1 Р Е Ш Е Н И Е № 684 гр. София, 04.11.2010г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1877/2009 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба на Д. С. Б. , подадена чрез процесуалните му представители адв.Д. Х. и Ц. Ч. срещу решение №806 от 01.07.2009г по гр.дело № 1759/2007г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 08.12.2006г по гр.д. № 2666/2005г на Софийски градски съд . Уважени са предявени срещу касатора и други лица установителни искове на основание чл.26 ал.1 предл. първо вр. чл.152 предложение второ от ЗЗД , за нищожност на три поредни сделки ,а именно : упълномощителна сделка на ищците Дацко и Ц. Дацови по нотариално заверено пълномощно от 11.08.1999г за овластяване лицето Р. Л., дъщеря на заемодателката , да продаде имота им въпреки ипотекирането му по договор със заемодателката от същата дата ; сключеният чрез това лице договор за покупко- продажба на имота в полза на ответника Р., от продажната цена по който договор кредиторката заявила, че е удовлетворена ; последващият договор за покупко- продажба на имота с купувач касатора Д. С. Б. , син на заемодателката и брат на упълномощената Р. Л., като сключени при недопустимо уговорен начин за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Касационната жалба на Д. С. Б. съдържа искане за обезсилване на решението като недопустимо , с довод за непроизнасяне по предявения иск Съдът не е възприел заявените с иска обстоятелства кой е заемодател и противно на ищцовите твърдения е приел, че длъжник по заема са ищците, а не сина им .Така е разгледал непредявен иск , защото спор за недействиетлност по чл. 152 от ЗЗД може да бъде повдиган между длъжника и кредитора. Оплакването е ,че не са обсъдени изтъкваните възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес . Неправилно е прието ,че едностранната сделка може да обективира споразумение относно начин на удовлетворяване, не са обсъдени доказателствата и възраженията , не е съобразено , че касатора Б. е трето добросъвестно лице , добросъвестен е и праводателят му . Не е съобразено ,че кредиторът вече се е удовлетворил от цената по първата сделка и напълно идентично биха се развили събитията при осъществяване на принудително изпълнение върху ипотекирания недвижимия имот. Необосновано е игнорирано обстоятелството , че договорът за заем предхожда , а не е предхождан по хронология от някакво споразумение в противоречие с императивите на чл. 152 от ЗЗД. Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Ц. Ч. ,претендират се разноски . Постъпилият отговор от страна на ответниците по жалбата Ц. Д. и конституираните наследници на втория от ищите Ц. Й. Д. , С. Д. Д. ,А. Д. и С. Д. Д. изтъква неотносимост на поставения процесуален въпрос ,щом решението по същество е правилно.Съображения за правилност на решението по същество поддържа пълномощникът им адв. Д., претенция за разноски не е заявена С определение №208 от 01.03.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , за преценка по допустимостта на съдебното решение и разгледания иск , в която насока съдилищата не са изложили съображения . Предвид обстоятелствата по делото и във връзка с изведения въпрос ,обусловил разглеждане на касационнатата жалба по същество , Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното : В обжалваното решение Софийски апелативен съд е разгледал случай , при който с иск по чл. 152 от ЗЗД вр чл. 26 ал.1 от ЗЗД за установяване нищожност на три сделки поради недопустимо уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора , различен от предвидения в закона , ищците Дацко и Ц. Дацови са потърсили защита в качеството си на учредители на договорна ипотека върху свой имот в полза на кредитор по паричен заем .Установителните искове на основание чл.26 ал.1 предл. първо вр. чл.152 предложение второ от ЗЗД са уважени и за трите поредни сделки , а именно упълномощителна сделка на ищците Дацко и Ц. Дацови по нотариално заверено пълномощно от 11.08.1999г за овластяване лицето Р. Л., дъщеря на заемодателката , да продаде имота им по сключения на същата дата договор за ипотека , при каквито условия намери за добре, з а нищожен на същото основание е обявен сключеният чрез упълномощеното лице договор за покупко- продажба на имота в полза на ответника Л. Н. Р. , от продажната цена по който договор кредиторката е заявила , че е удовлетворена , както и последващия договор за покупко-продажба на имота по нот. акт №159 т.V н.д.899/2000г от Р. и неговата съпруга , с купувач касатора Д. С. Б. ,син на заемодателката и брат на упълномощената Р. Л.,като сключени при недопустимо уговорен начин за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Като е оставил в сила решението, обжалвано от касатора включително с доводи за недопустимост , липса на интерес от иска и пасивна легитимация , въззивният съд не е изложил съображения по тези оплаквания и възражения . При това положение касационната жалба е допусната за проверка по допустимостта на решението , по който въпрос Върховен касационен съд намира следното : До постановяване на недопустимо решение не се е стигнало ,макар въззивният съд да не е изпълнил задълженията си да се произнесе по въпроси на служебната си компетентност, при това въпроси , повдигнати изрично с възражение. Процесуалното нарушение в случая е налице , но то ще съставлява отменително основание единствено ако се е изразило в решаваща дейност по недопустим съдебен диспозитив (ТР № 1 /о4.01. 