Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 13.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 309 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. В. В. против въззивно решение № 496/15.11.2017 на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 788/2016 г., с което е била потвърдена присъда № 324/07.12.2015 г. на СГС, НО, 21-ви състав по НОХД № 1222/2014 г. относно осъждането му за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК – за това, че 16.03.2013 г., в [населено място],[жк], в снек бар „П. К.” в съучастие като съизвършител с Е. Ю. К., отнел от владението на Н. Л. Н. пари и мобилен телефон на обща стойност 1921, 50 лв., като употребил за това сила и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на възивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Защитникът на неявилата се подсъдима Е. К., която не е подала касационна жалба, изразява становище за постановяване на законосъобразен и справедлив акт. В последната си дума подсъдимият В. моли за справедлив съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за основаване на осъждането на подсъдимия като автор на престъплението върху предположения, както и в нарушение на правилата за обективна и пълна проверка на доказателствените материали, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия В. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на показанията на св. Н. относно авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието. В мотивите подробно са обсъдени всички негови разпити от ДП, които първата инстанция е приобщила въз основа на изразеното съгласие на защитата, като значимата информация в тях детайлно е била проверена чрез съпоставка с други доказателствени източници, които въззивният съд внимателно е анализирал и точно посочил. Това важи както за насилствения начин, по който е сломена съпротивата на Н. – чрез удар в областта на лицето след поемането на метадон, поставен в питието му, така и относно точния размер и произход на отнетите парични средства и мобилния му телефон „Нокиа”. В контекста на направените от защитата възражения (възпроизведени и в касационната жалба) подробно са били обсъдени показанията на св. П. К., като последователно са откроени причините, поради които не се възприемат твърденията й, че подсъдимият си е тръгнал от заведението, ползвайки мобилния телефон „Нокиа”. В тази връзка апелативният съд коректно е откроил данните, които ги опровергават и практически потвърждават показанията на св. Н. за отнемането на тази вещ (последно входящо обаждане, регистрирано в 15.50 ч. на 16.03.2013 г., невъзможност св. Я. да осъществи връзка с Н. около 17.30-18 ч. и последващо активиране на мобилния телефон в офис на Мтел с картата, използвана от св. Е. в 16.48 ч. на 14.05.2013 г.). Следователно, оценката на доказателствата е било извършено в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е било опорочено. Подробно отговорено е на всички възражения на защитата в съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК. В този аспект, ВКС намира, че упреците към процесуалния подход на въззивния съд да не допусне разширяване на доказателствената основа и по повод съдържанието на изготвените мотиви, са изцяло неоснователни. Няма никакво място за възприемане на тезата за основаване на решението „върху доказателствени материали, които [въззивният съд] не е събрал и проверил лично”. След поредица от промени в състава на въззивния съд, в крайна сметка решаващият съдебен състав е отменил определението за провеждане на въззивно съдебно следствие и е изложил своето разбиране за липсата на необходимост от събиране на допълнителни доказателства, което е негово правомощие. В мотивите си е обсъждал единствено събраните пред първата инстанция доказателствени материали, които допълнително е проверил с нужната прецизност и пълнота. Основал е осъдителните си заключения върху тях, а не върху предположения, както неоснователно и напълно произволно се сочи в касационната жалба. Показанията на св. Н. действително са заемали решаващ дял в доказателствената съвкупност, но преценката за тяхната достоверност е била изградена на базата на обективна, внимателна и последователна съпоставка с други данни, чиято сила и убедителност са повлияли това правно разрешение. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Липсва основание за ревизия на възивното решение в частта относно потвърденото наказание на подсъдимия, отмерено една година над минимума по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. В касационната жалба липсват аргументи за явната му несправедливост, като касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК е заявено единствено във връзка с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при изясняване на авторството на деянието, които ВКС отчете за неоснователни. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 496/15.11.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 788/2016 г., Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.