Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 81 София, 05 февруари 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и десета година,  в състав :                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Румяна Виденова..................................... и в присъствието на прокурора .......Димитър Генчев............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   №  34/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:             Касационното производството е образувано по жалба на адв. К, срещу присъда от 05.11.2009г. на СГС, НО, 6 въззивен състав, постановена по внохд № 4081/09г. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане въззивната присъда да бъде отменена и подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП оспорва основателността на жалбата. Намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства във връзка с авторството на деянието. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба и направеното към нея допълнение. Подсъдимият Х. , в лична защита не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда от 23.03.2009г., постановена по нохд № 904/08г., СРС, НО, 1 състав, е признал подсъдимия Н за невиновен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен изцяло. С въззивна присъда от 05.11.2009г., постановена по внохд № 4081/09г., СГС, НО, 6 въззивен състав, е признал подсъдимия Н за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда, подсъдимият Х е бил осъден да заплати на гражданския ищец Б. И. сумата от 4 240,15лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски и дължими държавни такси. Касационната жалба е основателна, като водещо в случая се явява допуснатото от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд във връзка с правомощията си по чл.316 от НПК, е възприел изцяло нова фактическата обстановка, след което е направил самостоятелен анализ на доказателствата и е достигнал до различни правни изводи, приемайки, че подсъдимият е извършител на инкриминираното му престъпление. В рамките на установената фактология, настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с анализ на доказателствената маса страда от пороци. Последните са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното й убеждение. Независимо, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите И, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, както и в кореспонденцията им с останалите доказателства, не ги е оценил с необходимата детайлност и прецизност, касателно приетият за установен механизъм на извършване на отнемането, предмета на деянието, както и авторството на същото. Това е необходимо, тъй като описанието, което тези свидетели дават за разположението на якето върху облегалката на стола , не сочи, че подаващият се от вътрешния джоб плик е бил видим, за да се твърди, че подсъдимият го е възприел. Също така, съдът е приел с категоричност, че инкриминираната парична сума от левове и евро се е намирала в якето на И. , като е игнорирал показанията на свидетелите, работещи в заведението, че И. не са съобщили веднага за липсващите им суми. Двамата са си тръгнали от заведението, при положение, че са установили липсата на парите още при плащане на сметката, според твърденията им и след около 10-15мин. са се върнали. Това тяхно поведение, съдът е мотивирал с житейски предположения, което е недопустимо. Действително Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролната инстанция по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощен да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните правила, гарантиращи правилното й формиране в съотвествие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за фактите в обхвата на чл.102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или превратно интерпретирал същите, на каквито действия сочи конкретиката по делото. В тази връзка практиката на ВКС е константна, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е сторено е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда от 05.11.2009г., постановена по внохд № 4081/09г. по описа на СГС, НО- 6 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: