О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451 гр. София, 13.06.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2508/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 72 от 21.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1260/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1490 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 1295/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от А. Г. Б. против [фирма] искове с правна квалификация чл.576 във вр. с чл.578, ал.4 ГПК и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за обявявяне нищожност на нотариално действие при сключване с нотариален акт, вписан под № 115, том 2, н. д. № 1892/2007 г. на АВ - П., на договор от 12.02.2007 г. в частта, с която за обезпечаване на вземането на [фирма] спрямо [фирма] А. Б. учредява ипотека върху описан в решението недвижим имот, и за обявяване нищожност на договор от 12.02.2007 г. за учредяване на ипотека в частта относно учредяването на ипотека от А. Б. в полза на [фирма] поради нарушение на предписаната от закона форма. Решенията са постановени при участието на нотариус Н. Г. Д. - К. в качеството на подпомагаща страна. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е стигнал до извода, че удостоверените в нотариалния акт изявления от името на [фирма] са депозирани от упълномощения представител на банката Б. З. - Ватралева, която не е вписана като пълномощник в текста на пункт ІІІ от акта, отнасящ се до учредяването на ипотеката. Навежда оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е кредитирал становището на участвалия като подпомагаща страна по делото нотариус Н. Д. за допусната техническа грешка в нотариалния акт при изписване в пункт ІІІ на името на Г. К., посочен за пълномощник на банката, и в резултат на това е направил незаконосъобразен извод за спазване на законовите изисквания за удостоверяване изявленията на участващите в нотариалното производство лица. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата от страна на въззивния съд и на нарушения на материалния закон при произнасянето по съществото на спора за нищожност на нотариалното действие и на договора за ипотека. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В писмен отговор от 07.08.2015 г. ответникът по касация [фирма] / [фирма]/ - [населено място], излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липса на надлежно обосновани и доказани основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Подпомагащата страна Н. Г. Д. - К. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Г. Б. против [фирма] евентуално съединени искове с правна квалификация чл.576 във вр. с чл.578, ал.4 ГПК - за обявяване нищожност на нотариалното действие при сключване на договор за ипотека във формата на нотариален акт № 115 на нотариус Н. Д. - К. поради неизпълнение на задължението на нотариус да извърши проверка относно личното явяване на участващите в договора, и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД - за обявяване нищожност на договора за учредяване на ипотека поради нарушаване на предписаната от закона форма, Пловдивски апелативен съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не са налице твърдените в исковата молба пороци при извършване на нотариалното действие и при сключването на договора в изискуемата от закона форма за действителност. След преценка на фактите и доказателствата по делото в рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е счел за установено, че в нотариалния акт, с който е оформен договорът за ипотека, са вписани всички участващи в нотариалното производство лица - Б. З. - Ватралева, действаща като пълномощник на [фирма], С. А., представляващ [фирма], и А. Б. - учредител на ипотека за обезпечаване на вземане на [фирма] към [фирма]. Въз основа на съдържанието на нотариалния акт съдът е достигнал до извод, че всички вписани в акта изявления от името на [фирма] са направени от присъствалия при нотариалното оформяне на сделката пълномощник Б. З. - Ватралева с надлежно учредена представителна власт. С оглед на така направения извод съдът е преценил като ирелевантно обстоятелството, че в пункт ІІІ на нотариалния акт за представляващ [фирма] е вписано лицето Г. К., за което няма данни да е участвало в нотариалното производство. Въззивният съд е посочил, че след като в нотариалното производство е участвала Б. З. - Ватралева, депозирала всички изявления от името на [фирма] и подписала нотариалния акт в качеството на пълномощник на банката, и всички лица, чиито изявления формират съдържанието на договора за ипотека, са посочени в акта и са положили подписи под изявленията си в присъствието на нотариуса, липсата на отразено в акт изявление, а съответно и на положен подпис, от вписания за представител на [фирма] Г. К. не рефлектира върху действителността на нотариалното действие. В зависимост от изложеното въззивният съд е приел, че не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.576, ал.4 ГПК /аналогична на приложимия към спора чл.474, ал.4 от отменения ГПК от 1952 г./, изискваща лично явяване пред нотариуса и проверка на самоличността, дееспособността и представителната на лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта за нотариален акт, релевирано като основание по чл.576 ГПК за нищожност на нотариалното действие при сключване на договора за ипотека. Относно евентуалния иск за нищожност на договора за ипотека поради неспазване на предписаната от закона форма за действителност въззивният съд е изложил съображения, че договорът не е нищожен на поддържаното основание, доколкото е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма за действителност - нотариален акт. По допускане на касационното обжалване : Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, и специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, в зависимост от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл.288 ГПК. В първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил оплаквания за неправилност на въззивното решение, които съгласно задължителните указания в цитираното тълкувателно решение са неотносими към извършваната в производството по чл.288 ГПК селекция на касационните жалби и не следва да се обсъждат. Във втората част на изложението като значим за изхода на делото е формулиран въпросът „за личното явяване пред нотариуса на лицата и техните пълномощници, чийто изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието на нотариалния акт”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 65/18.02.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ІІІ г. о. и с практиката в решение № 39/20.01.1999 г. по гр. д. № 841/1998 г. на ВКС, V г. о., както и че същият се решава противоречиво от съдилищата /което твърдение не е подкрепено със съдебна практика/. Касационно обжалване по посочения въпрос не може да се допусне, тъй като същият е зададен абстрактно, без да е обяснено значението му за формиране на решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на исковете, а именно - че при извършване на нотариалното действие по сключване на договора за ипотека във формата на нотариален акт не е допуснато нарушение на чл.576, ал.4 ГПК, респ. чл.474, ал.4 ГПК /отм./, и че договорът за ипотека е сключен в предвидената от чл.18 ЗЗД нотариална форма за действителност. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд изрично е посочил, че от съдържанието на нотариалния акт се установява личното явяване пред нотариуса на всички лица, чиито изявления формират съдържанието на договора за ипотека и са скрепени с положени в присъствието на нотариуса подписи. При така направения извод не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС в решение № 65/18.02.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ІІІ г. о., според която изискването на чл.578, ал.4 ГПК за лично явяване пред нотариуса на лицата или техните пълномощници, чиито изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието на акта, е с повелителен характер и съгласно чл.576 ГПК нарушаването му има за последица нищожност на нотариалното действие. За пълнота следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено в унисон и със задължителната съдебна практика в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 223/14.05.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че нарушението на изискването на чл.474, ал.4 ГПК /отм./ за лично явяване на участващите в нотариалното производство лица има за последица нищожност на нотариалното действие, като изводът за това дали участващите лица са се явили лично пред нотариуса следва да се формира при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт /както е процедирал въззивният съд/, а не от записаното в отделни негови части. Казуалната практика в решение № 39/20.01.1999 г. по гр. д. № 841/98 г. на ВКС, V г. о., касае нищожността на нотариално действие поради нарушение на изискването на чл.472 ГПК и е неотносима към предмета на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че „спорът по настоящото дело е от съществено значение както в конкретния случай, така и има значение да развитието на правото изобщо”, като е развил и съображения, че преодоляването на даденото от въззивния съд неправилно тълкуване на закона ще защити интереса на страните, участващи в нотариалните производства. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че проявлението на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка изисква разрешеният с въззивното решение и обусловил изхода на конкретното дело правен въпрос /а не спорът по делото/ да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото; Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съпоставени с разясненията в тълкувателното решение относно съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съображенията на касатора не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в каквато насока е и възражението на ответника по касация в отговора по чл.287, ал.1 ГПК. Освен това основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могло да се счете за осъществено и поради това, че по приложението на разпоредбата на чл.578, ал.4 във вр. с чл.576, ал.4 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено и която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение по гр. д. № 1260/2014 г. Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 21.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1260/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :