Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 04.07.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева к. н. д. № 409/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на подс. С. С. чрез защитника му – адв. К., срещу решение № 30/07.04.2022 г. по ВНОХД № 247/2021 г. на Бургаски апелативен съд. С жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Нарушението на материалния закон, според изложеното в жалбата, се е изразило в неправилно осъждане на подс. С., който следвало да бъде оправдан, поради факта, че бил в обективна невъзможност да предотврати по какъвто и да е начин настъпилото произшествие. Нарушение на процесуалния закон претендира да е осъществено чрез неправилно конституиране като частни обвинители на Р. А., Я. А. и П. А. съответно майка, баща и сестра на пострадалия Д. А., с аргумента, че те не са негови наследници. Това е така, защото пострадалият има малолетна дъщеря и само тя може да бъде установена като частен обвинител по делото. Отново като съществено процесуално нарушение третира неуважаване искането на защитата за изслушване на едно вещо лице от първата тройна автотехническа експертиза; несъобразяване с показанията на свидетелите очевидци относно мястото на започване на изпреварването, момента на настъпване на удара и надценяване на двете автотехнически експертизи – повторна тройна и петорна. В подкрепа на възражението за явна несправедливост на наказанието сочи поведението на пострадалия Д. А., което според защитника не било отчетено от съда при индивидуализиране наказанието на подзащитния му. В обобщение, защитникът настоява за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. С.. В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата и претендира за отмяна на атакуваното решение на апелативен съд – Бургас и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна. Счита, че т. к. свидетелите не са категорични в показанията си относно мястото на изпреварването и мястото на удара, празнотата в показанията им не е била преодоляна от първостепенния съд чрез предявяване на снимковия материал по делото, не е допуснато съществено процесуално нарушение. За неоснователни прокурорът приема и доводите, с които се атакува петорната автотехническа експертиза, защото в решението са налични доводи за възприемане и невъзприемане на всяка от трите автотехнически експертизи. Относно твърдението за неправилно конституиране на Р., Я. и П. А. като частни обвинители смята, че приложение намира ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което е с обвързващо действие, за разлика от цитираното решение от защитата, постановено преди приемането на съвместното тълкувателно решение на трите колегии на Върховния касационен съд. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също намира за неоснователно, т. к. движението на пострадалия в автомобил без светлини е намерило адекватно отражение в преценката и на двете предходни съдебни инстанции за определяне на наказанието на подс. С. при условията на чл. 55 НК. Намира, че вярно е бил оценен от въззивния съд конкретния принос за причиняване на произшествието от всеки от водачите. Затова приема, че наложеното наказание на подс. С. не налага допълнително смекчаване. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Повереникът на частните обвинители Р. А., Я. А. и П. А. намира касационната жалба за неоснователна. Затова моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на апелативен съд – Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Повереникът на малолетната Р. Д. А., представлявана от настойника си Л. Б. К., изразява становище за оставяне в сила на решение № 30/07.04.2022 г., постановено по ВНОХД № 247/21 г. на апелативен съд – Бургас. В последната си дума подс. С. моли да бъде оневинен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 130/14.10.2021 г. по НОХД № 177/2021 г. Бургаският окръжен съд е признал подс. С. С. С. за виновен в това, че на 30.09.2015 г. по пътя кв. Г. Е. на [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. Волво, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Я. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Произнесъл се по веществените доказателства. Осъдил подс. С. да заплати направените по делото разноски. С решение № 30/07.04.2022 г. Бургаският апелативен съд потвърдил цитираната присъда на окръжен съд - Бургас. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им. Следва да се посочи, че на възраженията на защитата, направени пред апелативния съд, той е отговорил, но несъгласието на страната с разрешенията, дадени от контролираната инстанция, са я мотивирали да ги преповтори и пред касационната такава. Освен това, жалбата съдържа аргументи за необоснованост, която не е касационно основание, поради което тези доводи няма как да получат отговор от настоящата инстанция, защото това е първо редовно гледане на делото. В правомощията на касационния съд в тази хипотеза влиза проверка на спазването на задължението на въззивния съд за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. При осъществения контрол от настоящия съдебен състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не е налице неправилно конституиране на Р. А., Я. А. и П. А. като частни обвинители, както защитата възразява. Съгласно чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Съобразно чл. 76 НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Чл. 84, ал. 1 НПК гласи: „Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.