4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 04 юли 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря…….........….Мира Недева….........……и в присъствието на прокурора…..................…...Кирил ИВАНОВ…...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 533 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Н. В. – защитник на подсъдимия Д. М. М. срещу решение № 53 от 03.04.2017г. по внохд № 467/16г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, в подкрепа на което се излагат доводи, че не са били взети предвид действията на подсъдимия за оказване помощ на пострадалия. Това според жалбоподателя е довело до налагането на явно несправедливо наказание с неправилна отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Настоява се отмяна на решението на апелативния съд и оставяне в сила на първоинстанционната присъда на Добричкия окръжен съд. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наложеното наказание е съответно на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и съобразено с данните за многобройни негови предходни нарушения по ЗДП, санкционирани по административен ред. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен и справедлив. От частните обвинители С. Ю. (лично и като законен представител на малолетната М. Ю.) и Ф. А. са постъпили молби, с които се отказват от предявените граждански искове и молят за прекратяване на производството в гражданската му част. Същите, редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. Не се явява и повереникът им адв. М. Д.. В последната си дума подсъдимият заявява, че предоставя на съда да вземе решение по подадената жалба. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 31 от 20.10.2016г., постановена по нохд № 369/16г. на Добрички окръжен съд, подсъдимият Д. М. М. бил признат за виновен в това, че на 04.03.2016г., около 07:00 часа на път ІІ-27, между [населено място] и [населено място], общ. Балчик, обл. Добрич, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „C. J. H.” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал. 3, т.1 ; чл.16, ал.1 т.1 и чл.20, ал.1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. Ю., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,12 на хиляда, установено по надлежен ред – с Протокол за химическа експертиза № 302/08.03.2016г., изготвена от МБАЛ „Св. Анна” АД [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. с ал.1, б „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият Д. М. М. бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият Д. М. М. бил осъден да заплати на С. А. Ю., Ф. М. А. и на С. А. Ю. като майка и законен представител на малолетната М. М. Ю. суми в размер на по 30 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на дължимата сума. В тежест на подсъдимия било възложено да заплати направените разноски по делото и ДТ върху уважените граждански искове. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства. По въззивен протест на прокурор от окръжната прокуратура в гр. Добрич за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК и въззивна жалба на подсъдимия за намаляване на наложеното наказание, било образувано внохд № 467/16г. на Варненски апелативен съд. С решение № 53 от 03.04.2017г. въззивният съд изменил присъдата, като отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК и постановил наложеното наказание от три години „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери подадената жалба от подсъдимия М. за неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти, свързани с предприети действия от страна на М. по оказване помощ на пострадалия. Даденото от подсъдимия съгласие за провеждане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК има като последица по - благоприятно за него наказателно правно третиране, но и го лишава от процесуалната възможност да сочи обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Признаването от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. След като въззивният съд е проверил и установил надлежното изпълнение от страна на първата инстанция на правните предписания, изисквани от закона за провеждане на диференцираната процедура, е недопустимо той да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл упрекът в жалбата, че апелативният съд не е обсъдил действия на водача, насочени към оказване помощ на пострадалия е неоснователен. В настоящото производство касаторът не оспорва размера на наложеното при условията на чл.58, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода”, а възразява срещу ефективното му изтърпяване, постановено от въззивната инстанция. В мотивите си апелативният съд е изложил съображения за завишена лична обществена опасност на подсъдимия предвид наложените му многобройни наказания за нарушения на ЗДвП по административен ред, което сочи на трайно установено незачитане на правилата за движение. С тези доводи се съгласява и касационният съд. В допълнение следва се отбележи, че наложеното на подсъдимия условно наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по нохд № 2185/10г. на районен съд гр. Добрич (за което последният е реабилитиран по право) очевидно не е оказало необходимото предупредително и възпиращо въздействие върху дееца, който е извършил престъплението по настоящото дело отново в пияно състояние. В този смисъл настоящата инстанция намира, че липсват основания за ревизиране на въззивния съдебен акт в частта относно наказанието. Отказът от предявения граждански иск от частните обвинители и граждански ищци в настоящото производство е депозиран своевременно с оглед изискването на чл.233 от ГПК. Изразената от тях воля налага изменение на постановеното въззивно решение и потвърдената с него присъда в гражданската й част и прекратяване на производството по гражданския иск. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 и ал.2, т.5 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 53 от 03.04.2017г. по внохд № 467/16г. на Варненски апелативен съд, като отменя потвърдената с него присъда № 31 от 20.10.2016г., по нохд № 369/16г. на Добрички окръжен съд в гражданско-осъдителната й част и относно осъждането на подсъдимия Д. М. М. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 3600лв. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените граждански искове от С. А. Ю. лично и като законен представител на малолетната М. М. Ю. в размер на по 30 000лв. и от Ф. М. А. в размер на 30 000лв. за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2016г. до изплащане на дължимата сума. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: