2 Р Е Ш Е Н И Е N 36 София 06.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 4994/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. П. Л. и П. П. К. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 637 от 25.04.2014г. по гр.д.№ 501/2014г. Ответницата М. Д. Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК, приета е за процесуално допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК от № 601 от 10.11.2014г. по правния въпрос дали съдът може да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника. Констатирано е противоречие между мотивите на обжалваното решение и решение на ВКС , ІІІ г.о. № 123 от 16.04.2009г. по гр.д.№ 3394/2007г. Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 4387 от 28.11.2013г. по гр.д.№ 16572/2012г. в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Л. и П. П. К. срещу М. Д. Г. отрицателен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот № 1139 по плана за новообразуваните имоти на [населено място], м.”С. Н.”. В. съд е приел, че ответницата по отрицателния установителен иск е доказала своето придобивно основание на имота с договора за дарение, както и правата на нейните праводатели. Не са възприети доводите на ищцата за нищожност на нотариалния акт за дарение № 135/1981г., който легитимира ответницата като собственик на имота. Съдът не е обсъждал въпроса за идентичността на имота по посочения нотариален акт с този предмет на иска за собственост като се е мотивирал, че възраженията на ищците в този смисъл не са направени своевременно. Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и по основателността на касационната жалба и намира следното: І. По правния въпрос по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС съдът намира за правилна практиката в решение № 123 от 16.04.2009г. по гр.д.№ 3394/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. , според която след като не е доказана идентичността между процесния имот и този, придобит от ответниците, правата им са непротивопоставими на ищците. С ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК се прие, че по отрицателния установителен иск за собственост, ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. За да разреши спора за собственост, съдът трябва на първо място да установи дали правата, които предявяват страните , се отнасят за един и същ обект. Отрицателният установителен иск следва да бъде отхвърлен само при идентичност на имота, за който е предявен иска и този, за който ответникът е доказал правоизключващо на поддържаното от ищеца придобивно основание. ІІ. По основателността на касационната жалба. С исковата молба Д. П. Л. и П. П. К. са предявили отрицателен установителен иск срещу М. Д. Г. за установяване, че ответницата не е собственик на поземлен имот пл.№ 1139 по плана на новообразуваните имоти на м.”С. Н.” [населено място] . Твърденията в исковата молба са, че този имот е възстановен с решение на ОСЗ [населено място] на основание чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими граници/ като границите на старият имот по плана от 1956г. са Я. И., Г. П. и Й. Д.. Спорът за собственост е възникнал по повод заснемането на възстановената собственост по плана на новообразуваните имоти, при което е констатирано, че за собственик на имот № 1139 е записана ответницата М. Д. Г.. Тя е възразила в процеса, че е придобила имота въз основа на договор за дарение, сключен с нот.акт № 135/1981г. , вследствие на което го е застроила. С този договор Д. С. Д. и А. П. Д. са дарили на дъщеря си М. Д. Д. собственото си лозе от 1000 кв.м., находящо се във В. землище, м. „Акчибал” при съседи Б. С., У. А., Бр.И. и С. С.. С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите за необоснованост на изводите на съда, че на ищците е противопоставим договора за дарение, сключен с нот.акт № 135/1981г., с който ответницата е придобила лозе от 1000 кв.м. при съвсем различни граници от тези на имота на праводателя на ищците и при липса на доказателства, че този имот е идентичен с частта от имот № 1139 по Плана на новообразуваните имоти на м.”С. Н.” [населено място] с площ от 771 кв.м. / обозначена със сини щрихи на скицата на вещото лице инж. Ж.Б. на л.110 от делото, приобщена от съда като неразделна част от решението чрез приподписването й/. Във въззивната жалба срещу отхвърлителното решение на Варненския районен съд № 5378 от 28.11.2013г. по гр.д.№ 16572/2012г. Д. П. Л. и П. П. К. изрично са се позовали на разместването на доказателствената тежест и непълнота на доказателствата, което представлява и довод за неточност на доклада по делото. Указанието в доклада по чл.146 ГПК , изготвен от районния съд възпроизвежда разпоредбата на чл. 154 ГПК за тежестта на доказване и не е достатъчно да ориентира страните кои точно факти подлежат на доказване в конкретния процес с оглед твърденията и оспорванията на насрещното претендирано право от всяка една от тях. При неизпълнението на задължението на съда за изготвяне на съобразен с предмета на конкретното дело ясен и точен доклад и обоснован довод във въззивната жалба, е допустимо пред въззивния съд заинтересованата страна да сочи нови доказателства– чл.266 ал.3 ГПК, а когато се налага изслушване на вещо лице, въззивният съд е длъжен да го назначи по свой почин /срв. ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК/. В случая пред въззивния съд са представени нотариален акт № 132/1966г. за собственост на имот, получен по замяна от ТКЗС и № 42/1966г. , на който се е позовал в мотивите първоинстанциянния съд , за да обоснове извод за неоснователност на възраженията на ищците за нищожност на нотариалния акт, с който се легитимира за собственик М. Д. Г., без този документ да е бил представен по делото и без да е указано, че следва да бъде представен. Следователно новите доказателства са били допустими и съдът е следвало да ги приеме, както и да разгледа възраженията на ищците, основани на тези документи. По спор за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и данни по делото, че имотът на ответника е бил придобит от негов праводател по замяна на основание З., и без изрично позоваване на страните, съдът следва да се произнесе и по въпроса дали са налице предпоставките на чл.18з ППЗСПЗЗ за запазване на правата по замяната, тъй като разпоредбите установяващи предпоставките за възстановяване на собствеността са императивни и съдът е длъжен да ги приложи и служебно. В настоящия случай, за да противопостави своето право на ищците, ответницата е следвало да докаже, че е придобила същия имот, за който е признато правото на възстановяване на собствеността на ищците от собственик. Поради допуснатите нарушения на процесуалните правила, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като се налага събиране на нови доказателства, на основание чл.293 ал. 3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд съдът следва да приеме представените пред него нотариални актове, да назначи вещо лице, което да установи има ли идентичност между имот № 1139 по плана за новообразуваните имоти на [населено място], м.”С. Н.” , имотът на праводателя на ищците и имотът, който е придобит по дарение от ответницата като съобрази индивидуализацията на имотите и на нейните праводатели, както и да разгледа всички възражения на ищците – въззивници след като даде възможност на ответницата да вземе становище по тях и по представените нотариални актове и евентуално да поиска доказателства. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 637 от 25.04.2014г. по гр.д.№ 501/2014г. и Връща делото на друг състав на Варненския окръжен съд за ново разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: