Р Е Ш Е Н И Е № 60122 гр. София, 24.08.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 413 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимата Д. З. Г. /Д. Е. К./. С присъда № 260000 от 11.08.2020г. по НОХД 1146/2018г. Плевенски окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимата Д. З. Г. за виновна в това, че на 29.09.2017г. и на 14.10.2017г. в [населено място] и [населено място], Република Австрия при условията на продължавано престъпление на банкомат № ***, находящ се в шопинг – мол „Плюс сити“ [населено място] и на банкомат № ***, находящ се в [населено място], използвала платежни инструменти – банкова карта с IBAN: *** и потребителски номер ***, издадена от Ш. банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия с титуляр К. Р. и банкова карта P.***, издадена от банка Р. Х. с титуляр А. - М. Б., без съгласието на титулярите им, като изтеглила сума в общ размер от 3400.00 евро с левова равностойност 6649.82 лева и деянието не съставлява по - тежко престъпление и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК я осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от четири месеца и глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда Д. Г. е осъдена и за това, че на 29.09.2017г. и на 13.10.2017г. в шопинг-мол „Плюс сити“в [населено място] – 4061, район Линц и в „Меркур маркет“ в [населено място] – 5411, район Х., Република Австрия при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност отнела чужди движими вещи – дамски портмонета и парична сума общо на стойност 333.37 лева от владението на К. Р. и А.-М. Б. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.28 вр. чл. 26, ал.1 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК съдът е групирал наказанията лишаване от свобода на подсъдимата Г., определяйки й общо най-тежко такова в размер на 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал.1 НК от определения срок на наказанието лишаване от свобода приспаднал времето, през което спрямо нея е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест на прокурора Великотърновският апелативен съд - Наказателно отделение, с решение № 20 от 22.03.2021г. по ВНОХД 340/2020г. е изменил първостепенния съдебен акт като е увеличил размера на наложените наказания – от три на девет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и от четири месеца лишаване от свобода на една година лишаване от свобода – за престъплението по чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК. С решението е изменено и основанието за групиране на наказанията – по чл. 23, ал.1 НК и е увеличен срокът на отмереното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на една година. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба защитникът релевира касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Излага твърдения, че не са кумулирани наложените на неговата подзащитна наказания в държавите - членки на Европейския съюз, които обосновават повторността на разследваните по настоящото производство посегателства, както и не бил изследван въпросът дали Д. Г. е изтърпяла наложеното й наказание лишаване от свобода в размер на 28 дни в Кралство Нидерландия. За да обоснове позицията си, че извършеното от Г. е маловажен случай, поради което и осъщественото от нея не покрива признаците на квалифициращия състав по т.7 на чл. 195, ал.1 НК се фокусира върху общата стойност на отнетите вещи и парични суми – 333.37 лева. В касационната жалба се коментират направеното от неговата подзащитна самопризнание в хода на първостепенното съдебно следствие, възстановяване в цялост на инкриминираните парични суми и нелекото й семейно положение – самотна майка на три малолетни деца. Това мотивира защитата да претендира оправдаване на подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 НК, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или значително намаляване на размера на определените наказания лишаване от свобода. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимата поддържа касационната си жалба, преповтаряйки изложените в нея съображения. Коментира, че наказанията са отмерени правилно чрез приложението на чл. 55 НК, но следва да бъдат коригирани до размера, справедливо определен, според него, от първостепенния съд. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна, тъй като преценката на апелативния съд е правилна при определяне размера на наложените на Д. Г. наказания, съобразен е със закона и обществената опасност на деянията и дееца. Подсъдимата Г. поддържа позицията на своя защитник, а при дадената й възможност за последна дума изразява съжаление за стореното и декларира, че е променила начина си на живот. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимата Г. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Тезата на защитата, за да претендира неправилно приложение на материалния закон по отношение наличието на квалифициращия признак повторност при немаловажност на извършеното, е ниската стойност на отнетите от Д. Г. вещи и пари – портмоне на стойност 20 лева от владението на К. Р. и такова с идентична стойност и съдържащи се в него 150 евро от владението на А. – М. Б.. За да поддържа тази теза, защитата не държи сметка, че немаловажността на случая не се определя единствено от стойността на отнетото имущество, но и от други данни, характеризиращи извършеното като деяние, неотличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност на извършеното или на самия деец. В конкретния случай доказателствените източници съдържат еднопосочна информация, че подсъдимата е отнела вещите от възрастни жени, възползвайки се от ангажираността им при извършване на покупки в търговски център и хипермакет с потенциално наличие на много други лица. Това поведение на подсъдимата не е и инцидентно в нейното битие, тъй като извън данните от присъдите, обосноваващи осъществяване на разследваните деяние при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 НК, от други такива се установява, че тя е извършвала перманентно еднородни посегателства против собствеността, за което е призната за виновна и осъдена с различни влезли в сила съдебни актове - по наказателно дело № JRA – 349/2014г. от Следствен съд 16 – Барселона, влязла в сила на 02.07.2015г. за извършен опит за кражба на 01.09.2014г. е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, по наказателно дело № LEI – 296/2015г. на Следствен 14 - Барселона – Кралство Испания е осъдена на глоба в размер на 12 евро на ден за срок от 20 дни за извършено престъпление против собствеността на 10.08.2015г. като съдебният акт е влязъл в сила на 03.11.2015г., както и за деяние, покриващо признаците на състав на престъпление против собствеността /чл. 234 от Наказателния кодекс на Кралство Испания/, извършено на 04.08.2015г., за което е осъдена на глоба в размер на по 5 еврио на ден за срок от 20 дни с влязла в сила присъда на 04.04.2016г. За тъждествено престъпление на 14.08.2015г. Д. Г. е осъдена и с влязъл в сила на 16.09.2015г. съдебен акт, постановен от съда в град Флоренция, Република Италия с наложено наказание глоба в размер на 400 евро. Подобна е и ситуацията по отношение осъществена от нея кражба, за която й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 84 дни от съд в град Лондон, Обединено кралство на 04.02.2016г. Тази упоритост при извършване на еднородни по вида си посегателства преди настоящото и невлияещи върху квалификацията „повторност“, определя случая като немаловажен, още повече, че очевидно подсъдимата действа мобилно при престъпната си дейност на територията на различни държави – членки на Европейския съюз, в случая възползвайки се и от възрастта на пострадалите /на 73 години и на 84 години/ и свързаната с нея забавеност на реакциите. В конкретната ситуация се касае за две деяния, осъществени при условията на продължавана престъпна дейност - при темпорална разлика от няколко дни на територията на различни градове в Република Австрия и при еднакъв подход при отнемане на вещи, и то идентични /портмонета/, които обичайно съдържат пари и платежни инструменти. При констатиране наличието на една от кумулативните предпоставки – немаловажност на случилото се спрямо Р. и Б., от писмените доказателствени източници обективно се установява и извършването му при условията на повторност по отношение деятелността на подс. Г.. Тя е осъдена за извършено от нея посегателство, квалифицирано като опит за кражба /чл. 234 от НК на Кралство Испания/ на 29.08.2016г. с влязла в сила присъда на 23.03.2017г. на Следствен съд № 21 – Барселона, както и с влязъл в сила съдебен акт на 01.06.2017г. за извършен опит за кражба на 12.09.2016г. на Следствен съд № 29 в Барселона, Кралство Испания. Подсъдимата е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда на 25.03.2017г. от съда в Амстердам, Кралство Нидерландия по дело № 13 - 701388 – 17 за осъществен от нея опит за кражба на 08.03.2017г. на 28 дни лишаване от свобода. Наложените с тези съдебни актове наказания подлежат помежду си на групиране, тъй като всяко едно от деянията е осъществено преди да има влязла в сила присъда за останалите. Поставеният от защитата въпрос за неизвършване до момента на подобно групиране не влияе върху преценката дали настоящите деяния, осъществени при продължавана престъпна дейност, финализирана на 13.10.2017г., са в условията на повторност, тъй като, за да са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 28, ал.1 НК, деецът следва да е извършил престъпление, след като е осъден за друго такова с влязла в сила присъда без значение броя на престъпленията, вида на наказанията и техния размер. Очевидно е, че настоящите деяния са осъществени в период от три до седем месеца преди разследваните по делото и независимо дали би била извършена мисловна кумулация или не, това по никакъв начин не влияе върху позитивната преценка, че подс. Д. Г. е извършила посегателствата спрямо Р. и Б. в условията на повторност. Отделно от това отговор на този въпрос не би следвало да се търси и от българския съд, тъй като произнасяне по наказателната отговорност от такъв има по това поризводство, а деянието по него очевидно не попада в кумулируемата група, претендирана от адв. М.. Ирелевантно към приложението на материалния закон и в частност към разпоредбата на чл. 28, ал.1 НК, респ. т.7 на чл. 195, ал.1 НК е дали подсъдимата е изтърпяла наложеното й в Кралство Нидерландия наказание лишаване от свобода за срок от 28 дни, в какъвто смисъл са част от доводите на защитата. Подобна преценка извършва органът по изпълнение на наказанията, въпреки че за настоящото производство този въпрос е несъществен, тъй като поради неналичието на предпоставките на чл. 25, ал.1 НК спрямо коментираното осъждане не би била приложима разпоредбата на чл.25, ал.2 НК. Съобразявайки и датата на влизане в сила на присъдата в Кралство Нидерландия – 25.03.2017г. и съпоставяйки я с времеизвършването на настоящото престъпление - 29.09. – 13.10.2017г., очевидно е, че не би могло да се разсъждава и върху съдържимото в нормата на чл. 30, ал.1 НК, изключваща прилагане на правилата по чл. 28, ал.1 НК, в ситуация, в която са изтекли пет години от изтърпяване наказанието по тази присъда. Този срок в конкретния случай е едва няколко месеца от разглежданите посегателства. Застъпвайки позицията, че не е налице неправилно приложение на материалния закон от страна на контролирания съд, този съдебен състав следва да прецени основателността на претенциите на защитата за явна несправедливост на размера на наложените на Д. Г. наказания, тъй като именно там е поставен фокусът на защитата. Въззивният съдебен състав е изложил подробни аргументи, за да обоснове позиицята си, че наказания лишаване от свобода съответно в размер на 9 месеца за извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и една година за деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, са адекватни както спрямо личността на подс. Д. Г., така и спрямо останалите членове на обществото, реализирайки целите и на генералната превениця. С тази преценка и настоящата инстанция напълно се солидаризира. Сочените от защитата персонални характеристики, изразяващи се в направено самопризнание от Г., възстановяване изцяло на материалната увреда на пострадалите, грижите за три невръстни деца, са дали основание на съдилищата да преценят, че са налице многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Но разгледани на плоскостта на предхождащи, невлияещи на правната квалификация по едно от деянията, осъждания, за идентични престъпления, включително и осъждане на територанията на Република България за престъпление по чл. 249, ал.1 НК на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за съответен изпитален срок, три месеца след изтичане на който Д. Г. е реализирала противоправните посегателства спрямо австрийските гражданки, не могат да обосноват извода, че отмерените от Великотърновския апелативен съд наказания са несъответни до степен на явна несправедливост в светлината на нейната перманентна противообществена нагласа с извършване на немалко престъпления на територията на няколко държави. При извършената констатация за неналичие на допуснато нарушение на материалния закон, настоящият състав стои на позицията, че въззивният съд в атакувания съдебен акт правилно е отмерил и наложените на подсъдимата Д. Г. наказания. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 22.03.2021г. по ВНОХД 340/2020г. на Великотърновски апелативен съд - Наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.