4 Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр.София, 11.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова Александър Цонев при секретаря Албена Рибарска и прокурора Стаменова като разгледа докладваното от съдия Цонев гр.д.№ 534/ 2017 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от прокуратура на РБ срещу решение № 124/ 25.10.2016г. постановено по в.гр.д. 338/2016г. на Бургаски апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК. Съдът е сезиран и с касационна жалба от Р. Г. Д. срещу същото въззивно решение, в частта, в която е потвърдено решението на Бургаски окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен иска и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000лв. до 80000лв.. Решението в тази част също е обжалвано като необосновано и неправилно. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими. С определение № 392/ 10.05.2017г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“ и „Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер?“. В рамките на правомощията си по чл. 290 и чл.293 ГПК, ВКС намира следното: По поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване е налице установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която обстоятелствата от значение за размера на обезщетението при незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД са вида и продължителността на повдигнатото обвинение и доколкото вредите от него поглъщат вредите от наложените мерки за процесуална принуда/т.р. 3-2005- ОСГК/, съдът е длъжен да вземе предвид и вида и продължителността на наложените мерки за неотклонение и вида и броя на извършените процесуално- следствени действия с ищеца /р.№161-16-ІV ГО/. Претърпените болки и страдания извън обичайните такива се вземат предвид от съда само ако са въведени в исковата молба- такива примерно са неблагоприятните последици в социалните, вкл. семейните отношения, професионалната реализация, здравословното състояние и др./р.480-13-ІV ГО/. При определяне на размера на обезщетението, съдът следва да отчете и обстоятелствата, според които пострадалото лице с поведението си виновно е допринесло за вредоносния резултат /р.№ 143-11-ІІІ ГО/. За да обезпечи събирането на доказателства за тези обстоятелства, съдът е длъжен да даде указания на страните за соченето на доказателства относно правнорелевантните факти, включително служебно да изиска наказателното дело /р.178-14-ІІІ ГО/. Предвид дадените отговори на въпросите, по които касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е неправилно е следва да се отмени като по приложението на чл. 293 ГПК, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел по иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, че на ищцата е повдигнато незаконно обвинение по чл. 302,т.2 НК и е оправдана по него, процесът е продължил повече от 4 години, била е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000лв., била е отстранена от работа в продължение на 9 месеца и през това време е била без издръжка, сучаят е бил широко отразен в медиите още на 05.07.2010г., ищцата е преживяла силен стрес, срам и притеснения от разгласяването, унижение и неудобство във взаимоотношенията с близки и познати, ищцата е била в началото на трудовата си дейност и се е била затворила в дома си и непрекъснато плачела. Въз основа на тези данни съдът е определил обезщетение в размер на 20000лв. за неимуществени вреди. Трайно е установената съдебна практика по тълкуването на чл. 293, ал.2 ГПК, според която решението е неправилно, когато е нарушен материалния закон или е необосновано или съществено са нарушени съдопроизводствените правила. Нарушението на материалния закон се изразява в грешка при тълкуването и прилагането на материалния закон, необосноваността представлява грешка във фактическите изводи, поради нарушение на правилата на формалната логика, а същественото нарушение на съдопроизводствинети правила представлява неправилно приложение на процесуалноправна норма, имаща значение за правилното решение на делото. В случая въззивният съд е приел необосновано, че ищцата е оправдана по обвинение по чл. 302,т.2 НК, след като тя е оправдана по обвинение по чл. 301, ал.1 НК. В нарушение на материалния закон не е взел предвид вида, броя и продължителността на наложените мерки за процесуална принуда, включително извършените с ищцата процесуално- следствени действия, като в нарушение на съдопроизводствените правила не е изискал наказателното дело. Като последица от неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът е направил необосновани фактически изводи за емоционалните страдания, продължителността и интензитета им. Като противоречащи на формалната логика могат да се определят и изводите на въззивния съд, че ищцата през цялото време на наказателното производство е изпитвала силни притеснания /в жалба до административния съд тя е определила процеса срещу нея като „смехотворен, съшит с бели конци и без липса на доказателства“/, че е била в началото на кариерата си /има данни, че е започнала работа през 2006г./, че по цял ден била в къщи и плачела /тя е била на работа през това време до отстраняването и през 2014г./, че името на ищцата било разпространено в медиите още през 2010г. /а по това време в медиите се посочват само инициали, пол, възраст и длъжност/. Естеството на констатираните пороци налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, изразяващи се в изискване и прилагане на наказателното дело, поради което спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Съгласно чл. 293, ал.3 ГПК, ВКС връща делото на нов състав на въззивния съд, когато се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. В случая, за да изпълни задълженията си по чл. 10 ГПК и за да обезпечи правилното приложение на материалния закон, въззивният съд следва да изиска и приложи наказателното дело, водено срещу ищцата и приключило с оправдателна присъда. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 124/25.10.2016г., постановено по в.гр.д. 338/2016г. на Бургаски апелативен съд и връща делото на нов състав на съда за изпълнение на указанията. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: