Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 23.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5593/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма], [населено място] и Н. К. Т. са обжалвали решение от 16.05.2013 г. по гр. дело № 4760/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ – „б” състав. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По касационната жалба на [фирма], [населено място]: Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил първоинстанионното решение по гр. дело № 39926/2012 г. на 62 състав на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 200 КТ, предявен от Н. К. Т. против [фирма], [населено място] за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лв. със законните последици – лихва в полза на ищеца, разноски – адвокатски хонорар за процесуалния му представител и държавна такса по сметка на СРС, както и в частта относно присъдените от въззивния съд разноски в полза на ищеца. За да постанови този резултат Софийски градски съд е приел следните съображения: доказване, че увреждането на ищеца е настъпило в резултат на трудова злополука, основание за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ; липса на съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалия ищец; доказване на неимуществените вреди от трудовата злополука до размер на сумата 30 000 лв. С определение № 67 от 14.01.2014 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Изложените в исковата молба и молбите от 05.11.2012 г. и от 06.11.2012 г. твърдения не съдържат пълно изложение на обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука и въз основа, на които страните по спора е следвало да сочат доказателства и да излагат своите доводи, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В молбата от 05.11.2012 г., приложена към първоинстанционното дело ищецът чрез процесуалния си представител, адвокат З. Н. във връзка с определението на първостепенния съд по чл. 140 ГПК е отразил, че „Причинната връзка на настъпилите увреждания са описани в административните документи, установяващи, трудовата злополука, като такава, а именно: декларация за трудова злополука, разпореждане на НОИ, решение на ТД на НОИ”, т.е. вместо да изложи твърденията си за обстоятелствата, при които е настъпила злополуката е препратил към документи, съставени във връзка с установяването й. По този начин исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност, тъй като изложението на обстоятелствата, на които се основава искът е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба, трябва да бъде изготвено от ищецът /това е негово процесуално задължение/ и не може да бъде въведено чрез препращане към други документи. В следващата молба от 06.11.2012 г. ищецът чрез процесуалния си представител, адвокат З. Н. е направил изложение на обстоятелствата във връзка с процесната трудова злополука, които отново са непълни и неясни и които поради това не очертават твърдения, които могат да бъдат предмет на доказателствената дейност и доводи на страните. Така в молбата е посочено, като място на трудовата злополука „терен, определен за складиране на такъв отпадък” представлява открита площадка в промишлен двор на ответника с видимост отвсякъде с просто око и с видеокамери”, без да е посочено къде се намира промишления двор, в кое населено място, каква е била обстановката към момента на злополуката. В същата молба обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука са описани по начин, създаващ неяснота и неразбираемост за твърдяната фактическа обстановка. Твърди се, че „В момента на обгарянето ищецът е слязъл от товарния автомобил провокиран от звук на свистене”, т.е. от една страна се поддържа, че ищецът е слязъл от товарния автомобил, провокиран от звук на свистене, а от друга, че това е станало в момента на обгарянето. Твърди се още, че с гумата на автомобила е настъпена празна газова бутилка, която е изпуснала газ, предизвикал пожара. Не е ясно дали пожара е избухнал, когато ищецът е бил в кабината на автомобила или е бил вече слязъл. Освен това следва да се има предвид, че дори и тези твърдения, съдържащи се в посочените по – горе молби не са били въведени по предвидения в ГПК процесуален ред. В първото съдебно заседание пред Софийски районен съд от 14.11.2012 г. процесуалният представител на ищеца, адвокат Н. е заявила, че поддържа иска, така както е предявен и моли да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, като е посочила, че няма други искания. Ищцовата страна по този начин не е въвела искане за приемане на направените с молбите от 05.11.2012 г. и 06.11.2012 г. уточнения в обстоятелствената част на исковата молба. Първоинстанционният съд не е изпратил копия от посочените молби на ответника, не е допуснал уточнения в обстоятелствената част на исковата молба. При така извършените съдопроизводствени действия исковата молба е останала със съдържанието, което е имала при първоначалното й подаване /искова молба вх. № 14763/23.08.2012 г./, недостатъците й по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, неотстранени и с допълнителните молби, които не са били дори процесуално въведени са обусловили нередовно сезиране на първата и въззивната инстанция. Нередовното сезиране възпрепятства възможността за защита на страната чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по твърденията на ищеца. Въззивният съд, като съд, който се произнася по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по спора се постановява само при редовно сезиране. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. По касационната жалба на Н. К. Т.: Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение по гр. дело № 39926/2012 г. на 62 състав на Софийски районен съд частично относно присъденото обезщетение за неимуществените вреди, за разликата между 30 000 лв. и 50 000 лв. със законната лихва, в частта относно присъдените разноски над 1800 лв. и е постановил решение с което е отхвърлил иска по чл. 200 КТ, предявен от Н. Т. против дружеството за разликата между 30 000 лв. и 50 000 лв., като е присъдил разноски в полза на дружеството. За да постанови този резултат Софийски градски съд е приел освен посочените по – горе съображения още и следните: размерът на претендираното обезщетение е завишен; съобразно принципа за справедливост – чл. 52 ЗЗД, причинените неимуществени вреди, събраните доказателства за интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност и социално – икономическите условия на живот към момента на трудовата злополука общият справедлив размер на обезщетението е 30 000 лв. С определение № 67 от 14.01.2014 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и в тази част, предмет на жалбата на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба. Изложените мотиви във връзка с нередовността на исковата молба в частта относно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се имат предвид и по отношение на тази касационна жалба. За да сезира редовно съда с иск по чл. 200 КТ, ищецът е задължен да въведе процесуално обстоятелствата, на които основава отговорността на ответника. В случая, както се посочи и по – горе при разглеждане касационната жалба на ответника по претенцията исковата молба е останала със съдържанието, което е имала при първоначалното й подаване /искова молба вх. № 14763/23.08.2012 г./, недостатъците й по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК не са били отстранени с допълнителните молби, които не са били процесуално въведени. Нередовното сезиране възпрепятства възможността за доказване на иска чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по изложените в исковата молба твърдения. Въззивният съд е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по спора се постановява само при редовно сезиране. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 16.05.2013 г. по гр. дело № 4760/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ – „б” състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: