1 Р Е Ш Е Н И Е № 394 София, 26 ноември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 380/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест и касационни жалби, както следва: -протест на О. прокуратура-Пазарджик, с който се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане; -касационна жалба от подсъдимия Г. А. Г. с твърдения за липсата на извършено от него престъпление и несправедливост по отношение на уважения граждански иск; -жалба от частния обвинител и граждански ищец с доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивния акт, като искането е за отмяната му и потвърждаване на постановената от РС-Панагюрище присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП не поддържа протеста, като твърди, че в случая се касае за сложни гражданско-правни отношения. Намира за правилно и законосъобразно решението, постановено от въззивната инстанция. Пледира за оставяне без уважение на жалбата, подадена от гражданския ищец и частен обвинител. Адвокат А., който е повереник на частния обвинител и граждански ищец, поддържа жалбата на доверителката си, като счита, че не може да се говори за малозначителност на случая. Изразява становище, че гражданско-правният въпрос не променя квалификацията на деянието. В писмените си бележки, пълномощникът на частния обвинител и граждански ищец доразвива оплакванията си за незаконосъобразност на въззивния акт, респективно за правилността на първоинстанционната присъда. Защитата на подсъдимия, моли за отхвърляне на протеста и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител. Същевременно поддържа касационната жалба на доверителя си.Твърди, че постановеното оправдаване е правилно и законосъобразно. Позовава се на малозначителност на деянието, поради което не би могло да се приеме, че е налице състав на престъплението “кражба”. Също така, счита, че не е налице умисъл за извършване на инкриминираното престъпление. По отношение на гражданския иск намира, че същият не следва да бъде уважаван и моли за отхвърлянето му. Подсъдимият Г. Г. не се признава за виновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 34 от 26.03.2010г., постановена по нохд №50/10г. РС-Панагюрище, е признал подсъдимия Г. А. Г. за виновен в това, че на 29.04.2009г. и на 11.05.2009г. в гр.Панагюрище, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи –три броя леки автомобили, на обща стойност 400лева, собственост на наследничката на В. Д. Ш.-М. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая се явява маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК го е осъдил на глоба в размер на 150лева. Със същата присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Б. сумата от 400лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените деловодни разноски и дължими такси. С въззивна присъда № 37 от 25.05.2010г., постановена по внохд № 247/10г., Пазарджишкият окръжен съд, е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част, като е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал, прилагайки нормата на чл.9, ал.2 от НК. Присъдата на РС-Пазарджик в останалата й част е била потвърдена. По отношение жалбата на подсъдимия. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, изведена от първия съд, като е направила лаконичен анализ на събрания доказателствен материал, а в първоинстанционния акт, такъв изобщо липсва. Липсата на необходимата аналитичност не би обусловила същественост на това процесуално нарушение, ако доказателствената съвкупност съдържаше безспорни доказателства, какъвто не е настоящият случай. Част от оценъчната дейност на въззивната инстанция е неправилна, като освен че липсва необходимата задълбоченост, тя е в разрез с разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че процесните автомобили не са били бракувани по надлежен ред, като към момента на деянията са имали статут на МПС. При тези данни е безспорно, че за прехвърляне на собствеността върху тях е необходимо спазването на съответната форма и ред. Освен това не се спори и по въпроса за липсата на завещание в полза на подсъдимия във връзка с трите леки автомобила.Установено е и не е спорно по делото, къде са се намирали автомобилите преди смъртта на Ш., в какво състояние са били и предприетите от подсъдимия действия по продаването им за скраб. Тези обстоятелства са вярно установени, въз основа на правилна оценка на относимите доказателства, събрани с годни доказателствени източници. Не може същото да се каже за оценката на някои от гласните доказателствени източници, и по-точно по отношение на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на Н. С., касателно направено приживе от Ш. волеизявление във връзка с процесните автомобили и по-точно предоставянето им след смъртта му за разпореждане на подсъдимия. Съдът декларативно не е кредитирал горепосочените доказателствени източници, без да изложи мотиви.Освен това, решаващите инстанции не са обсъдили показанията на св. Я. Г., които също са източник на доказателства във връзка с горната проблематика. При правилна оценка на горепосочените доказателствени средства, съдът би достигнал до извод, че всички те се еднопосочни, допълващи се и са в кореспонденция, като установяват, че подсъдимият е лицето полагало грижи за Ш. и в тяхно присъствие последният е изразил воля след смъртта му, подсъдимият да се разпореди с процесните автомобили. Няма спор, че обясненията на подсъдимия подлежат на внимателен анализ предвид характера на този доказателствен източник, но в случая те са проверени чрез свидетелските показания на Г. и С.. Техните показания са свързани с установяването на производни по своя характер доказателства, като това е една от хипотезите, когато могат да бъдат използвани такъв вид доказателства, тъй като не могат да бъдат събрани първичните такива, поради смъртта на Ш.. Тези нарушения, свързани с оценката на доказателствената съвкупност са довели и до непълнота на приетата фактология. При правилна оценка на доказателствата, вярно и пълно установяване на относимите факти, въззивният съд би достигнал до различни правни изводи за съставомерността на деянието. Последните са резултат единствено от един формален подход при тълкуването на елементите от състава на престъплението “кражба”, при това в контекста само на липсата на разпоредителна сделка по отношение на собствеността на автомобилите от страна на Ш., както и факта, че същите не са бракувани.Следва да се обърне внимание на въззивната инстанция, че разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК изисква от обективна страна наред с останалите признаци вещта, която е предмет на отнемането, да се намира във фактическа власт на всеки друг освен на дееца. НК защитава не само владението по смисъла на ЗС, но и всяко друго фактическо държане без оглед основанието за неговото установяване. Конкретният субект може да държи веща на всяко правно или без такова основание, възможно е дори да е установил власт чрез извършено от него престъпление.Тези характеристики на престъплението “кражба” следва да се преценят с оглед конкретиката на настоящия казус, установяваща факта на държане на автомобилите от подсъдимия в общия им с Ш. двор, както и по силата на направеното от последния волеизявление. Дефинитивно е прието и наличието на пряк умисъл, какъвто се изисква за съставомерноста на престъплението “кражба”. Последният изисква съзнание, че деецът лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ. Субективният елемент следва да бъде изведен от съда въз основа на обективно установи по делото факти, касателно поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Доколкото касационната инстанция е обвързана при произнасянето си от фактите, приети за установени от решаващите съдилища и няма правомощия да установява различни такива, в настоящето дело тя не би могла да промени и правните изводи, независимо от изложеното по-горе разбиране по отношение приложението на правото.Това налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото гледане на делото е необходимо да се направи правилна, задълбочена и пълна оценка на доказателствената съвкупност, така както изискват правилата на чл.13 и чл.14 от НПК, което да позволи на съда да установи вярна фактическа обстановка и направи законосъобразни правни изводи. Гореизложеното води до безпредметност от обсъждане на протеста на прокуратурата и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 37 от 25.05.2010г., постановена по внохд № 320/10г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: