за тежести с вписани втори по ред ипотеки в полза на банката за рефинансиране в размер на 102 000 евро на ипотечен кредит по сметка в ОББ и вторият в размер на 13 000 евро - след представяне на удостоверение за тежести с вписани първи по ред ипотеки в полза на банката, за текущо потребление. Следователно, видно от клаузите на сключения от ищцовата банка договор за кредит, траншът, предназначен за рефинансиране на кредита с ответната банка се извършва при вписване на втори по ред ипотеки върху имотите. Основателно е възражението на касатора, че вредата е следствие на действията на кредитополучателката, която в деня, в който по нейно нареждане сумата е постъпила от сметката й при ищцовата банка по сметката й в ответната банка, е предприела разпоредителни действия със средствата по сметката си, с което е налице оттегляне на съгласието й с тези средства да се извърши погасяване, в случая частично, на дълга по първия кредит. Неправилно въззивният съд е приел, че банката – ответник по иска не е следвало да вземе предвид новонастъпилия факт в договорното правоотношение на оттегляне на съгласието за предсрочно погасяване на кредита посредством разпореждане със сумата от титуляра по банковата сметка. Въз основа на това е направен и незаконосъобразен извод за наличие на пряка причинно - следствена връзка между поведението на служителите на банката – касатор и невъзможността ищцовата банка да се ползва с особената привилегия на ипотекарен кредитор от първи ред, тъй като ипотеките от първи ред в полза на ответната банка не са заличени, доколкото продажната цена на имотите не е достатъчна да покрие задълженията по двата договора за кредит. Основателно е и оплакването на банката – касатор, че с преведената сума от кредитополучателката от нейната сметка в [фирма], заверена със средствата от първия транш по сключения от нея втория кредитен договор, по сметката й в [фирма], доколкото е по-малка от дълга по първия кредит, то на основание чл.174 ЗЗД, няма основание за заличаване на ипотеките, учредени в полза на [фирма] и ищецът не може да придобие качеството на ипотекарен кредитор от първи ред. Предвид горното, не може да бъде ангажиране деликтната отговорност на ответника, поради което решението следва да бъде отменено, като противоречащо на закона, а исковете се отхвърлят като неоснователен. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за всички инстанции в размер на 21398,40 лева /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице/. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 657 от 04.04.2013г. по т.д. № 2453/2012г. на Апелативен съд – София, като ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 194 230 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на наредената сума от банковата сметка на Д. Х., открита в [фирма] на 03.07.2007г., по банковата й сметка в [фирма], с основание на превода „погасяване на кредит МG0622600009” и бездействието на [фирма] да извърши погасяване на кредита до размера на сумата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.07.2007г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 21398,40 лева - направени разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.