Ключови фрази
Частна касационна жалба * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * освобождаване от внасяне на държавна такса


3



3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 803

гр. София, 22.12.2017 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2993 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Х. М. Ч., като баща и законен представител на малолетния М. Х. Ч. р. 2007 г., срещу определение от 09.10.2017 г. по ч.гр.д. №4070/2017 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.06.2017 г. по гр.д. № 9367/2015 г.на СГС,Първо г.о.,1 гр.с-в, с което по молба на същия по чл.83 ал.2 ГПК е отказано освобождаването му от съдебни разноски – депозит за вещо лице за допусната СМЕ в размер на 400 лева.
Излагат се оплаквания за недопустимост и незконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд , с което е отказано освобождаването на ищеца от съдебни разноски – депозит за вещо лице за допусната СМЕ в размер на 400 лева, съставът на въззивния съд се е позовал на влязло в сила на 22.07.2016 г. предходно определение на същия съд по същото дело, с което е постановен отказ от освобождаване на същото основание от внасяне от страна на ищеца на държавна такса по заведения от него пряк иск по чл.226 КЗ/отм./ срещу ЗК „О.-клон България“. Според въззивния съд, постановил обжалваното определение, не са представени доказателства за промяна, след първото произнасяне на съда за отказ от освобождаване от държавна такса, на обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК по отношение на доходите, семейното и имущественото състояние на молителя и следователно липсвало основание за освобождаване от разноски .
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат въпроси , които се свеждат до това, дали в производството по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, грешното или невярно попълване на данни в декларацията за семейно и имотно състояние е пречка за освобождаването на лицето от разноски.
В разпоредбата на чл.83 ал.2, т.т.1-6 ГПК са уредени примерно, но не и изчерпателно/ арг. от т.7 /, критериите въз основа, на които следва да се преценява, налице ли са предпоставките за освобождаване на едно физическо лице от внасяне на държавна такса и/или от съдебни разноски по водене на делото. От приложените към молбата от 12.05.2017 г. за освобождаване от разноски в размер на 400 лева-депозит за вещо лице по СМЕ се установява, че родителите на малолетния М. Ч. имат общ месечен доход от 520 лева и не притежават каквото и да е било имущество. Същите издържат детето М.-ищец по иска в качеството му на пострадал при ПТП. Настоящият съдебен състав на ВКС не споделя съображението на въззивния съд за обвързаност при произнасяне на молбата за освобождаване от разноски от произнасянето преди това с влязло в сила определение относно освобождаване от държавна такса, доколкото в периода между двете е настъпил нов факт, а именно: внасянето на 08.08.2016 г. от страна на ищеца на държавната такса от 1004 лева по предявения от негова страна иск по чл.226 КЗ/отм./. Това обстоятелство, заедно с установеното тежко имуществено състояние и доход от 520 лева месечно за цялото семейство, обосновават наличието на основание за освобождаване от разноски, в частност от внасянето на депозит за вещо лице за допусната СМЕ в размер на 400 лева, която сума следва да се поеме от бюджета на съда-чл.83 ал.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество обжалваното определение се явява неправилно, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 09.10.2017 г. по ч.гр.д. №4070/2017 на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него разпореждане от 26.06.2017 г. по гр.д. № 9367/2015 г.на СГС,Първо г.о.,1 гр.с-в и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК малолетния М. Х. Ч., р. 2007 г. , представляван в процеса от Х. М. Ч., негов баща и законен представител, от внасянето на разноски- депозит за вещо лице за допусната СМЕ в размер на 400 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.