Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр.София, 14.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1609 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.290 -293 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба на И. П. И. от [населено място], представляван от адв.Д. П., срещу въззивно решение №95/17.10.2013 г., постановено по възз.гр.д. №220/2013 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №89/04.04.2013 г. по гр.д. № 1696/2011 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която жалбоподателят е осъден на осн.чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД да заплати на Й. У. сумата 33 203.70 евро и разноските по делото. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. С определение № 579/24.04.2014г. по гр.д.№1609/2014г. е допуснато касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.271, чл.272 вр. с чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. Ответната страна по жалбата – Й. К. У. – в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, приема следното: В задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т.19 от ТР№ 1/2001г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Във връзка с дадения отговор на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил в срок обещанието си по сключения предварителен договор от 09.06.2004 г., да построи и прехвърли в собственост на ищцата апартамент с чиста жилищна площ 95.55 кв.м., срещу уговорена цена от 76 440 евро, която е получил /заедно с ответницата К. К./ в деня на подписване на договора, съгласно издадената разписка от 09.06.2004г. Извършеното с нотариален акт на 22.06.2006г. прехвърляне на правото на строеж върху два апартамента /с обща площ – 104.47 кв.м./, е счетено за неудовлетворяващо кредитора частично изпълнение. Направен е извод, че ищцата е развалила предварителния договор по причина, за която ответникът отговаря, поради което последният дължи връщане на неговата част от продажната цена на имота – 33 203.70 евро. Във връзка с поддържаното от ответника възражение за симулативност на клаузата по чл. 2 от предварителния договор, касаеща заплащане от ищцата на покупна цена за процесния апартамент в размер на 76 440 евро, съдът е приел, че същото е недоказано, тъй като липсва „обратно писмо”, разкриващо симулацията, а сочената уговорка по чл.19 от договора „не съдържа изявление за привидност”. По преценка за недопустимост, съгласно правилото на чл.165 ал.2 ГПК, е отказано събирането на гласни доказателства във връзка с твърдението за симулативно плащане на цената на прехвърлените имоти. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за присъждане на вземането на ищцата, въобще не е обсъдено от въззивната инстанция. Предвид изложеното, по основанията за касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на съдебното решение, респ. за липсата на такива мотиви и обсъждане на наведените с въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи на жалбоподателя. На първо място, въззивният съд не е извършил цялиостна самостоятелна преценка на фактическите твърдения на страните, доводите и възраженията им, и избирателно е обсъждал представените по делото доказателства. Същевременно липсва въобще отбелязване, респ. обсъждане в мотивите на въззивното решение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. По него няма произнасяне, което съставлява съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На следващо място, не са разгледани и обсъдени, сключените между страните сделки в тяхната последователност и взаимовръзка. Наличието на такава връзка се установява както от твърденията на ищцата в исковата молба, още и от отговора на ответника, включително и от изложеното във въззивната му жалба. В исковата си молба У. е посочила, че прехвърленото право на строеж за двата апартамента е „в изпълнение на предварителния договор”, като това обстоятелство не се оспорва от ответника. Същевременно съдът не е изяснил въпроса в каква хронологична последователност са съставени и подписани документите - нотариалният акт от 09.06.2004 г., предварителният договор и разписката от същата дата. Във връзка с възражението на ответника за симулативност на клаузата по предварителния договор, предвиждаща плащане от страна на ищцата на продажна цена за недвижимия имот, мотивите на въззивната инстанция съдържат коментар за липсата на съставено между страните „обратно писмо”, което да послужи за разкриване на симулацията. Твърдение за наличие на „обратно писмо”, обаче страната не е въвеждала в процеса. Доводите й за симулация са основани на съществуването на „начало на писмено доказателство” – факт, по който решаващият съд не е изложил никакви мотиви. На следващо място, клаузата по т.19 от предварителния договор очевидно съдържа изявления, които са вътрешно противоречиви, като в тази насока въззивният съд не е изпълнил задължението си да тълкува всяка от уговорките в договора поотделно и във връзка с останалите, за да изясни действителната воля на страните при сключването му. Във връзка с това следва да се посочи, че забраната за допускане на свидетелски показания по чл.165 ал.2 ГПК, не е пречка съдът да изслуша обясненията на страните по смисъла и съдържанието на клаузата по т.19 от предварителния договор и връзката й със записаното в разписката от 09.06.2004г. плащане на продажната цена. Същевременно свидетелските показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка. Не са обсъдени и анализирани и фактите, отразени в съдържанието на разписката и предварителния договор, касаещи предмета на продажбата - с договора е поето задължение за изграждане и продажба на един апартамент; по разписката е отразено, че се плаща цената за два апартамента, а предмет на прехвърленото право на строеж през 2006г. са също два апартамента. Съобразно изложеното дотук, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отдление, намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На основание чл. 293 ал. 2 и ал. 3 ГПК то ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 293 ал. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №95/17.10.2013 г., постановено по възз.гр.д. №220/2013 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №89/04.04.2013 г. по гр.д. № 1696/2011 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която И. П. И. от [населено място], [община], е осъден на осн.чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД, да заплати на Й. К. У. от [населено място] сумата 33 203.70 евро и разноските по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.