2001г т.19 ОСГК),в случая по отношение на изрично прогласена нищожност. Иковете са допустими , по отношение на насотящия касатор включително. В конкретния случай ищците са имали правния интерес да обемат с иска си за нищожност по чл. 152 от ЗЗД вр чл. 26 ал.1 от ЗЗД както сделката по упълномощаването, така и последващите сделки , предвид качеството си на ипотекарни длъжници по сключения договор за имотно обезпечение и предвид обстоятелството ,че недопустимо уговорения начин за удовлетворение на кредитора е бил реализиран така , че имотът им се е оказал придобит от сина на заемодателката след извършване на заявените с иска сделки , реализирани с оглед упълномощаването .Качеството на страни по договора за ипотека легитимира активно ищците в настоящия процес , кредиторът е постигнал уговорки именно с тях и същите са понесли последиците от действията на упълномощеното лице да се разпорежда с имота им. Без връзка с основанието на иска, а и с правния им интерес, остава твърдението в исковата молба ,че парите по заема всъщност били предоставени на сина им, вместо на тях ( както е отразено в договора за учредяване на ипотеката) . Без значение с оглед обстоятелствата , на което е основа иска за разкриване на недействителността и правния интерес от него, в случая са и твърденията за начина и времето на погасяване на заема Упълномощителната сделка е едностранна , но тази правна характеристика не изключва същата като предмет на иска по чл. 152 от ЗЗД, щом нейното основание е да се овласти посочено от кредитора лице за разпоредителни действия , които да доведат до удовлетворение чрез придобиване на имотното обезпечение, по различен от предвидения в закона начин . В обема на основанието на този иск са и сключените сделки за покупко- продажба , ако чрез реализирането им се заявява(едностранно от кредитора) прихващане за задължението по заема от цената ( по първата от сделките),а след това се осъществява последващо прехвърляне на имота на купувач , посочен от кредитора , с цел да се придобие и тази имотна облага. Щом законът дава защита на длъжника като го легитимира да разкрие недействителност при условията на чл. 152 от ЗЗД ,то в обема на основанието по този иск попадат и разпорежданията с формално участие на трети за правоотношението между кредитор и длъжник лица, с които сделки кредиторът е целял да избегне последиците на законовата забрана ,чрез практики , за които противоречието със закона е установимо предвид резултата от тях .Не може да се приеме и тезата ,че с оглед правния интерес от иска съдът следва да приеме за правоустановително едно заявление на кредитора ,че счита удовлетворението си за постигнато и дългът за издължен, след реализирането на първата сделка Тези едностранни твърдения не са признание , нито обстоятелствата по тях се признават от страна на длъжниците - изгодата за кредитора от твърдението му тук е да брани последващата сделка от последиците на недействителността . Ето защо касационната жалба на Д. Б. е неоснователа в основния си довод за липса на правен интерес от иска и пасивна легитимация по него ,предвид качеството му на купувач ,който няма отношение към дълга . В своята практика Върховен касационен съд очертал приложното поле на института по чл. 152 чл. ЗЗД не с оглед формалната характеристика на сделките , които се атакуват с иска , а предвид съглашението относно начина на удовлетворяване на кредитора , което може и да е неформално . Противно на закона е предварителното съглашение ,в резултат на което ипотекарен длъжник дава едностранно и безусловно овластяване на посочено от кредитора лице за разпореждане с имота си и при така учредено представителство ,с поредица от сделки, ипотекираният имот се оказва прехвърлен в погасяване на дълга. Реализирането на сделките в последващ момент тук не подкрепя довод за последваща уговорка между кредитор и длъжник, за даване вместо изпълнение . С това се е съобразил и въззивния съд в решаващите си мотиви , които следва да бъдат споделени .Обоснован е извода, че при обезпечение на заема с договор за ипотека на недвижим имот, даденото пълномощно на дъщерята на заемодателката Б. с овластяване упълномощената да продава , дарява, заменя и пр. същия имот в полза на лица,които намери за добре ,на цена и при условия , каквито уговори ,както и да се разпорежда с получените суми от продажбата и това пълномощно е нотариално заверено на същата дата ,на която е сключен и договор за ипотека ,свидетелства за недопустимо по смисъла на чл. 152 от ЗЗД съглашение , а сделките с имота са обективирали недопустим от закона начин на удовлетворение за кредитора , поради което са нищожни . Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение №806 от 01.07.2009г по гр.дело № 1759/2007г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е оставено в сила решение от 08.12.2006г по гр.д. № 2666/2005г на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: