РЕШЕНИЕ № 344 С., 21. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 862 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 23.11.2010 г. по гр.д. № 766/2010, с което е потвърдено решението на Разложкия районен съд от 25.05.2010 г. по гр.д. № 146/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи, кои правно релевантни факти счита за установени. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1321/2009). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “горски надзирател”. С оспорваната заповед № 6 от 06.01.2009 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 01.12.2009 г. е придружавал товарен автомобил с незаконно добити и превозвани 7 куб.м. дърва за огрев, за което не е сигнализирал в Държавното горско стопанство. Заповедта за уволнение е връчена след приемането на писмените обяснения на ищеца, в които той заявява, че след приключване на работа се е натъкнал случайно на движещия се товарен автомобил, когато директорът на лесничейството го е спрял. В заповедта не е посочено кои разпореждания на работодателя не са изпълнени от ищеца и в какво се изразява злоупотребата с доверието му, а и нарушението не е установено по несъмнен начин, тъй като констативният акт е съставен единствено по данни на директора на лесничейството. Правилно въззивният съд е приел, че представеният като писмено доказателство протокол за констатиране на нарушението не е годно доказателствено средство да го установи, тъй като по правното си естество той е частен свидетелстващ документ, неподписан от ищеца (чл. 180 ГПК, чл. 144, ГПК отм.). Нарушението не се установява и от разпита на свидетеля Р. С., съставил и подписал протокола единствено по данни на директора на лесничейството, който е издал заповедта за уволнение, тъй като законният представител на страната не може да свидетелства, той може само да даде обяснения съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято доказателствена сила е уредена в чл. 175 ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства по делото и по-специално обясненията на ищеца и другите доказателства за неговото поведение. Също в нарушение на закона съдът е приел, че в заповедта за уволнение трябва да бъдат посочени изрично правната квалификация на извършеното нарушение и кои разпореждания на работодателя са нарушени. Съдът не е обвързан от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение. Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, той е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, за да установи дали ищецът е знаел за извършваното нарушение от брат му, или срещата им е случайна, въззивният следва да обсъди какъв е обичайния маршрут с автомобил от местностите „Гниле”, „Лазареца” и „Подстанцията” до местодомуването на автомобила с [рег.номер на МПС] в Д. „Я.”, съвпада ли някъде този маршрут с маршрута от мястото на сечта в участък „Р.” през мястото на временния склад до най-близкото уширение на пътя към Я. и уширението при бензиностанцията на Л., има ли друга причина трите автомобила да спрат на едно място (освен подадения сигнал от директора на лесничейството), както и обстоятелството, че ищецът е в обяснимо близки отношения с брат си, който е превозвал дървен материал в нарушение на нормативните изисквания без съгласуване с друг служител на лесничейството, а от ответника, като горски надзирател, се очаква не да съдейства, а обратното – да противодейства или най-малкото да сигнализира за всяко нарушение на територията на лесничейството. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд от 23.11.2010 г. по гр.д. № 766/2010. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.