Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 13.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 480 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 647/2019 г., по описа на Сливенския окръжен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводите за неправилно приложен материален закон по чл. 253, ал. 6 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 382, ал. 7 от НПК са подкрепени с твърдението, че отнетият като предмет на престъплението пране на пари недвижим имот не е собственост на осъдения З. С. З., а първоинстанционният съд е одобрил споразумение, което е противоречало на закона в тази му част. Прави искане за възобновяване на делото, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият З. С. З. не взема становище пред касационния съд. Неговият служебен защитник адв. К. М. изразява становище за възобновяване на наказателното дело, поради основателност на постъпилото искане в защита на интересите на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилото искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното: С определение от 27.12.2019 г. по н.о.х.д. № 647 2019 г. Сливенският окръжен съд одобрил споразумение за решаване на делото между прокурор от С. окръжна прокуратура и защитниците на подсъдимия, с което осъденият З. С. З. бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: 1). трафик на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 и 3 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 (в ред. преди изм. с ДВ, бр. 27/2009 г.) във вр. с чл. 26 от НК с пострадала Н. К. С., за което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК било определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим; 2). трафик на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 и 3 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 (в ред. преди изм. с ДВ, бр. 84/2013 г.) във вр. с чл. 26 от НК с пострадала К. З. Л., за което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК било определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим; 3). пране на пари по чл. 253, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26 от НК, за което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК било определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 23 от НК със споразумението било определено едно общо най-тежкото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, за което бил посочен първоначален общ режим. На основание чл. 253, ал. 6 от НК със споразумението бил отнет в полза на държавата, като предмет на престъплението пране на пари: Ѕ идеална част от недвижим имот в [населено място], [улица], № **, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с обща площ от 744 кв.м., заедно със застроените в имота сгради, на обща стойност 156 363.60 лв, закупен с договор по нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № *** за 2016 г. Споразумението влязло в сила на 27.12.2019 г. При изпълнение на споразумението за приобретаване на недвижимия имот от държавата Националната агенция за приходите - ТД Бургас констатирала, че недвижимият имот не е собственост на осъдения З. С. З.. Искането на главния прокурор е подадено пред Сливенския окръжен съд на 15.06.2020 г. и в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от влизане в сила на споразумението, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт, който не е бил проверен по касационен ред, но е включен в кръга на подлежащите на възобновяване по чл. 419 във вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК. Предвид изложеното искането на главния прокурор е процесуално допустимо, разгледано по същество е основателно и в полза на осъденото лице. С одобреното споразумение за решаване на делото е отнет като предмет на престъплението пране на пари недвижим имот, който не е принадлежал на осъдения З. С. З.. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК допуска отнемане в полза на държавата на вещ, която е предмет на престъпление, когато принадлежи на виновния и отнемането изрично е предвидено за съответния състав на престъплението в особената част на НК. Член 253, ал. 6 от НК изрично предвижда това, но сред трите законови предпоставки в случая не е изпълнена една от тях, а именно – вещта, предмет на престъплението, да принадлежи на дееца. От материалите по наказателното производство се установява, че недвижимият имот в [населено място], [улица], № **, е бил закупен на 25.02.2016 г. от Л. И. П. (майка на осъдения, при квота от Ѕ ид.ч.) и от Н. М. Л. и З. К. Л. (родители на бившата приятелка на осъдения К. З. Л., при квоти по ј ид.ч. за тях) – копие на нотариален акт, прил. на л. 220-221 от д.п., който документ е бил известен на решаващия окръжен съд. Осъденият З. С. З. не е собственик (съсобственик) на имота и следователно отнетата недвижима вещ не му принадлежи по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК. Съдебният акт в тази част противоречи на материалния закон, защото неправилно е приложен чл. 253, ал. 6 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. За отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон наказателното производство следва да бъде възобновено, а определението в частта, с която е отнет чуждия недвижим имот – отменено. Без основание в искането на главния прокурор се претендира цялостна отмяна на съдебния акт, с който е одобрено споразумението по делото. Констатираният порок не засяга определението на съда по чл. 382, ал. 7 от НПК, където въпросите за наказателната отговорност на осъдения З. са решени и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е проявено. Неправилното прилагане на материалния закон засяга друг съдебен акт – определението на съда по чл. 383, ал. 2 от НПК, с което е приложен чл. 53 от НК и който акт се постановява по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК, в същото съдебно заседание, с което е одобрено споразумението или по-късно. Въпросите по чл. 25, 27 и 53 от НК не са предмет на споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия. Приложението на тези правни институти е предоставено в дискреционната власт еднолично на съда, след въвеждането на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК (нова, ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.) и действаща към датата на окончателното решаване на делото. Неоснователно в искането се претендира, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК, защото окръжният съд е одобрил споразумение противоречащо на закона, като не е съобразил предложеното му от страните споразумение със събраните на досъдебното производство доказателства, включително с копието на нотариалния акт и със справките по партидите на тримата съсобственици на недвижимия имот. Затова касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК засяга самостоятелен съдебен акт, различен от този, с който е одобрено споразумението, поради което не се налага отмяна на всички актове за решаване на наказателното производство, а само на определението с неправилно приложения институт по чл. 53 от НК. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство, като ОТМЕНЯ определение от 27.12.2019 г. по н.о.х.д. № 647/2019 г., по описа на Сливенски окръжен съд, с което неправилно е приложен чл. 253, ал. 6 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК за отнемане в полза на държавата като предмет на престъплението пране на пари: Ѕ идеална част от недвижим имот в [населено място], [улица], № **, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с обща площ от 744 кв.м., заедно със застроените в имота сгради, на обща стойност 156 363.60 лв, закупен с договор по нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № *** за 2016 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.