5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 284 [населено място] ,22.06.2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1602/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] , чрез представляващия дружеството изпълнителен член на СД - С. П., против определение № 284 / 18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд –Велико Търново, с което е потвърдено определение № 513 / 25.10.2017 г. по т.д.№ 59 / 2017 г. на Окръжен съд – Габрово, за прекратяване на образуваното по искове на жалбоподателя против [фирма] производство, поради отказ от исковете. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по всички доводи на страната относно неправилността на атакувания акт и конкретно – за злоупотребата с процесуални права от представляващия дружеството – ищец друг изпълнителен член на СД - Б. П. , при депозирането на отказ от исковете. Страната счита, че по начало депозираният отказ от иска е бил невалидно процесуално действие, след като формално е сочел различен от действителния номер на първоинстанционното дело ,респ. е недопустимо по тълкувателен път извеждане волята на предявяващия отказа относно предмета му. Намира, че въззивният съд е следвало да установи допуснатото от първоинстанционния съд нарушение – неизпълнение задължителните указания на Великотърновски апелативен съд, дадени с определение № 206/ 27.09.2017 г. по ч.т.д.№ 306 / 2017 г. ,за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно, според страната, не е отчетено и оттеглянето на молбата за отказ от исковете, предприето от представляващия ищеца С. П..Жалбоподателят счита, че произнасянето на въззивният съд е недопустим отказ от правосъдие, доколкото лишаването на ищеца от предприетия с исковете процесуален ред предпоставя окончателно препятстване на защитата му ,с така целения правен резултат – атакуване действителността на сключената от другия представляващ дружеството изпълнителен член на СД - Б. П., във вреда на дружеството – ищец , сделка. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : [фирма], представлявано от С. П., в качеството на изпълнителен член на СД, със самостоятелна представителна власт за същото дружество, е предявил обективно, евентуално съединение, искове против [фирма], за установяване нищожност / недействителност на различни основания , на договорна ипотека, сключена от [фирма], чрез другия изпълнителен член на СД, със самостоятелни представителни за ищеца права - Б. П., в обезпечаване вземания на ответното дружество към ищеца, съществуването на каквито вземания ищецът оспорва. В хода на първоинстанционното производство е депозиран отказ от исковете, изходящ от представляващия ищеца Б. П..Отказът от искове е предявен двукратно от същото лице / предвид междувременна смяна на съдебния състав, поради уважен отвод / - с молба от 20.06.2017 г. , последвана от оттегляне на отказа, с молба от 11.07.2017 г. , чрез представляващия С. П., и с молба от 25.10.2017 г.. Първоинстанционният съд е счел депозираният отказ за валидно процесуално действие и прекратил производството. С тук атакуваното въззивно определение е потвърдено определението за прекратяване на първоинстанционното производство, като съдът е счел, че всеки от представляващите дружеството - заедно и поотделно - изпълнителни членове на СД, разполага с еднаква представителна власт и може да извършва процесуални действия от името на дружеството. Според въззивната инстанция,съдът не е оторизиран да извършва преценка относно „правилността на действията на представителите на дружеството„. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ При органно представителство на търговско дружество „ заедно и поотделно „ , с оглед разпоредбата на чл. 3 ГПК, валиден ли ще е отказ от иск по чл.40 ЗЗД , направен от същия представляващ дружеството, сключил увреждащата сделка ? и 2/Невлязлото в сила определение за прекратяване на производството, поради отказ от иск, прегражда ли възможността същият да бъде оттеглен пред въззивния съд ? При тази хипотеза, въззивният съд длъжен ли е да изпълни задължението си по чл. 235 ал.3 вр. с чл.278 ал.4 вр. с чл.273 ГПК ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Логично, според касатора ,в относимост към първия от въпросите, е естеството на защитимото право да не допуска да се счита валиден отказ от иск, направен от лицето, което и в упражняване на представителните си права по отношение на страната, се е договорило в нейна вреда , която именно вредоносна сделка е предмет на атакуване с предявените искове. Противно становище би лишило страната от адекватен път на защита, каквато не е последващо ангажиране имуществената отговорност на зле представлявалия дружеството управител. В отношение към втори въпрос, страната мотивира липсата на логично основание да не бъде зачетено последващо прекратяването, на основание отказ от иска , оттегляне на отказа , доколкото е заявено в хода на въззивното производство и преди влизане в сила на първоинстанционното определение . Обосновава се и основание за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност „ на въззивния акт, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, предвид произнасяне при толериране на злоупотреба с процесуални права, в нарушение на чл.3 ГПК. Формулираните въпроси покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото за формиране решаващия си извод за валидно упражнено процесуално действие – отказ от иск, въззивният съд е счел ирелевантно поведението на представляващия дружеството изпълнителен член на СД, депозирал отказа от исковете, с което поведение, в разрив с интересите на дружеството - ищец, са обосновани исковете. Кумулативно, въззивният съд е счел неотносимо депозираното оттегляне на повторния отказ от исковете, постъпило след произнасянето на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.Не се явява, обаче, обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала съответно противоречива съдебна практика по прилагането й, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по прилагането на такава норма , но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Нормата на чл.3 ГПК е ясна в налагането на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права. Нарушението на този принцип е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което и предпоставя фактологичен, а не правен характер, на поставения въпрос. Касационното основание,обаче, следва да се допусне поради „очевидна неправилност„ на въззивното определение.Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. Очевидна неправилност би била налице при неприложен правен принцип, какъвто, императивен по естеството си, безспорно въвежда нормата на чл.3 ГПК. Подадената от представляващия дружеството С. П. искова молба съдържа обстоятелства изрично насочващи към противоречиви за дружеството интереси на представляващия го , вкл. самостоятелно, друг изпълнителен член на СД - Б. П., депозирал отказа от исковете. Същевременно процесуалните действия на представляващия С. П., вкл. по противопоставяне на депозираните откази от исковете на Б. П., са безспорно процесуално валидни.В тази конкретна хипотеза, при надлежно упражнимо самостоятелно,но противоречиво процесуално представителство от две лица, по отношение едното от които са декларирани противоречиви с тези на дружеството – ищец интереси, следва да бъдат съобразени ония валидни процесуални действия, осъществявани в интерес на търсещата правна защита страна – [фирма]. Принципът на чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права е неразривно свързан с принципа, въведен с чл.2 ГПК – за разглеждане и решаване на всяка подадена до съдилищата молба за защита и съдействие. Злоупотребата с процесуални права сама по себе си не предполага невалидно, от гледище на процесуалните норми за редовност, процесуално действие ,а валидно, но несъвместимо с принципа за добросъвестност, дължим от участващите в производството правни субекти, който следва да бъде зачетен, именно с цел осигуряване търсената защита, в случая безспорно предявена и поддържана надлежно от представляващия [фирма] изпълнителен член на СД – С. П.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК. ОТМЕНЯ определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 513/25.10.2017 г. по т.д.№ 59/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, за прекратяване на производството по исковете, поради отказ от същите . ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Габрово, за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :