2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307 София, 14.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………....., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 362 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4338 от 7.ХІІ.2015 г. на Н. Л. Я. от [населено място], област Видин, подадена против въззивното определение № 318 на Видинския ОС, ГК, от з.з. на датата 27.ХІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 366/2015 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 351/11.ІХ.2015 г. на Белоградчишкия РС по гр. д. № 38/2015 г.: за частично прекратяване на първоинстанционното пр-во по нейния инцидентен установителен иск, предявен с нарочна искова молба /вх. № 637 от датата 9.ІІІ.2015 г./, чиито предмет е било прогласяването на нищожна на клаузата по т. 4.4, б. „з” от сключения на 12.Х.2009 г. с ищцовия Д. „З.”-София договор № 05/112/02490 за отпускане на финансова помощ по мярката „Създаване на стопанства на млади фермери” и за връщане на исковата й молба /с горепосочения вх. №/ в така посочената нейна част. Оплакванията на частната касаторка Я. са за необоснованост и за постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати от състава на Видинския ОС многобройни съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно на правото й на защита, на задължението на съда за излагане на мотиви, на забраната за влошаване положението на обжалващия, както и на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това тя претендира касиране на атакуваното определение и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който делото да бъде върнато на първостепенния съд: „Със задължителни указания по прилагането на Закона”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Я. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 3 и по т 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла с атакуваното определение, поддържа повторно главното си оплакване в частната касационна жалба, че Видинският ОС „неправилно се е произнесъл” относно размера на цената на насрещния й установителен иск за нищожност на клауза в сключен между страните по спора договор за финансова помощ, определяйки същата на база стойността на целия договор, вместо да изследва материалния интерес от установяване на частичната нищожност на тази сделка. Тезата на частната касаторка е, че произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение се явявало в противоречие с Определение № 290/9.ІV.2014 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по ч. т. д. № 953/2014 г. Ответният по касация Д „З.” не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Видинския окръжен съд, настоящата частна касационна жалба на Н. Л. Я. от [населено място], област Видин ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта или за нищожността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. При установена вероятност същият съдебен акт да е процесуално недопустим, респ. – нищожен, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с произнасянето по съществото на подадената касационна жалба. Първостепенният Белоградчишки РС е приел, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответницата Я. е постъпил отговор на исковата молба на Д. „З.”, както и че тя на свой ред е предявила при условията на обективно кумулативно съединяване „инцидентни установителни искове срещу ищеца”. Според въззивният съд обаче, ответницата не е внесла определената държавна такса, поради което с обжалваното пред него първоинстанционно определение е било прекратено пр-вото по делото „в частта по насрещния иск на ответницата за прогласяване на нищожност на клаузата по т.т. 4.4, б. „з” от договора”. Вярно е, че в подадената от настоящата частна касаторка отделна искова молба с вх № 637/9.ІІІ.2015 г. по описа на РС-Белоградчик е бил формулиран и евентуален петитум: „В случай, че приемете, че предявения от мен с настоящата искова молба иск не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 212 от ГПК - като инцидентен иск, то тогава моля искът да се счита за насрещен иск по смисъла на чл. 211 ГПК, със същото съдържание и петитум”. Меродавно обаче в процесната хипотеза е, че още с отговора си по главната искова молба на Д.„З.” настоящата касаторка е поискала от първостепенния съд да се произнесе с решението си и „относно съществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото” – валидността на клаузите по т.т. 4.28, 4.29 и 4.4, б.„з” от сключения между страните по спора договор № 05/112/02490 от датата 12.Х.2009 г. Предвид характера му на установителен, този иск на Я. срещу Д. „З.” не би могъл да се преценява като насрещен по отношение на главния /осъдителния/ иск на това юридическо лице, по повод завеждането на който е било образувано първоинстанционното исково производство. Съгласно т. 7, б. „а” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 212 ГПК. Щом като инстанционният контрол по отношение на такова определение пред по-горен съд е изключен, то налице е вероятност атакуваното от Я. въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт. На това основание ще следва атакуваното въззивно определение да бъде допуснато до касационен контрол. По същество: Към настоящия момент образуваното пред РС-Белоградчик гражданско дело № 38/2015 г. е висящо както по първоначалния осъдителен иск на ДФ „Земеделие” срещу Н. Л. Я., но така също и по предявените от последната с отговора й по исковата молба два обективно кумулативно съединени инцидентни установителни иска срещу Фонда: за прогласяването за нищожни на клаузите по т. 4.28 и съответно - по т. 4.29, от сключения между страните по спора на датата 12.Х.2009 г. договор № 05/112/02490. Не е бил приет от РС-Белоградчик за съвместно разглеждане с първоначалния единствено онзи трети инцидентен установителен иск на ответницата Я. за прогласяване нищожността и на клаузата по т. 4.4, б.”з” от същия договор, но както вече бе посочено по-горе, този отказ на първостепенния съд въобще не подлежи на атакуване пред по-горна инстанция. Ето защо, като процесуално недопустимо, постановеното от Видинския ОС определение, ще следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено. Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА въззивното определение № 318 на Видинския окръжен съд, ГК, от з.з. 27.ХІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 366/2015 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО СЪЩОТО ДЕЛО. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 362 по описа за 2016 г.