Ключови фрази


1

12



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 172

София, 18.04.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове:БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2953 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Подадени са касационни жалби от „Алфа 04“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат С. С., както следва:
а/. касационна жалба вх. № 262160/29. 04. 2021 г., срещу решение № 260039 от 10. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна, с което след отмяна на решение № 397 от 20. 03. 2017 г., поправено с решение № 1049 от 04. 09. 2019 г., и двете постановени по гр. д. № 702/2016 г. на ОС – Варна, е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], ПЗ „Метро“, с площ от 4003 кв.м., нанесен като поземлен имот с идентификатор ....по кадастралната карта на [населено място], основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС;
б/. касационна жалба вх. № 262992/2. 08. 2021 г. срещу решение (наименувано „определение“) № 260162/21. 06. 2021 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение, като след израза: „чл. 79, ал. 1 от ЗС“ се добави и изразът: „чл. 79, ал. 2 ЗС“.
Поддържа се неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите на касатора в отговора на въззивната жалба, както и в съдържащи се противоречиви изводи в мотивите към решението. Сочи се и допуснато нарушение на материалния закон – чл. чл.646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция), чл. 648 и чл. 614 ТЗ, чл. 70, чл. 79 и чл. 108 ЗС. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване по поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Твърди се недопустимост на решението по чл. 247 ГПК, евентуално – неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Срещу първата касационна жалба е подаден отговор от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. А. Н. В., в който са развити съображения за неоснователност на жалбите, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
1. По касационната жалба вх. № 262160/29. 04. 2021 г., срещу решение № 260039 от 10. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна, с което след отмяна на решение № 397 от 20. 03. 2017 г., поправено с решение № 1049 от 04. 09. 2019 г., и двете постановени по гр. д. № 702/2016 г. на ОС – Варна, е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
При извършването на преценката за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:
За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № ..... г. „Алфа 04“ ЕООД е купило процесния имот от „Хай оил“ ЕООД. Към продажбата имотът е представлявал нива от 4000 кв.м., съставляваща имот № .....по плана за земеразделяне на м. „В.“, по одобрения със заповед № 51/31. 10. 2006 г. ПУП е съставлявал УПИ ...., в кв. ....., а по одобрената със заповед № РД-18-30/19. 06. 2007 г. кадастрална карта – ПИ ..... С решение № 180 от 20. 04. 2010 г. по т.д. № 1417/2009 г. на ВОС, вписано в ТР на 17. 05. 2010 г., е обявена неплатежоспособността на „Хай оил“ ЕООД считано от 1. 01. 2005 г., по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност, прекратена е дейността му и е наложена обща възбрана и запор върху имуществото му. С решение № 763 от 17. 05. 2012 г. по т.д. № 2500/2011 г. на ВОС, влязло в сила на 26. 06. 2014 г., постановено по искова молба подадена на 16. 09. 2011 г., е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция, до ДВ, бр. 20/28. 02. 2013 г.), на договора за покупко-продажба, сключен с .... г. С постановление за възлагане № 21 от 27. 11. 2015 г. по т.д. № 1417/2019 г. на ВОС на синдика имотът е възложен на ответника „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, което е въведено във владение на 14. 03. 2016 г. Прието е за установено, че „Алфа 04“ ЕООД е владяло процесния имот от 23. 03. 2005 г. (сключване на договора за покупко-продажба) до 14. 03. 2016 г. (въвеждане във владение на ответника), отдавайки реални части от него на автокъщи под наем, като за целта го е изравнило, поставило настилка от чакъл и го заградило, а през 2006 и 2007 г. е извършило електрификация и водоснабдяване на имота. Във връзка с описаните подобрения и сключените наемни договори са представени множество писмени доказателства, обсъдени от въззивния съд.
От правна страна съдът е приел, че основният спорен по делото въпрос е за правните последици от уважаването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в старата редакция на разпоредбата, отменена със ЗИДТЗ обн. ДВ, бр. 20/28. 02. 2013 г. Прието е, че съгласно практиката на ВКС – решение № 105 от 25. 11. 2006 г. по т.д. № 90/09 г., 1 г.о., искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция), в цитираната разпоредба е предвидена особен вид нищожност, която се прогласява само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Между страните по сделката договорът запазва действието си, но по отношение на кредиторите на несъстоятелността се счита за нестанала и даденото по нея подлежи на връщане в маста на несъстоятелността, съгласно чл. 614 и чл. 648 ТЗ. Прието е, че нищожността, която е относителна, настъпва по право, в какъвто смисъл е и решение № 143 от 09. 08. 2016 г. по гр. д. № 193/2016 г. на ВКС, 1 г.о. С оглед на горното е прието, че в случая договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 24/23. 03. 2005 г. между „Алфа 04“ ЕООД и „Хай оил“ ЕООД, е породил действие между двете дружества, но е непротивопоставим на кредиторите на „Хай оил“ ЕООД в производството по несъстоятелност и може да се осребри, все едно договор не е бил сключван. След като „Алфа 04“ ЕООД и „Хай оил“ ЕООД са обвързани от действието на договора, то придобивното основание на „Алфа 04“ ЕООД е договор за покупко-продажба и дружеството не може да се позове на давност по отношение на „Хай оил“ ЕООД и частни правоприемници на „Хай оил“ ЕООД, какъвто частен правоприемник е „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД. По тези съображения е прието, че искът за собственост, предявен от „Алфа 04“ ЕООД срещу „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, основан на придобивна давност, е неоснователен.
Преценени са като неправилни изводите на районния съд, че от релевантната към спора редакцията на чл. 646, ал. 2 ТЗ и от разпоредбата на чл. 34 ЗЗД следва, че предвид нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 24/23. 03. 2005 г., с уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) „Алфа 04“ ЕООД е изгубило собствеността върху процесния имот, поради което е била налице възможност отново да го придобие по давност, който придобивен способ се е осъществил, чрез упражнявано от дружеството владение от покупката на 23. 03. 2000 г. до извършения на 14. 03. 2016 г. въвод във владение, като течението на придобивния давностен срок не е прекъсвано или спирано, поради което най-късно към 24. 04. 2010 г. го е придобило по давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 (първите три) и т. 3 (четвъртият въпрос) ГПК:
1. Какви са правните последици на относителната нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) във вътрешните отношения между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент по относително нищожната сделка – поражда ли вещноправно действие или не.
Дали приобретателят по относително нищожната съгласно чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) сделка може да придобие имота на друго основание след влизане в сила на съдебното решение, прогласяващо договора за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, включително и на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС.
2. Дали процесуалният способ за попълване масата на несъстоятелността при исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ (стара редакция) се изчерпва с уважаването на установителния иск или включва и защита чрез предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото по прогласения за относително нищожен договор в масата на несъстоятелността.
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните от значение за решаване на спора, включително доводите, развити в отговора на въззивната жалба и в писмената защита на въззиваемата страна.
4. Каква е правната същност на нищожността по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) – дали има характеристиките на относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД и чл. 452 ГПК или освен в отношенията с кредиторите на несъстоятелността, проявява своето инвалидиращо действие и в отношенията между страните по сделката.
Отразява ли се и по какъв начин относителната недействителност по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) на качеството на приобретателя на собственик на вещта предмет на относително недействителната сделка – изгубва ли приобретателят това свое качество или го запазва.
След като деривативният придобивен титул на приобретателя по атакуваната с иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) сделка е относително недействителен, придобива ли този приобретател и от кой момент качеството на давностен владелец на вещта в отношенията с неплатежоспособния длъжник и неговите правоприемници.
Въпросите, посочени по-горе в точки 1, 2 и 4 са обсъждани в практиката на ВКС. Приема се, че фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ в редакцията на нормата до ЗИДТЗ (обн. ДВ, бр. 20/28. 02. 2013 г.) предвиждат, че са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определени сделки с права от масата на несъстоятелността. Касае се за особен вид нищожност, съдържаща белезите на относителна недействителност и различна от нищожността по чл. 26 ЗЗД, при която сделката има правно действие между страните по нея, но е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността. Това означава, че както между страните по сделката, така и и в отношенията между лицето, с което длъжникът е договарял и трети лица, сделката е породила целените правни последици и лицето, с което длъжникът е договарял, се легитимира като титуляр на правото. Тези правни последици обаче са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, поради което активът предмет на такава сделка се връща в масата на несъстоятелността и подлежи на осребряване с цел удовлетворяване на кредиторите. Правата на третото лице, договаряло с длъжника, са защитени чрез разпоредбата на чл. 648 ТЗ – даденото от третото лице му се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор на дружеството в несъстоятелност. Когато предметът на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на общата възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, и третото лице черпи правата си от акт по чл. 453 ГПК. След като сделката е непротивопоставима на несъстоятелния длъжник и на неговите кредитори, спрямо тях не може да се противопостави и придобивна давност в полза на третото лице-купувач. Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическа власт върху имота като елемент от правото на собственост, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. В този смисъл са: решение № 143 от 09. 08. 2016 г. по гр. д. № 195/2016 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 76 от 06. 08. 2019 г. по гр. д. № 1904/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 159 от 1. 07. 2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 44 от 24. 01. 2018 г. по гр. д. № 1788/2017 г., 2 г.о. (постановено по идентичен спор между същите страни), определение № 375 от 12. 07. 2018 г. по т.д. № 3026/2017 г., 1 т.о. Изводите на въззивния съд напълно съответстват на формираната по въпросите практика на ВКС.
Не е налице противоречие със сочените от касатора решения на ВКС (решение № 105 от 25. 11. 2009 г. по т.д. № 90/2009 г., 1 т.о., решение № 136 от 2. 12. 2010 г. по т.д. № 242/2010 г., 1 т.о., решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т.д. № 808/2008 г, 2 т.о., решение № 248 от 17. 01. 2011 г. по т.д. № 224/2010 г., 2 т.о.) , тъй като в нито едно от тях не се съдържа извод, че признатата за относително недействителна, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) сделка, сключена между длъжника и третото лице, е нищожна не само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, но и в отношенията между страните по сделката. В първото решение (решение № 105 от 25. 11. 2009 г. по т.д. № 90/2009 г., 1 т.о.) е прието, че нищожността по чл. 646 ТЗ не представлява абсолютна нищожност по отношение на всички, а съдържа белезите на относителна недействителност и може да бъде релевирана чрез предявяване на установителен иск. Правните последици от уважаване на иска са, че по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката се счита за нестанала и даденото по нея подлежи на връщане в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите. Посочено е, че правните белези, квалифициращи действието като нестанало, удовлетворяването – ненастъпило, обезпечението –неучредено, безвъзмездната престация – недадена и пр. сочат на относителна недействителност, сходна с нищожността по чл. 26 ЗЗД при реституция на даденото, сходна с уредената в чл. 34 ЗЗД. В решение № 136 от 2. 12. 2010 г. по т.д. № 242/2010 г., 1 т.о. е прието, че осъдителният иск за връщане в масата на несъстоятелността на паричните суми, дадени от длъжника в изпълнение на парично задължение, признато за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ (предходна редакция), следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а уважаването на установителния иск за относителна недействителност на изпълнението на паричното задължение е предпоставка за уважаването му. В решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т.д. № 808/2008 г, 2 т.о. е обсъждан въпросът за лицата процесуално легитимирани за предявяване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и на иска за връщане в масата на несъстоятелността на паричната сума, дадена от длъжника по признато за относително нищожно, на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ (стара редакция), изпълнение на парично задължение. В решение № 248 от 17. 01. 2011 г. по т.д. № 224/2010 г., 2 т.о. е прието, че уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е обуславящо както за настъпване на предвидените по чл. 648 ТЗ правни последици – за връщане на третото лице на даденото по сделката, така и за възможността да се иска връщане в масата на несъстоятелността на даденото по сделката от длъжника.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради разрешаване на поставените от касатора въпроси в противоречие с решение № 11 от 22. 06. 2021 г. по гр. д. № 977/2020 г. на ВКС, 2 г.о., на което касаторът се позовава в допълнително изложение вх. № 221/12. 01. 2022 г. В решението е прието следното: Последиците от уважаването на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ в отношенията между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент са разгледани общо в закона и са уредени по един и същ начин в чл. 648 ТЗ. Прието е, че сделките са валидни и обвързват страните по тях до момента на влизане в сила на решение, с което е уважен иск по чл. 646 или по чл. 647 ТЗ. В производството по тези искове длъжникът и неговия контрагент са задължителни необходими другари, тъй като решението не може да бъде различно спрямо тях. По отношение на правните си последици исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ приличат на тези по чл. 34 ЗЗД, предвидени за нищожните и унищожаемите сделки. За предвидената в чл. 648 ТЗ двустранна реституция не е необходимо третото лице да води отделен иск за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Влязлото в сила решение, с което се уважава иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ поражда последици на две плоскости: 1. в отношенията между кредиторите на несъстоятелността и длъжника се фингира, че правното положение е такова, каквото е било преди сключване на сделката; 2. законът брани интересите на договарялото с несъстоятелния длъжник трето лице срещу възникналото неоснователно разместване на имуществени блага, като урежда ред за възстановяване на правното положение такова, каквото е било преди сключване на сделката. В хипотезата на прехвърлено от третото лице в полза на длъжника вещно право, същото се връща в патримониума на третото лице по силата на решението по чл. 646 или 647 ТЗ. Когато вещното право не се намира в масата на несъстоятелността към постановяване на съдебното решение по чл. 646 или 647 ТЗ, за третото лице възниква правото да се присъедини като кредитор в производството по несъстоятелност. Предвиденото в чл. 648 ТЗ право на третото лице за връщане на даденото следва да бъде упражнено чрез иск, съдът не се произнася служебно. Прието е, че за разлика от класическата нищожност, в настоящата хипотеза изискуемостта на вземането на третото лице възниква от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на сделката за относително недействителна, а не от датата на сключване на сделката.
Решението определя последиците от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ в актуалната редакция на закона след влизане в сила на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 20/28. 02. 2013 г., която не урежда иск аналогичен на този по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция, до влизане в сила на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 20/28. 02. 2013 г.). На следващо място, дори да се възприеме приложимост на изразеното в решението становище и по исковете по 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) и същото да бъде възприето при решаване на настоящия спор, това не би повлияло на крайния извод за неоснователност на иска. Това е така, защото, съгласно приетото в решението, за разлика от класическата нищожност, сделките между длъжника и третото лице са валидни и обвързват страните по тях до момента на влизане в сила на решение, с което е уважен иск по чл. 646 или по чл. 647 ТЗ. От същия момент, а не от датата на сключване на сделката, настъпва и изискуемостта на вземането на третото лице по чл. 248 ТЗ. В случая решението, уважаващо иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция), е влязло в сила на 26. 06. 2014 г. Дори да се приеме, че от 26. 06. 2014 г. вещните последици от сключения между длъжника „Хай оил“ ЕООД и ищеца „Алфа 04“ ЕООД договор за покупко-продажба са отпаднали и няма пречка за придобиване на имота от последното на друго правно основание, включително по давност, то от 26. 06. 2014 г. до предявяване на иска на 11. 04. 2016 г. придобивният давностен срок по чл. 79 ЗС не е изтекъл, а след предявяване на иска течението на срока е спряло на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, вр.чл. чл. 84 ЗС. Тоест, дори да се възприеме тезата в цитираното решение, заявеният от ищеца придобивен способ по чл. 79, ал. 1, евентуално ал. 2 ЗС би се явил неосъществил се към предявяване на настоящия иск
Относно въпроса по т. 4 следва да се добави, че обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като същият е коментиран в практиката на ВКС (цитираните по-горе решение № 143 от 09. 08. 2016 г. по гр. д. № 195/2016 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 76 от 06. 08. 2019 г. по гр. д. № 1904/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 159 от 1. 07. 2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г. на ВКС, 1 г.о. и др.), поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. А доколкото изводите на въззивния съд съответстват напълно на формираната по въпроса практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса по точка 3. В съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС (решение № 247 от 6. 01. 2020 г. по гр. д. № 540/2018 г., 4 г.о., решение № 192 от 29. 01. 2018 г. по т.д. № 44/2017 г., 1 т.о. и др.) въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. При съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, в пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение№ 260039 от 10. 03. 2021 г., поправено с решение № 1049 от 04. 09. 2019 г., и двете постановени по гр. д. № 702/2016 г. на ОС – Варна, с което след отмяна на решение № 397 от 20. 03. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ОС – Варна, е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
2. По касационната жалба вх. № 262992/2. 08. 2021 г. срещу решение (наименувано „определение“) № 260162 от 21. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, като след израза: „чл. 79, ал. 1 от ЗС“ е добавен и изразът: „чл. 79, ал. 2 ЗС“.
При преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 247 ГПК настоящият състав съобрази следното:
При предходното разглеждане на делото в касационната инстанция е постановено решение № 91 от 05. 07. 2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, 1 г.о., с което: а/. е обезсилено въззивно решение № 115 от 14. 07. 2017 г. по в. гр. д. № 274/2017 г. на ВАпС, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 397 от 20. 03. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВОС, е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ГПК, както и евентуалният иск по чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАпС; б/. е обезсилено решение № 20 от 26. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 570/2017 г. на ВАпС в частта, с която след отмяна на решение № 1342 от 14. 08. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 397 от 20. 03. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВОС, както и решение № 1342/14. 08. 2017 г. по същото дело, и делото е върнато на ВОС за произнасяне по молбата по чл. 247 ГПК от друг състав на ВОС; в/. е оставено в сила решение № 20 от 26. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 570/2017 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 1373/15. 09. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВОС по чл. 247 ГПК.
След постановяване на решението на ВКС, в проведеното пред ВОС производство по чл. 247 ГПК е постановено решение № 1049 от 04. 09. 2019 г. по гр. д. № 702/2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 397 от 20. 03. 2017 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВОС, като след израза: „придобило собствеността върху имота по давност чрез непрекъснато владение от датата на договора за покупко-продажба 23. 03. 2005 г.“, вместо написаното: „до изтичане на 5 годишен давностен срок, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС“ да се чете: „до изтичане на 10 годишен давностен срок, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС“, Постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение е потвърдено с решение № 4 от 10. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 636/2019 г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 555 от 15. 12. 2020 г. по гр. д. № 2433/2020 г. на ВКС, 2 г.о.
След приключване на производството по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение с влязъл в сила съдебен акт въззивното производство, което е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е възобновено и са постановени обжалваните пред настоящия състав решения: а/. решение № 260039 от 10. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна, с което след отмяна на решение № 397 от 20. 03. 2017 г., поправено с решение № 1049 от 04. 09. 2019 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ОС – Варна, е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС; б/. решение (наименувано „определение“) № 260162/21. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, като след израза: „чл. 79, ал. 1 от ЗС“ е добавен и изразът: „чл. 79, ал. 2 ЗС“.
Второто решение (наименувано „определение“) № 260162/21. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС е постановено по повод подадена от ищеца „Алфа 04“ ЕООД молба за допълване, на основание чл. 250 ГПК, на въззивното решение, с твърдения, че с отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на главния иск по чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, се е сбъднало условието за произнасяне по евентуалния иск по чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, който евентуален иск въззивният съд не е разгледал.
За да квалифицира молбата по чл. 247 ГПК, въззивният съд е приел, че в мотивите към решението има формирана воля по евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 2 ЗС, която не е отразена в диспозитива, и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260039/10. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 347/2019 г. на ВАпС, като след думите „чл. 79, ал. 1 ЗС“ се добавят и думите „чл. 79, ал. 2 ЗС“.
В изложението към касационната жалба вх. № 262992/2. 08. 2021 г. се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и се иска допускане до касационно обжалване на постановеното в производството по чл. 247 ГПК решение за проверка на допустимостта му. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси:
1. При отхвърляне на главния иск, следва ли съдът да се произнесе с отделен диспозитив по евентуалния или е допустимо отхвърлянето и на двата иска с общ отхвърлителен диспозитив.
2. Приложим ли е чл. 247 ГПК в случай, че съдът е отхвърлил главния иск, но не е формирал диспозитив по евентуалния, включително когато от самите мотиви на съдебното решение е видно, че съдът е определил неправилно предмета на делото и е приел, че е сезиран само с главния иск.
3. Следва ли, за да бъде приложен чл. 247 ГПК, грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда.
4.Допустимо ли е по реда на поправката по чл. 247 ГПК да се замества липсваща воля на съдебния състав.
Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 91 от 08. 06. 2017 г. по гр. д. № 1874/2014 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 39 от 21. 02. 2019 г. по гр. д. № 4163/2017 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 247 от 13. 06. 2012 г. по гр. д. № 525/2011 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 27 от 11. 03. 2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 124 от 04. 10. 2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 160 от 30. 11. 2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 29 от 01. 03. 2018 г. по гр. д. № 1865/2017 г. на ВКС, 2 г.о.
Решението по чл. 247 ГПК не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, тъй като не съществува вероятност същото да е недопустимо. Само по себе си, обстоятелството, че актът е наименуван „определение“, а не „решение“, не опорочава същия до степен на недопустимост, тъй като видът на акта се определя основно от характеристиките на осъществената със същия дейност (дали съдът се произнася по спорния предмет или само по процесуални въпроси), от правните му последици и т.н. Не поражда недопустимост на решението и обстоятелството, че подадената от ищеца молба за постановяване на допълнително решение по евентуалния иск по чл. 108 ЗС, основан на чл. 79, ал. 2 ЗС, на основание чл. 250 ГПК, е квалифицирана от съда по чл. 247 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси, тъй като същите не са разрешени в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. И главният и евентуалният иск по чл. 108 ЗС са основани на придобивна давност в хипотезите на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС. В мотивите към постановеното по делото въззивно решение съдът въобще е отрекъл възможността за придобиване по давност на процесния имот от ищцовото дружество в периода от 23. 03. 2005 г. (сключване на договора за покупко-продажба с н.а. № 24/23. 03. 2005 г.) до 25. 11. 2015 г. (възлагане на имота на ответника „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД) по съображения, че в посочения период „Алфа 04“ ЕООД е притежавало имота на друго правно основание – договор за покупко-продажба, породил вещноправно действие в отношенията между длъжника „Хай оил“ ЕООД и купувача „Алфа 04“ ЕООД, както и че придобиването по давност на имота е възможно само от лице, което не притежава имота на друго правно основание. В тази част мотивите касаят както главния иск, по който се твърди придобиване имота по давност на 23. 03. 2015 г., чрез упражнявано от 23. 03. 2005 г. до 23. 03. 2015 г. владение, така и евентуалния иск, по който се твърди придобиване на имота по давност на 23. 03. 2010 г., чрез упражнявано от 23. 03. 2005 г. до 23. 03. 2010 г. владение. В диспозитива е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС,за придобиване на процесния имот по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, но липсва произнасяне по иска за собственост за придобиване на процесния имот по давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС. При тези данни, изводът на съда, че е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, а не непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като има несъответствие между волята на съда отразена в мотивите към решението (в същите е приета неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, поради невъзможността ищецът да придобие имота по давност) и диспозитива, в който е посочена само хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, но не и хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, не противоречи нито на разпоредбата на чл. 247 ГПК, нито на посочената и представена от касатора практика на ВКС и обективираните в нея становища по поставените въпроси.
Ответната страна „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не представя доказателства такива да са направени, поради което претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260039 от 10. 03. 2021 г. и на постановено по реда на чл. 247 ГПК решение (наименувано „определение“) № 260162 от 21. 06. 2021 г., и двете постановени по в. гр. д. № 347/2019 г. на АС – Варна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД за присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: