2 1 Р Е Ш Е Н И Е № 495 София, 22 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1598 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 79/14 г. Окръжният съд-гр.Добрич осъдил подсъдимите Т. И. Г. и Н. И. Г. на основание чл.199, ал.2, т.2, във връзка с ал.1, т.4, чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.54 и чл.58а, ал.1 НК на по 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 НК съдът приспаднал при изпълнение на наказанията времето, през което подсъдимите са били задържани, съответно – за подс.Т.Г. считано от 25.03.2014 г., а за подс.Н.Г. – от 09.08.2013 г.. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на С. Г. Д. обезщетения - 100 000 лева за неимуществени вреди и 471 лева за имуществени вреди, всички дължими ведно със законната лихва от 16.06.2013 г. до окончателното им изплащане. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решение № 109 от 18.07.2014 г. по внохд № 173/14 г., образувано по жалби на подсъдимите и гражданския ищец, Апелативния съд-гр.Варна изменил присъдата на ДОС като: намалил размера на обезщетенията - за неимуществени вреди на 60 000 лева и за имуществените на 441 лева, намалил дължимата държавна такса; осъдил подсъдимите да заплатят на С. Д. направени от него разноски по делото в размер на по 1750 лева, за всеки един от тях. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими и гражданския ищец. Подс.Т. Г. с жалбата и допълненията към нея (л.4,13,24) поддържа, че „присъдата е необоснована и несправедлива”, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, не е имал за цел да лишава от живот пострадалия, наложеното наказание е несправедливо, а обезщетението за неимуществени вреди завишено, поради което се иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието до минимума от предвиденото в закона, както и корекция в гражданската част на оспорения съдебен акт. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Подс.Н. Г. с жалбата и допълненията към нея (л.38,47,61) претендира да са налице всички касационни основания, като основен акцент е поставен върху това, че на досъдебното производство, при разпитите на редица свидетели, са допуснати нарушения на чл.119,121,122 и 140, ал.1 НПК, поддържа, че въззивният съд го лишил от право да даде обяснения, смъртта на пострадалия не е била целена, наложеното наказание е несправедливо, поради което делото трябва да се върне за ново разглеждане на досъдебното производство или намалят наказанието и присъдения граждански иск. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Гражданският ищец е недоволен от намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди и иска увеличаването му до първоначално присъденото от ДОС. Пред ВКС жалбата се поддържа от повереника. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: 1. По жалбите на подсъдимите: Заявеното от подс.Т. Г. „..че се присъединява” към жалбата, подадена от неговия брат – подс.Н. Г., свързано и с наведените от двамата подсъдими данни в подкрепа на ангажираните касационни основания, позволява съвместното разглеждане на жалбите. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Разпитите на свидетелите С. Г., Д. Д., Велико Г., А. Г., Д. С., Д. Г., С. И. (близки родственици на двамата подсъдими – сестра, брат, майка и пр.), пред разследващия орган и пред съдия, са проведени в съответствие с изискванията на чл.119,121 и 122 НПК, което се обективира в протоколите на л.л.86,88,92,94,98203,205,212 и 217 – нохд. По идентичен начин стоят нещата и с разпита на малолетния свидетел С. И., извършен по реда на чл.223 НПК, пред съдия (виж л.79 от нохд), в присъствието на майката на свидетеля, психолог, инспектор „Детска педагогическа стая” и преводач. Правото на подсъдимия Н.Г. да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие, не е било ограничено от решаващия съд. Пред ВАС не е провеждано съдебно следствие защото съдът не е намерил причини за това и страните по делото не са направили доказателствени искания. Възражението за липсата на доказателствена основа на изводите по фактите не държи сметка за посочените в мотивите на съдебния акт елементи на доказателствената съвкупност, според ВАС, предопределила ги. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактическите положения, приети за установени от съда по същество, по реда на чл.373, ал.3, във връзка с чл.372, ал.4 и чл.371, т.2 НПК, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимите по възведеното им обвинение. Заявеното от подсъдимите, че насилието върху пострадалия е упражнено от тях с цел да бъде сплашен, не намира опора в данните по делото, най-вече в тези, които произтичат от съдебно медицинските експертизи, коментирали обективираните увреждания, с оглед на характеристика, начин на причиняване и последици. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложените на подсъдимите наказания, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Най-напред трябва да се каже, че данните за личността на двамата подсъдими не се различават съществено, освен в това, че единият от тях (подс.Н. Г.) е осъждан повече от другия. Липсват многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дейците обстоятелства, поради което правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Наложените за изтърпяване наказания, след редукцията по реда на чл.58а, ал.1 НК, по размер са под предвидения в закона минимум от 15 години лишаване от свобода. Корекция в размера на наложените на жалбоподателите наказания препятства постигането на целите на наказанието и би било проява на снизходителност, за каквото липсват основания. Неоснователно е възражението, свързано с размера на присъденото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди. Всички обстоятелства от значение за определянето му (очертаващите действително претърпените болки и страдания), са ценени от съда по същество, а след намесата на въззивния съд и адекватно на обективното им значение. Всички съображения на ВАС, изложени в мотивите на решението (л.16-17), изцяло се споделят на ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева не нарушава правилото на чл.52 ЗЗД, поради което няма основания за промяна. 2. По жалбата на гражданския ищец: Както се посочи, пострадалият е недоволен от намаляването на размера на присъденото му обезщетение и иска увеличаването му. При казаното по-горе, възражението на жалбоподателя С. Д. не може да получи друг, различен отговор. Водим от горното, като не установи основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 18.07.2014 г., постановено по внохд № 173/14 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: