Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * преобразуване на кооперации * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

121

 

София  11.03. 2010 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на осми март, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    

                                                                ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

                          

                      

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 170/2009 г.

                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б.,с. Нареченски бани, област П. , срещу въззивно решение от 08.04.2008г. по гр.дело № 321/2008г. на Пловдивския окръжен съд.

С определение от 28.07.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво произнасяне по посочените правни въпроси по спорове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ спрямо други член-кооператори на ГТПК”С” и по приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касация Р. д. по горите – П. , оспорва жалбата.

Останалите ответници по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение по гр.д. №476/2007г. на А. районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Н. Г. Б. по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му в качеството на наследник на Н. Б. за възстановяване собствеността върху 72,956 дка, равняващи се на 52 дяла от кооперативен ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., община А.. В. съд е приел, че не е установен статутът на кооперация „С” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Ревирът „Б” е деклариран като собственост на В. кооперация „С”, с. К. видно от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти №158/1949г., но декларацията не установява правото на собственост. Останалите документи по делото провизорен стопански план, схема на ревир „Зли бряг – Ч. стена, също не установяват правото на собственост върху ревира на кооперация „С”. Няма доказателства и за вписване на сливането и с ГТПК ”З”, а впоследствие сливане към В. кооперация „С”.

И. на въззивния съд относно недоказаността на статута на горовладелска кооперация „С” – възникването, преобразуването и вливането и в „С”, са необосновани. Данните по делото сочат възникване и преобразуване на тази кооперация, съобразно действащата към релевантния момент законова уредба, в т.ч. Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. По делото този въпрос не е бил спорен, а освен това е било установено, че с протокол №22/16.07.1947г. е извършено сливането на производителна кооперация „С” и Г. кооперация „З” въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК „С”. Впоследствие през 1951г. кооперация „С” се е сляла към горовладелска кооперация „С” като последната е приемаща кооперация.

По делото е било установено,че ищецът е наследник на Н. Д. Б. , поч.1977г., бивш жител на с. Н.. Н. като член-кооператор в кооперация „С”, с. К., е притежавал дялово участие 52 дяла. От стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З”, в землището на с. К. от 1942г., одобрен с У. № 806/1945г., договор за съставяне на стопански план от 1926г. на горите в кооперация „З” и въпросници за стопански единици за 1944/45г. и 1946/47г. е било установено, че ревир „З” /за който няма спор, че е идентичен с ревир ”Бялата вода-

По спорния въпрос за прилагане разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав намира, че крайният извод на въззивния съд е законосъобразен, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на цитираната правна норма. В тази връзка следва да се проведе разграничение между нормите на чл.3,ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като ал.2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху горите и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 09.09.1944г., докато в ал.3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея. Релеванто е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването.

В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация „З”. Правата на реституция в съответен дял принадлежат на членовете на „З”, какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация „С”. Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори за членовете на приемащото сдружение. Последващият момент на одържавяване на горите за разглежданата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на процесния ревир са само членовете на кооперация „З”, а не и тези, които са членували в приемащата кооперация ”С” само поради факта на сливането. Ето защо последващото деклариране от кооперация „С” на ревира през 1949г. е неотносимо към настоящата хипотеза на възстановяване правото на собственост по реда на чл.13, ал.3 вр.чл.3,ал.3 ЗВСГЗГФ.

Предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение, с което той е отхвърлен, е законосъобразно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.04.2008г. по гр.дело № 321/2008г. на Пловдивския окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.