Ключови фрази


- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501

гр. София 01.07.2020 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 01.04.2020 (първи април две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 390 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 159 251/27.12.2019 година, подадена от „А1 България“ ЕАД [населено място], против решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 549 092/29.11.2018 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 78-ми състав, постановено по гр. д. № 59 063/2018 година, с което са уважени предявените от Н. Й. К. против „А1 България“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. Й. К. от длъжността „търговски консултант“ А1 магазин С., МОЛ „Скай сити“, регион „С. 5“, зона „Северозапад“, направление „Продажба на частни клиенти“, извършено със заповед № 403/20.07.2018 година на „А1 България“ ЕАД [населено място], като К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 5769.99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяването на иска 05.09.2018 година до окончателното плащане.
В подадената от „А1 България“ ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. Й. К. против дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Й. К. е подал отговор на същата с вх. № 10 533/28.01.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„А1 България“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 05.12.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 159 251/27.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че със заповед № 503/20.07.2018 година на изпълнителния директор на „А1 България“ ЕАД [населено място] на Н. Й. К. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта била издадена при спазване на изискванията на закона. Същата съдържала предвидените в чл. 185, ал. 1 от КТ реквизити-били посочени нарушителя, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Неоснователно било твърдението на К., че заповедта била издадена от лице посочено по чл. 192 от КТ. По делото била представена заповед № 215/20.12.2017 година, издадена от А. В. Д. и М. М., които имали право да представляват дружеството заедно, с която М. И. У.-Ц., която издала оспорваната заповед, била определена да упражнява работодателските права, включително и да прекратява трудовите правоотношения на служителите на дружеството. Наред с това били спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ и при налагането на дисциплинарното наказание били спазени сроковете по чл. 194 от КТ.
Дисциплинарното наказание било наложено, заради действия подробно описани в оспорваната заповед, където било посочено, че Н. Й. К.: 1) на 09.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице е било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите; 2) повторно на 09.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите; 3) на 18.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите. В обясненията си по чл. 193, ал. 1 от КТ Н. Й. К. не оспорил, че е извършил описаното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като посочил, че е пропуснал да направи проверка на клиента за рисков регион, направило му впечатление, че клиентите били придружавани от трето лице и бил наясно, че исканите активации са повече от допустимия брой.
Според състава на Софийски градски съд първоинстанционният съд неправилно бил приел, че описаните действия на К. представляват дисциплинарно нарушение. Действително по делото била представена длъжността характеристика за длъжността „търговски консултант“, която заемал К., съгласно която той бил длъжен да е запознат с и да спазва установените в дружеството политики, стандарти, процедури, инструкции и правилника за вътрешния трудов ред и бизнес етика. По делото била представена „Процедура за предотвратяване на измами“, която видно от отбелязването върху нея била в сила от 25.05.2018 година Твърдените от работодателя нарушения, изразяващите в несъобразяване с описаните именно в посочената процедура индикатори за измами били извършени през април 2018 година, т. е. един месец преди процедурата да била влязла в сила. По делото не бил наличен текст на процедура, от който да било видно за какви конкретни индикатори за измами следвало да следят служителите преди влизане в сила на представения текст на процедурата. В допълнение, по делото не било налично доказателство от което да било видно, че работникът е бил запознат със съдържанието на процедурата действала по време на извършване на твърдените нарушения.
Освен това съставът на Софийски градски съд е посочил, че дори и да бъде прието, че Н. Й. К. действително е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то спорен оставал въпросът за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ с тежестта на нарушенията. В случая нарушенията можели да бъдат определени като системни, като следвали да бъдат разглеждани както поотделно, така и в цялост. Въззивният съд намирал, че нито разгледани индивидуално, нито преценени в съвкупност, нарушенията на К. не били от естество да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Същите представлявали нарушение на вътрешна за работодателя процедура, за която както било посочено не били налични данни да е била сведена до знанието на служителя. Те били извършени през непродължителен период от време и не било доказано да са извършени умишлено с цел нанасяне на имуществени веди на работодателя. Необходимо било да се отбележи, че в посочената за нарушена процедура, работодателят бил предвидил множество индикатори, за наличието на които служителят следвало да следи, като не било достатъчно конкретизирано и ясно при наличието на кои и колко от тях, същият следвало да предприеме последващи действия с оглед избягване на измама. Освен това въззивният съд споделял извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, макар и да е налице връзка между извършеното от Н. Й. К. нарушение и настъпили вреди за работодателя, размера на вредите нямал определящо значение за преценка на наказанието. В случая размера на нанесените на работодателя имуществени вреди не бил в състояние и реално не бил повлиял на цялостната му дейност, доколкото спрямо обема на дейността на дружеството същите не били в голям размер и не било известно дали услугите, които са използвани няма да бъдат заплатени от клиентите. Съобразявайки възможността задълженията за използвани мобилни услуги да бъдат заплатени от клиенти изобщо не можело да се направи категоричен извод за реалния размер на вредите. За да достигнел до извода за несъответствие между извършеното от К. и наложеното му наказание, въззивният съд отчитал характера на работата, доколкото същата се простирала в сферата на предлагане на мобилни услуги на потенциални клиенти на дружеството и сключване/продължаване на договори за предоставяне, т. е. служителят нямал ръководни функции. Неблагоприятното влияние от действията на служителя се ограничавало в рамките на дейността на търговското дружество работодател, пред което съществували правни възможности за възстановяване на нанесените му имуществени вреди чрез предприемане на действия по събиране на вземанията от клиентите, които чрез свои собствени действия били генерирали т. нар. нетипичен трафик и следвало да заплатят задълженията си към предоставящото им тези услуги лице.
Във връзка с налаганите предходни наказания на Н. Й. К. следвало да се отбележи, че била налице трайна съдебна практика, според която предходни дисциплинарни наказания, които били заличени по смисъла на чл.197 от КТ не можели да бъдат съобразявани при преценка на спазването на изискванията на чл.189 от КТ при наложено дисциплинарно наказание, тъй като след изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание, то се заличавало по право и заличаването имало действие занапред. Фикцията, че служителят не бил наказван действа за напред, поради което заличени дисциплинарни наказания не можели да бъдат вземани предвид при определяне на наказание за последващо нарушение. В конкретния случай Н. Й. К. бил наказван с дисциплинарно наказание „забележка“ през 2014 година, което не можело да бъде взето предвид при преценка на тежестта на разглежданото в настоящия случай дисциплинарно наказание.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „А1 България“ ЕАД [населено място] е поискало обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалвано по правните въпроси за това дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица и за това дали заличеното идентично дисциплинарно наказание, дори да не се взема предвид като утежняващо обстоятелство при определянето на наказанието, може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя. Така поставените въпроси са включени в предмета на спора, били са предмет на обсъждане от състава на Софийски градски съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същите се решават противоречиво от съдилищата, поради което допускането на касационно обжалване по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на обжалването.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „А1 България“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „А1 България“ ЕАД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година, по подадената против него от „А1 България“ ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 159 251/27.12.2019 година и такова трябва да се допускане.
На „А1 България“ ЕАД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 248.34 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година.
ДАВА на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД [населено място], [улица], едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 248.34 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.