“ От цитираните правни норми се налагат няколко извода. Първо – актуалният НПК въвежда легално определение за пострадал. Второ - това понятие е употребено с едно и също значение както за частния обвинител, така и за гражданския ищец, от където следва, че правото да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански ищец винаги е функция от претърпените от лицето имуществени или неимуществени вреди в резултат на деянието. Трето, въпреки въведеното понятие за пострадал, законодателят не е очертал изрично кръга от лица, които попадат в него, но той се извежда по тълкувателен път. Отговор на въпроса дава задължителната съдебна практика в ПП № 4/1961 г. р. III, т. 2, допълнено с ПП № 5/1969 г. и ПП 2/1984 г.. Тази постановка бе валидна при отменения НПК и несъмнено намира приложение и сега с някои корекции. До приемането на ТР № 1/2018 г. ОСГТК на ВКС, не съществуваше спор в доктрината и практиката, че братята и сестрите на починалия от престъпление нямаха право да се конституират като частни обвинители в процеса, като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора. С приемането на цитирания тълкувателен акт на ВКС, с който бе обявено за изгубило сила ПП № 2/1984 г. на ВС, към кръга от лицата, които имат право на неимуществени вреди, освен най-близките роднини – низходящи, възходящи и съпруг, както и на лицата, очертани в ПП ВС № 5/1969 г., са присъединени братята и сестрите на пострадалия, както и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Затова не само призованите да наследяват, а всички изброени по-горе са материално легитимирани да получат обезщетение за причинена смърт на техен близък. След като понятието „пострадал“ е употребено с единно съдържание в НПК, то правото да искат морално възмездие за претърпените вреди вследствие на престъпното посегателство не може да бъде отречено на братята и сестрите на починалия, както и на неговите възходящи и низходящи от втора степен. Затова разрешенията, дадени в ТР № 1/2018 г. ОСНГТК на ВКС, следва да намерят приложение и относно лицата, които могат да се конституират като частни обвинители. В този смисъл, като е установил като частни обвинители по делото срещу подс. С. родителите и сестрата на пострадалия Д. А., наред с малолетната му дъщеря, съставът на окръжния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, макар принципно конституирането на акцесорни страни в процеса поначало да затруднява защитата на подсъдимия. Доколкото въззивният съд не е констатирал незаконосъобразно участие на Р. А., Я. А. и П. А. като частни обвинители по делото, изхождайки от задължителния тълкувателен акт на Върховния касационен съд, също не е допуснал съществено процесуално нарушение. Изложеното не представлява процесуален порок, както защитата претендира и не води до отмяна на атакуваното решение респ. на присъдата на първостепенния съд и до връщане на делото за ново разглеждане. За неоснователно настоящата инстанция намира възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказ от страна на окръжния съд да бъде непосредствено разпитан от съда експерта М. – част от първата тройна автотехническа експертиза. Видно е от съдебния протокол от откритото заседание на 02.09.2021 г., проведено пред окръжен съд – Бургас по първоинстанционното дело, че вещото лице К. М. е бил редовно призован за него, но не се е явил, а в съдебното заседание са присъствали другите две вещи лица – част от първоначалната тройна автотехническа експертиза – Т. И. и Б. Т.. След развилия се между страните дебат съдът е отказал личното изслушване на вещото лице М., като след изрично съгласие на всички страни по делото заключението на тройната автотехническа експертиза е било инкорпорирано в доказателствения материал, чрез прочитането му по реда на чл. 282, ал. 3 НПК. При прегледа на въззивната жалба на защитника на подсъдимия срещу постановената присъда се установява, че в нея не е поискано от второстепенния съд личното изслушване на експертите от същата автотехническа експертиза. В проведеното единствено съдебно заседание пред апелативния съд нито подсъдимият, нито защитникът му са направили искане за разпит на вещото лице М. от апелативния съд, с каквато възможност безспорно са разполагали. Решаващият въззивен съдебен състав също не е открил основание служебно да стори това, а в мотивите към атакуваното решение е обосновал защо не е ползвал тази експертиза, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и няма как на това основание да се постигне търсения резултат – отмяна на решението на апелативния съд. Върховният касационен съд не намира контролираната инстанция да е осъществила превратна интерпретация на доказателствени източници и експертни заключения. Няма подценени или надценени доказателствени средства. Бургаският апелативен съд внимателно е анализирал приетите по делото експертизи, съблюдавайки чл. 14 НПК. Ясно е посочил кои експертни изводи взема предвид в своето решение, излагайки съображения за това. Налични са и мотиви защо не поставя в основата на своето решение заключенията на първата тройна автотехническа, на повторната тройна автотехническа експертизи и допълнителните заключения към тях. За да даде вяра на петорната автотехническа експертиза, съдът е отчел съотношението на това заключение с останалите доказателствени материали – приобщените по делото различни видове експертни заключения – съдебномедицинска, химическа, протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, снимки, справка от КАТ, свидетелски показания на свидетелите очевидци – К. К., Ж. И., И. Б., И. И., на свид. М. – пристигнал на мястото веднага след произшествието, показанията на свидетелите – частни обвинители А. и обяснения на подс. С., както и с факта, че тя е изготвена по най-модерния експертен метод за изчисляване на параметрите и скоростта при настъпване на пътно транспортни произшествия. Съдът не е подценил сведенията, съдържащи се в показанията на свидетелите – очевидци, но е констатирал, че в същите има известни непълноти, които не са били отстранени чрез проведеното от първостепенния съд предявяване на фотоалбум, поради което се е доверил на професионалните изчисления за тях, направени в петорната автотехническа експертиза. Прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Не е налице и соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доводите на защитата са били разгледани и са получили отговор от въззивната инстанция. Фактическите положения, които подс. С. е твърдял относно мястото на предприетата маневра изпреварване и избраната скорост при нея и оттам за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК са обсъдени и обосновано са отхвърлени. В проверявания акт недвусмислено е посочен механизмът на възникване на пътнотранспортното произшествие като съдът е счел, че подсъдимият е разполагал с техническа възможност да избегне удара, ако се е движел със скорост от 80 км/ч. Като е достигнал скорост от 116 км/ч при ускоряване на автомобила по време на маневра изпреварване с включени къси светлини, доколкото избраната скорост не е била съобразена с осветеността на пътния участък и видимостта, която осигурявали фаровете на л. а. Волво на къси светлини, е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка със съставомерните последици. Следователно, липсват основания за признаване подсъдимия за невиновен, т. к. очертаните факти са престъпни и се субсумират в правната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. В настоящия случай, наред с движението на л. а. „Фиат Типо“ без светлини през нощта по междуселищен път, който не е осветен, съчетано с поведението на подс. С. - да управлява л. а. Волво с несъобразена със зоната на осветеност от фаровете му скорост е нарушение на правилата за движение, допуснато от водача, поради което разпоредбата на чл. 15 НК не намира приложение. Соченото обстоятелство за допуснатото от пострадалия грубо нарушение на правилата на движение би било основание за оневиняване на подс. С., поради това, че деянието му е случайно – по причина на внезапно възникнала опасност на пътя, само когато той не е допуснал нарушение на режима на скоростта, който го е задължавал да я съобрази. В този смисъл, управлявайки превозното средство със скорост, несъответстваща на зоната на видимост пред автомобила, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността, каквато е била движението на л. а. „Фиат Типо“ без светлини. Затова е неоснователно възражението на адв. К. за допуснато от съда нарушение на материалния закон, поради което няма как да бъде удовлетворена претенцията за оправдаване на подсъдимия. Не се установява и соченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според настоящия състав няма очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подс. С. и обществената опасност на деянието и дееца, от една страна и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Въззивният съд е направил дължимата преценка на относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда, която следва да бъде приложена в случая. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата семейна и трудова ангажираност, както и съдействието му за разкриване на обективната истина по делото. Контролираният съд е съобразил като изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства значителното съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия Д. А., както и изминалото време от деянието. Тъкмо тези два фактора категорично обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Корекция търпи изложеното, че извършеното от подсъдимия се отличава с изключително висока обществена опасност. Последната, очертана чрез тежкия резултат, причинен от деянието – смърт на едно лице или ръстът на подобен вид престъпления, е съобразена от законодателя при формулиране на състава на престъплението, поради което и няма как да бъде взета предвид отново като отегчаващо отговорността обстоятелство. Данните по делото за обществената опасност на конкретното деяние го очертават като типичното за този вид престъпления. Въпреки изразеното несъгласие с мотивите на апелативния съд в тази им част, наказанието на подс. С. в размер под минималния предвиден за този вид деяния, е правилно определен и не налага допълнително редуциране. Съдът е обосновал възможността чрез приложението на института на условното осъждане за минималния тригодишен срок да се постигне превъзпитанието на дееца, с които съображения касационният съд изцяло се съгласява. Аналогично стои въпросът и с наказанието лишаване от правоуправление, което в случая е индивидуализирано на две години. Този размер е само с шест месеца над минимално допустимото, т. к. съдът вярно е оценил данните за санкционирането на подсъдимия по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Следва да се посочи, че те също характеризират водача, само че в негативна светлина, поради което не се налага смекчаване и на това наказание. В този смисъл касационната инстанция счита, че не са налице основания, които да налагат корекция на наказанието. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/07.04.2022 г. по ВНОХД № 247/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.