Ключови фрази
Договор за изработка * доказателствена тежест * стокова разписка * оспорване на истинността на документ

4

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 214

 

София,23.03.2010 година

 

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

             Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година в състав:                         

                               

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                     МАРИЯ СЛАВЧЕВА          

     

 

при  участието на секретаря  Лилия Златкова

в присъствието на  прокурора

изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 

т.дело №  642/2008 г.

 

 

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “С” ЕО. , гр. Б. срещу решение № 154 от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 192/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 65 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 390/2007 г. на Поповския районен съд. С оставеното в сила решение са отхвърлени предявените от касатора искове против Е. “В”, гр. П. по чл.79 във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 2 290 лв. и по чл.92 ЗЗД за сумата 2 290 лв.

В касационната жалба са поддържани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че след като не е представил оригинала на стоковата разписка, то направеното от него оспорване на автентичността й не е проведено успешно и следователно същата доказвала възражението на ответната страна за изпълнен от нея договор. Излага и доводи за неправилни фактически изводи, направени поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства.

Ответникът по касация Е. “В” в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да се отхвърли касационната жалба.

С определение № 555 от 20.09.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:

За да потвърди изводите на Поповския районен съд за неоснователност на предявения от настоящия касатор иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД завръщане на авансово преведената цена по договор за изработка на работни обекла, (погрешно квалифициран като такъв по чл.258 ЗЗД), въззивният съд приел за доказано релевираното от ответницата възражение за изпълнението му, като се позовал на двустранно подписан индигиран екземпляр от стокова разписка, установяваща според не предаването на изработените по поръчка на ищеца работни обекла. Изложени са съображения, че разписката носи подпис на представител на страната, която оспорва автентичността му и че негова е тежестта на доказване – чл.154, ал.3 ГПК (отм.) Изтъкнато е, че след като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да представи оригинала на оспорения документ и поради това задачата на съдебно-графологичната експертиза не е могла да бъде изпълнена, то проведеното от него оспорване не било успешно, въз основа на което заключил, че подписът върху разписката е положен от негов представител, удостоверил получаването на стоката в изпълнение на договора.

Касационната жалба е основателна.

Въпросът за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ, който носи подписа на оспорилата го страна е процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, по който разрешението, дадено от въззивния съд е направена в противоречие с чл.128, ал.2 ГПК (отм.) Трайна е съдебната практика, че при оспорване истинността на документ, задължена да представи оригинала му за изследване е страната, която се позовава на него, независимо че същият е подписан от оспорилия го и върху който съобразно правилото на чл.154, ал.3 ГПК (отм.) лежи доказателствената тежест да опровергае автентичността, респ.верността му. Изводът на въззивния съд, че оспорването на автентичостта на стоковата разписка не е проведено успешно поради проявеното от касатора процесуално бездействие във връзка със задължението му да я представи в оригинал е направен в противоречие с трайната практика по приложението на чл.128, ал.2 ГПК (отм.), в светлината на който е следвало да бъде преценено процесуалното поведение на ответницата, която носи доказателствената тежест за установяване на твърдяните от нея положителни факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си последици – чл.127, ал.1 от отменения Граждански процесуален кодекс.

Както бе изтъкнато, а и ВКС - ТК многократно е имал случай да се произнесе, стоковата фактура е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила.становеното в него подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Действително съдът е подкрепил извода си за изпълнено от ответната страна задължение по договора с наличието на гласни и писмени доказателства за изработените от нея с логото на ищеца работни облекла и предаването им на възложителя.

В нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) обаче събраните по делото доказателства са останали необсъдени, като съдът се е задоволил да се позове на част тях. Извършеното нарушение е съществено, тъй като ако те бяха анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, което не е сторено и от първоинстанционния съд, то той би достигнал до фактически и правни изводи, противоположни на направените от него. Така игнорирани при разрешаването на спора са останали показанията на свиделелката Ц. , собственик на „Л” ЕО. , според които фактурата на името на ищеца е издадена от нея след като е избродирала логото на фирмата му върху предоставените й от ответницата материали за изработка на тениски, вратовръзки (фишу) и ватирани блузи. Ако същите бяха обсъдени в тяхната цялост и съдът бе съпоставил датата, на която свидетелката е издала фактурата - 26.10.2006 г., с която е фактурирала на ищеца бродерията на 450 изделия и датата, на която ответницата е закупила ватирания плат за блузите – 30.10.2006 г. по фактура № 3* то с решението си съдът е следвало да даде отговор на въпроса действително ли „Л” ЕО. е извършила бродерия именно на процесните облекла, при положение, че към датата на издаване на фактурата ответницата все още не е разполагала с материала, необходим за изработка, съответно за бродерия на ватираните блузи.

Съдът не е обсъдил и представените от ищеца доказателства за извършени куриерски услуги, според които на 28.10.2006 г., т.е. два дни след фактуриране на избродираните от „Л” ЕО. изделия, ответницата е изпратила до ищеца (макар и на погрешен адрес в гр. Х. кг. вратовръзки (фишута), които обаче според показанията на доведения от нея свидетел С са му били предадени в гр. Б. заедно с блузите и тениските с процесната стокова разписка на 24.11.2006 г. Ако разписка за предаването им действително е била съставена, което се оспорва от ищцовото дружество, а фактурата с дата 19.09.2006 г. е съставена в периода 09.11.2006 г.-23.11.2006 г., както е посочило вещото лице, въз основа на което е прието, че тя е издадена от ищеца едва при приемането на процесните облекла, а не на посочената в нея дата, на която всъщност е наредил в полза на ответницата превода на цената по договора за изработката им, съдът не е отговорил и на въпроса защо в нея не е посочен вида и броя на изработените облекла, така, както те са отразени в оспорената стокова разписка. Изложеното позволява да се приеме, че са кредитирани единствено доказателствата, ангажирани в подкрепа на защитната теза на ответницата и поради тази едностранчивост спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е създало възможност за достигането до погрешни фактически изводи, което се е отразило на правилността на решението.

По изложените съображения настоящият състав приема, че е е налице касационното основание на чл.281, т.3 ГПК, което налага да се отмени обжалваното въззивно решение, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 154 от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 192/2008 г. на Търговищкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: