Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 12.07.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 263/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба от защитника на подсъдимия М. И. З. – адв.М. М. срещу решение № 573 от 19.12.2017 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 1072/2017 г. по описа на същия съд. В касационния протест са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.1, т.2 и т.3 от НПК да отмени решението на САС и да върне делото за ново разглеждане. Според прокурора от САП въззивният съд е допуснал нарушения на принципите на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК в осъществената от него доказателствена дейност, в резултат на което не е стигнал до правилен и съответен на събраните по делото доказателства правен извод, имащ за последица и нарушение на материалния закон. Твърди се в касационния протест, че вместо да отстрани допуснатите от Софийския окръжен съд (СОС) грешки в анализа и оценката на доказателствата, въззивният съд ги е преповторил, игнорирайки показанията на свидетелите И. Х. Н., П. Н. С. и И. В. И., както и ВДС, събрани чрез СРС. В тези доказателствени източници според представителят на САП се съдържали безспорни доказателства за наличие на финансови взаимоотношения между подсъдимия З. и пострадалия Ц., които са били в основата на извършеното престъпление. С оглед на това в протеста се настоява, че правилната правна квалификация на деянието – предмет на делото следва да бъде „убийство с користна цел“ по смисъла на чл.116 ал.1 т.7 от НК, което налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Наред с оплакванията за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, в протеста е развито и оплакване по чл.348 ал.1 т.3 от НПК досежно определеното на подсъдимия З. наказание. В тази връзка се излагат доводи за надценяване смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и изцяло пренебрегване тежестта на отегчаващите я такива, независимо че са регистрирани в мотивите към първоинстанционната присъда. Предвид явната несправедливост на наложеното наказание, изискваща неговото завишаване, прокурорът, протестирал решението на САС настоява същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В касационната жалба на адв.М. и писмената защита към нея също са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата при постановяването му и за явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника на подсъдимия З. и двете инстанции по същество са допуснали съществено нарушение на правилото по чл.303 ал.2 от НПК, тъй като независимо от наличието на доказателствена маса изцяло подкрепяща защитната теза, са осъдили подсъдимия, възприемайки тезата на прокуратурата, доказателствените източници в подкрепа на която са напълно опровергани и дискредитирани във съдебната фаза на процеса. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения са изложени съображения за пороци в доказателствената дейност и на окръжния, и на въззивния съд, свързани с избирателно кредитиране на източниците на доказателства по отношение на съществени за правилното решаване на делото моменти от развитие на инкриминирания инцидент. В тази връзка се прави възражение относно възприемане от страна на решаващите съдебни органи показанията на свидетелите Й. и П. относно изявлението на св.С. държал ли е подсъдимият З. на 14.11.2012 г. (деня на убийството) пистолет, като се твърди, че по този начин са подменени първичните с производни доказателства, доколкото св.С. е заявил лично, че не е виждал подсъдимия в този ден да „си играе с малък черен пистолет“. Отново в нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствата, защитата твърди, че поведението на подсъдимия З. непосредствено след настъпилото ПТП е възприето основно на базата на прочетените от досъдебното производство показания на свидетелите, притекли се на помощ след установяване на превозните средства, като не са възприети уточненията, направени в съдебното заседание от свидетелите И. И., Д. и Д. относно отдалечаването на подсъдимия от мястото на ПТП за кратко време, относно твърдението му кой е искал да го убие, както и за това кой е споменал думата „пистолет“ – подсъдимият или някой друг от присъстващите. На следващо място от защитника се възразява срещу едностранчивата оценка на причините, довели до наличие на кръв от подсъдимия по всички седалки в автомобила – предни и задни, свързани от инстанциите по същество с опита му да намери гилзата от произведения изстрел, вместо да се оцени състоянието му след преживяното ПТП, което не е било надлежно изследвано и чрез назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебно-психиатрична, психологична и неврологична експертиза. Прави се още възражение срещу приетите по делото съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска и балистична експертизи относно посоката на изстрела, довел до смъртта на пострадалия Ц., които се окачествяват като едностранчиви. Като изключително съществено нарушение в доказателствената дейност на инстанциите по същество е оценен отказът на окръжния и апелативния съд да кредитират показанията на св.Д., осигурен от защитата, който очертава напълно различна картина на събитието от 14.11.2012 г., съвпадаща с и допълваща тезата на подсъдимия З. в неговите обяснения. Несъгласие се изразява още с пренебрегването на обясненията на подсъдимия като годен източник на доказателства, без да се отчете че очертаната в тях фактология на събитията се подкрепя и от намереното и иззето от дома му минимално количество наркотично вещество при доказана липса на употреба от негова страна на такова вещество. Въз основа на така развитите доводи, защитникът на подсъдимия – адв.М. обосновава непълнота на мотивите на атакувания съдебен акт до степен на липса на такива, което като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните обосновава отмяната му. Твърди се още наличие на съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който поради неяснота относно възприетото време, в което са настъпили събитията, е бил лишен от възможността да разбере какво точно е обвинението срещу него. Въззивният съд се опитал да коригира тези противоречия, което според защитата е недопустимо от процесуална гледна точка. Най-сетне възражение се прави срещу конституирането на сина на пострадалия Ц. – А. В. Ц. в качеството на частен обвинител и граждански ищец поради неяснота дали това лице е живо към момента на започване на процеса и предвид начина на упълномощаване на неговия процесуален представител – чрез законния му представител И. Х. Н. (негова баба), също частен обвинител и граждански ищец. Независимо от изтъкнатите с приоритет нарушенията на закона и на процесуалните правила, в касационната жалба се съдържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия З. наказание. Особено внимание се отделя на продължителността на наказателното производство срещу него, въз основа на което се настоява, в случай на потвърждаване на осъдителния съдебен акт, наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК под минимума на предвидената в закона за престъплението по чл.115 от НК санкция. Въз основа на изложените доводи, от адв.М. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия З. или за отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Подсъдимият З. и защитникът му – адв.М. също поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания, като представят и писмена защита, в която подробно ги развиват. От частните обвинители И. Н. и А. Ц., редовно призовани, се явява И. Н., която чрез повереника им – адв.П. поддържа протеста на САП и моли същият да бъде уважен, като решението на САС бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В същото време жалбата на подсъдимия намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 29 от 21.11.2016 г., постановена по НОХД № 243/2014 г., Софийският окръжен съд е признал подсъдимия М. И. З. за виновен в това, че на 14.11.2012 г. около 18.00 ч. в [населено място], обл.С., на Т-образно кръстовище на [улица]и [улица], в района на бензиностанция „Л.“, в товарен автомобил марка „Ф.“, модел „***“, с ДК [рег.номер на МПС] умишлено е умъртвил В. А. Ц., като пострадалият е починал на 05.02.2013 г., поради което и на основание чл.115 и чл.54 от НК го осъдил на 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при „строг“ режим в затвор, а по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.7 от НК, за това деянието да е извършено с користна цел, го оправдал. Със същата присъда СОС е признал подсъдимия М. И. З. за невинен в това, на 15.11.2012 г., в обитавана от него къща в [населено място], находяща се на [улица], ет.*, без надлежно разрешение да е държал високо рисково наркотично вещество – един брой найлонов плик с кафяво прахообразно вещество с тегло 0,40 грама, представляващо хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 34,00 %, на стойност 36,00 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК вр.чл.9 ал.2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 алт.1 т.1 от НК. С присъдата си СОС е осъдил подсъдимия З. да заплати в полза на И. Х. Н. и А. В. Ц. сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им с деянието по чл.115 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на престъплението, като до пълния им предявен размер от по 200 000 лева, гражданските искове са били отхвърлени като неоснователни и недоказани. По протест на прокурор от СОП, жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци – адв.П., както и жалба от защитника на подсъдимия – адв.М., е било образувано ВНОХД № 1072/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение № 573 от 19.12.2017 г. на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на Софийския окръжен съд. Касационният протест на САП и касационната жалба на защитника на подсъдимия З. - адв.М. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 вр.чл.253 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, и касационният протест, и касационната жалба на защитника на подсъдимия са основателни. Водещо оплакване както в касационния протест, така и в касационната жалба на подсъдимия е това за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от инстанциите по същество доказателствена дейност, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях. Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 14.11.2012 г. подсъдимият З. посетил находящият се в градския парк на [населено място] кафе-аперитив „Д. В.“ с управител – св.Н. С. най-напред около 07.30 ч. Въпреки че вече бил употребил алкохол, подсъдимият отново си поръчал 150 грама уиски и след като изпил част от него заспал на масата. Така престоял в заведението до около 10.30 – 11.00 ч., след което си тръгнал. Върнал се отново около 15.30 ч. придружен от свидетелите Т. И. и Д. Р., като тримата седнали до бара и си поръчали храна и напитки. Около 16.00 ч. св.Р. си тръгнал, чувствайки се повлиян от алкохола, като според него преди това мобилният телефон на подсъдимия позвънил и той провел разговор извън заведението, бавейки се около 30 минути. По същото време пострадалият В. А. Ц. се намирал в дома си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“*“, ет.* ап.***, където живеел с майка си – св.И. Н.. Около 16.00 ч. последната чула да звъни един от мобилните телефони на сина й, който отговорил с „Да. Добре“. След десетина минути същият телефон започнал да звъни непрекъснато, но бил прекъсван от Ц., тъй като същият си почивал. Около 16.30 ч. св.Н. чула сина си да се кара с някого по телефона, като възприела репликите: „Какво искаш? Какъв е този зор? Пиян ли си? Дрогиран ли си? Не, няма да дойда…Ще дойда.“ След това споделил с майка си, че „един ненормалник от Б.“, който тя познавала от рожден ден на Ц. като М. (това бил прякорът на подсъдимия З., с който бил известен в Б., както и сред приятели и познати) настоявал да отиде при него и не можел да му откаже, поради което се налага да пътува до [населено място]. Така около 16.45 ч. на 14.11.2012 г. В. Ц. отпътувал за [населено място] с автомобил пикап, марка „Ф. ***“, с ДК [рег.номер на МПС] , червен на цвят. Около 18.00 ч. пострадалият Ц. пристигнал в заведението „Д. В.“ и седнал до бара, където били подсъдимият З. и св.Т. И.. Последният познавал Ц. като приятел на подсъдимия. Пострадалият предложил на З. да се преместят на друга маса, като си поръчал и храна, но няколко минути след това двамата станали и излезли от заведението, без да дочакат поръчката, казвайки на св.С., че ще се върнат. Според показанията на таймера на записващото устройство на камерите, монтирани в кафе-аперитив „Д. В.“ (факт, възприет от показанията на св.П. – инспектор в група „КП“ при РУП Ботевград, разгледал записите от охранителните камери, които за конкретния ден и час не се съдържат сред веществените доказателства по делото), подсъдимият З. и пострадалият Ц. напуснали заведението в 18:12:50 ч., след което се качили в автомобила на последния – пикап „Ф. ***“ с ДК [рег.номер на МПС] – Ц. на мястото на водача, а подсъдимият на задната лява седалка зад него. Автомобилът потеглил по [улица]към „Т“-образно кръстовище, образувано с [улица]. Докато пътували, подсъдимият З. възпроизвел изстрел с неустановен по делото пистолет, калибър 6,35 мм в тила на пострадалия, в резултат на което той се свлякъл с прегънати колене между предната лява седалка и педалите на автомобила, като тялото му останало изпънато назад в полулегнало положение върху предната лява седалка. Автомобилът продължил да се движи, вече неуправляем, преминал край бензиностанция „Л.“, находяща се недалеч от автогарата на [населено място], с висока скорост навлязъл в „Т“-образното кръстовище на [улица]с [улица], на което за неговата посока на движение имало знак „Стоп“, след което се ударил в бетонна ограда до кръстовището, отскочил и повторно се ударил в паркиран на около 5 – 6 метра от оградата бял микробус, където се установил. Движението на автомобила било наблюдавано от свидетелите И. И. и П. С., на които направило впечатление, че се движи с много висока скорост, с подадена от водача „много газ“, както и това, че не спрял на знака „Стоп“. В същото време св.Е. Д. – управител на фирма [фирма] и работещ в магазин за фуражи и смески, находящ се на същото място, чул звук от силен удар и когато излязъл, видял катастрофиралия пикап в микробуса на тяхната фирма. Свидетелят незабавно се насочил към катастрофиралите автомобили, за да помогне на пътуващите в пикапа лица, опитал да отвори шофьорската врата, но не успял. След това пробвал да отвори задната лява врата, както и другите, но също неуспешно. От вътрешността на пикапа се чувало постоянно щракане, наподобяващо звука, издаван от автомобилите при заключване и отключване на вратите. Тъй като стъклата на автомобила „Ф.***“ били затъмнени, св.Д. не могъл да разбере колко лица има в него. Към мястото на катастрофата започнали да прииждат много хора и той помолил някой от тях да подаде сигнал към полицията и „бърза помощ“. След известно време (определено от св.Д. около 5 минути) задната лява врата на пикапа се отворила и оттам излязъл подсъдимия З.. Някои от находящите се там свидетели го разпознали като „М.“, а всички възприели, че по главата му се стичала кръв. Той седнал на земята и започнал да говори несвързано: „Тоя искаше да ме убие“, „Ох, боли ме“, „Пистолет“, както и че някой искал или му е взел 20 – 30 хиляди лева. Всички оценили поведението му като последица от шока, предизвикан от удара. След известно време подсъдимият станал и минал зад фургон, служещ за склад на магазина на св.Д., където се забавил около 10-тина секунди. Като се върнал при катастрофиралите коли, започнал да обикаля около пикапа до пристигането на полицейски екип. Никой от свидетелите не е възприел при слизането му от автомобила, подсъдимият да е държал нещо в ръцете си. Когато на местопроизшествието пристигнали служители на МВР, подсъдимият поискал да отиде по малка нужда и като получил разрешение, се отдалечил към магазина за фуражи на св.Д.. След пристигане на полицейските служители било установено, че на предната лява седалка на катастрофиралия пикап имало и друг мъж, който бил в безсъзнание и издавал само хрипове. Поради невъзможност да бъде изваден, били повикани служители на ГД „ПБЗН“. А след регистриран в 18.11 ч. сигнал във Филиала за спешна медицинска помощ – Б., в 18.15 ч. на мястото на катастрофата пристигнала линейка с реанимационен екип, в състава на който били свидетелите д-р В. Т., М. Н., акушер във Ф. и шофьор К. Н.. Докато траели опитите за изваждане на пострадалия водач на пикапа, пристигнала и втора линейка с шофьор Г. В. и медицински фелдшер П. П. – също свидетели по делото. Когато водачът на катастрофиралия автомобил бил изваден, същият бил транспортиран с първия реанимационен автомобил до Ф. – Б., където била установена самоличността му – В. А. С.. Проведен бил преглед-консултация с хирург – д-р Д., който констатирал, че пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма с мозъчна компресия, фрактура на черепа, тежко сопорозно състояние към церебрална кома, което налагало насочването му към УМБАЛСМ „Пирогов“. Незабавно бил транспортиран с линейка, придружен от д-р М. С., а след приемането му в специализираното медицинско заведение и извършеното изследване чрез скенер, било установено наличие на проектил в челната област на главата, с входна рана в тилната област. Пострадалият Ц. бил настанен за лечение с диагноза: огнестрелна рана в тилната област на главата, фрактура на черепа, тежка контузия на мозъка с кръвоизлив, наличие на проектил в челната област без изход, с опасност за живота. За тази констатация Х. А. – оперативен работник в група „Н.И.Пирогов“ при ООДЦ-СДВР незабавно уведомил ОД на МВР – София с оглед извършено тежко криминално престъпление на територията на [населено място]. Междувременно подсъдимият З. също бил откаран с втората линейка до Ф.-Б.. Той бил превъзбуден и крещял, като на въпрос на св.П. дали е пътувал сам или с приятел отговорил: „Този не ми е приятел, искаше да ме убие“, след което закрил лицето си с ръка и започнал да вика: „Не ме убивай, не ме убивай, жена ми, децата ми“, ръкомахал и буйствал, а в реанимационния кабинет при обработка на раните му отказвал да му бъде включена система, твърдейки че е алергичен. Това негово поведение св.Н. – медицинска сестра във Ф. възприела като израз на съмнението му, че искат да го убият. След преглед-консултация с хирург, подсъдимият също бил насочен за хоспитализация в УМБАЛ „С. А.“ – [населено място], за което той изразил несъгласие. Пристигналите в този момент във Филиала за спешна медицинска помощ в [населено място] бивша съпруга на подсъдимия – св.М. К. и брат му – св.С. И. заедно с приятеля му – св.Д. Е. успели да го убедят да бъде транспортиран до болницата в [населено място], като по пътя с линейката бил придружен от св.Е.. Последният сочи, че по време на пътуването подсъдимият говорел несвързано, а след пристигането им заявил на приемащия го лекарски екип за спешна помощ, че не желае да остава на лечение. Въпреки това и по настояване на лекарите, подсъдимия З. бил оставен в болничното заведение, а транспортиралият го реанимобил се върнал обратно в [населено място] заедно със св.Е.. Той се обадил на св.К., за да я уведоми, че подсъдимият е останал за лечение, но от нея разбрал, че последният е напуснал болницата. Междувременно неустановено лице от медицинския персонал на Ф.-гр.Б. подал на св.К. якето на подсъдимия (черно шушляково), което тя изпрала в къщи, а в последствие св.С. И. го забравил в плик с дрехи на пейка пред сградата, в която живеел. След като напуснал УМБАЛ „С. А.“, подсъдимият се обадил на св.Т. И. и поискал да го прибере от [населено място], като му определил среща на бензиностанция „Ш.“ срещу магазин „Д.“ на изхода на [населено място] посока [населено място]. Свидетелят пристигнал на посоченото място около 21.00 ч. с л.а.“В. ***“ с ДК № ****, където подсъдимият го очаквал, изглеждайки много зле, а след качването си на въпрос на свидетеля какво се е случило отговорил, че „ много яко са се блъснали“ и заспал. Св.Т.И. го закарал до дома на майка му в [населено място], където на следващия ден – 15.11.1012 г., след проведено издирване, бил задържан. Междувременно след сигнала от ОД на МВР – София до РУП – Б. за извършено тежко криминално престъпление, свидетелите Й. и П. – инспектори в група „Криминална полиция“ при РУП – Б. по отделно и в различно време, но по повод възложени им идентични задачи, свързани със започнатото разследване, посетили кафе-аперитив „Д. В.“ и разговаряли с управителя – св.С.. Според техните показания този свидетел споделил, че на 14.11.2012 г. преди произшествието, докато бил в заведението, подсъдимият си играел с малък черен пистолет, който въртял на ръката си. Св.П. прегледал записите от охранителните камери, монтирани в заведението, от които установил времето, през което подсъдимият З. пребивавал в него, както и моментът, в който заедно с пострадалия Ц. го напуснал, за да се качи в джип с големи размери, тип „пикап“ (според показанията на часовника на записващото устройство на камерите). В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза на труп за установяване причината за настъпилата на 05.02.2013 г. смърт на пострадалия В. А. Ц., заключението на която е категорично, че тя е резултат от огнестрелно нараняване на главата и настъпилите от него увреждания. Морфологията на нараняванията сочи, че установеното увреждане е причинено от изстрел с посока отзад напред, отляво надясно и леко отгоре надолу, отчетено спрямо изправеното анатомично положение на главата. Причинно следствената връзка между огнестрелното нараняване и настъпилата смърт на В. Ц. е пряка и непрекъсната. Поради липса на поставен съответен въпрос относно разстоянието, от което е произведен увреждащият изстрел, в цитираната СМЕ на труп такъв отговор не е даден. Това наложило в хода на съдебното следствие пред първата инстанция да бъде назначена комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза. Писменото заключение на тази експертиза, допълнено с устни разяснения на експертите в съдебно заседание установяват, че извършването на аутопсията на трупа на пострадалия около три месеца след постъпването му в болницата, както и след серия хирургически интервенции изключват възможността да се даде отговор от какво разстояние е произведен изстрелът – от упор, от близко или далечно разстояние. Допълнително затруднение в тази насока са предизвикали липсата на данни за наличие на следи от близък изстрел, липсата на подробно морфологично описание на входното огнестрелно нараняване в историята на заболяването и непровеждането на допълнителни изследвания в тази насока след приемането му в болничното заведение. От изготвената в хода на досъдебното производство, надлежно приобщена в съдебната фаза балистична експертиза за изследване на установения в сляпото огнестрелно нараняване в челната област без изход проектил се изяснява, че същият е част от патрон 6,35 х 16 мм /.25 A./ и най-вероятно е изстрелян от пистолет калибър 6,35 мм от някоя от изброените в заключението 18 марки пистолети, като не е изключена вероятността да е изстрелян и от други пистолети, за които БНТЛ при ОДМВР – София няма каталожни данни. Липсата на оръжието на престъплението, както и неяснотата относно състоянието на боеприпаса, с който е нанесено смъртоносното огнестрелно нараняване на пострадалия също са посочени като част от причината за невъзможност да се даде отговор от комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза на въпроса от какво разстояние е възпроизведен изстрелът. Иззетите от подсъдимия З. образци за сравнително изследване – отривки от ръцете му били подложени на химическо изследване в рамките на назначена на ДП физикохимическа експертиза, заключението на която сочи наличие по ръцете му на 1 капсулна микрочастица от изстрел със състав: Sb, Ba, Sn, Pb, какъвто е капсулният състав на проектила, установен в челната област на главата на пострадалия Ц.. От приетите по надлежния ред съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, включително и тези с използване метода на ДНК анализ, назначени в рамките на досъдебното производство се установява, че констатираните при огледа на местопроизшествие зацапвания с кафеникаво-червеникава течност във вътрешността на автомобил „Ф. ***“ с ДК [рег.номер на МПС] са от човешка кръв, като от кръвта на подсъдимия З. са доказани зацапвания по: задна дясна седалка, задна лява седалка, предна дясна седалка и предна лява седалка на автомобила. На досъдебното производство са изготвени две автотехнически експертизи, приети по надлежния процесуален ред в съдебно заседание. От основната такава се установява, че причината за настъпилото ПТП са субективните действия или бездействия на водача на МПС с органите за управление – волан, педали за газ и спирачка, довели до напускане на пътното платно и настъпване на удар най-напред в бетонна стена, а след това в паркиран автомобил извън десния край на пътното платно. Под бездействия на водача следва да се разбира липсата на контрол от негова страна върху някои от елементите за управление на автомобила. Допълнителната АТЕ установява, че към момента на удара вратите на автомобил „Ф. ***“ с ДК [рег.номер на МПС] са били затворени, но за прозорците на същия експертът не може да се ангажира с отговор. От това заключение се установява още, че не са установени пробойни (прониквания) отвън навътре нито в купето на автомобила, нито в други негови части. Назначената по настояване на защитата в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска, психиатрична, психологична и неврологична експертиза за освидетелстване на подсъдимия З. дава заключение, че при него е налице вредна употреба на алкохол без прояви на зависимост, като към момента на инкриминираното деяние същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Към момента на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, доколкото вредната употреба на алкохол и състоянието на обикновено алкохолно опиване не отговарят на критериите за „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не нарушават неговата способност за адекватно възприемане на фактите от действителността, тяхното запаметяване и възпроизвеждане. Отново в хода на първоинстанционното съдебно следствие била назначена видеотехническа експертиза на приобщените по ДП № 805/2012 г. по описа на РУП – Ботевград, пр.преписка № 5301/2012 г. по описа на СОП чрез протокол за доброволно предаване от св.С. веществени доказателства – 3 броя оптични дискове, съдържащи записи от охранителните камери на кафе-аперитив „Д. В.“, която сочи, че същите съдържат записани изображения от дата 13.11.2012 г. – т.е. ден преди инкриминираните събития, което наред със заключението на експерта, че видеозаписите са негодни за идентифициране на лица, автомобили и предмети, изключва доказателствената им стойност досежно предмета на доказване по настоящото дело. В тази връзка неясно остава, въз основа на кои записи от охранителните камери на кафе-аперитив „Д. В.“ св.П. е възприел часът на напускане на заведението от подсъдимия З. и пострадалия Ц., за да се качат в автомобила на последния. При така установената фактология на събитията инстанциите по същество са приели, че подсъдимият М. И. З. е извършил престъплението по чл.115 от НК, а не това по чл.116 ал.1 т.7 от НК, като умишлено е причинил смъртта на В. А. Ц.. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не съответства на стандарта на разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК, тъй като в основната си част възпроизвежда мотивите от присъдата на СОС, а отговорите на възраженията на страните, които са я атакували са схематични и пестеливи, като липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на решаващия съдебен орган. Водещият порок в доказателствената дейност на въззивния съд е отказът му да събере всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, задължението му за което произтича от основния принцип на наказателния процес за осигуряване разкриването на обективната истина, регламентиран в чл.13 ал.1от НПК. Възможността да преодолее пропуските на първоинстанционния съд и допълни доказателствената съвкупност с необходимите за изясняване по несъмнен начин на всички фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, САС е минирал още с определението си по чл.327 от НПК, отказвайки да допусне и събере искани от защитата доказателства с мотив, че „съдът не е орган, който издирва свидетели…“ и още, че „съдът е обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства само тогава, когато страните бездействат и същевременно извършването на необходимите процесуално-следствени действия е възможно непосредствено, без да се налага провеждане на допълнителни оперативно - издирвателни мероприятия“. Тези аргументи са незаконосъобразни, защото противоречат на основните правила в процеса на доказване, регламентирани в чл.107 ал.2, ал.3 и ал.4 от НПК, противоречат още на принципа на служебното начало, по силата на който съдът е задължен да вземе мерки, за да осигури разкриването на обективната истина (чл.13 ал.1 от НПК) и на принципа по чл.7 ал.1 от НПК, регламентиращ съдебната фаза като централна в наказателния процес. Този подход на въззивната инстанция, която е втора, но и последна инстанция по фактите е довел до безкритично възприемани изводите на окръжния съд по същество, основани на едностранчив анализ на доказателствената съвкупност. Липсата на комплексен анализ на източниците на доказателства е довел до тяхното фрагментиране на отделни групи, а оценката относно кредитиране на отделните доказателства и доказателствени средства е направена единствено при съпоставка с останалите такива в рамките на съответната група, без да бъдат съпоставени с останалите, приобщени по делото доказателствени материали. Така САС, пренебрегвайки задълженията си по чл.314 от НПК, се е лишил от възможността да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения в доказателствената му дейност, като направи всичко необходимо за допълване на доказателствената маса с необходими за правилното решаване на делото доказателства и подложи всички доказателства и доказателствени средства на задълбочен анализ – поотделно и съпоставяйки всяко едно от тях с останалите, въз основа на което да обоснове изводите си кои кредитира, кои отхвърля и защо. Вместо това в обсъждания съдебен акт отделните доказателствените източници са възпроизведени с тяхното съдържание без да са анализирани от гледна точка относимостта им към предмета на делото и значението им за неговото доказване. Този подход е предопределил декларативното и неаргументирано изключване на част от тях и като цяло – на предлагани от останалите страни по делото версии за фактологията на събитията, начина на извършване на деянието и мотивите за него. На първо място в решението на САС липсва какъвто и да е анализ на предложената от подсъдимия З. версия за случилото се на 14.11.2012 г., обяснено чрез събития, личности и взаимоотношения, предхождащи инкриминираното престъпление. Видно от материалите по делото, подсъдимият е дал подробни обяснения на досъдебното производство, в които е посочил конкретни лица, дал е информация, въз основа на която същите да бъдат установени, предложил е сътрудничество за установяване връзката им с пострадалия и него самия, поради която същите биха имали интерес от саморазправа с двамата. Пренебрегвайки задълженията си, произтичащи от чл.13 ал.1 и чл.107 ал.1 и ал.3 от НПК наблюдаващият прокурор е отказал събирането на поисканите от подсъдимия З. и неговия защитник допълнителни доказателства, като е дал приоритет на срочното приключване на делото съобразно изискванията на чл.22 ал.2 от НПК и позовавайки се на подготвителната роля на досъдебното производство съгласно чл.7 ал.2 от НПК. Допуснатите поради този подход процесуални нарушения на досъдебната фаза не са били отстранени изцяло и в съдебната фаза. Разпитът на подсъдимия пред окръжния съд е проведен повърхностно, единствено в контекста на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, без да му бъдат поставени въпроси относно изложените от него факти в обясненията му на досъдебното производство и без да бъдат приобщени последните към доказателствената съвкупност (в случай на възникнали основания по чл.279 ал.2 вр.ал.1 от НПК), поради което предложената от него версията останала непроверена по предписания от закона начин. Независимо от това, в мотивите към присъдата на СОС същата била отхвърлена с декларативното изявление, че е защитна и че остава изолирана, противоречаща на установената по делото доказателствена съвкупност. Този подход бил възприет и от апелативния съд, който пестеливо, в един абзац на стр.21 – стр.22 от решението си „преразказал“ обясненията на подсъдимия, дадени пред първата инстанция, без да ги подложи на анализ и дори без да изрази становище за недостоверност на лансираната в тях версия. Доколкото и двете съдебни инстанции по фактите приели показанията на допуснатия по искане на защитата до разпит в качеството на свидетел Д. Д. като единствени, подкрепящи предложената от подсъдимия З. защитна теза, те са били предмет на оценка и в мотивите към присъдата, и в решението на САС, като са отхвърлени без детайлен анализ и с незаконосъобразните аргументи за: липсата на подаден сигнал след възприетия от него инцидент, късното депозиране на показанията, познанството му с подсъдимия З. и предопределеното от това желание на свидетеля да му помогне. Нещо повече, за да подкрепи изводът на СОС за лишаване показанията на св.Д. от кредит на доверие, в решението си въззивният съд се е позовал на обстоятелства, които не са проверени по дължимия от закона ред – например за това, че след произведения изстрел пикапът не би могъл да потегли, както сочел свидетелят, поради състоянието на пострадалия. На вещите лица от съдебномедицинската експертиза не е поставян въпрос дали след причиняване на огнестрелното нараняване на В. Ц. същият би могъл да извършва някакви съзнателни действия, макар и за кратко време. Без експертен отговор на този въпрос изводът на съда се основава на предположения. Незаконосъобразен се явява и изводът за опровергаване показанията на св.Д. поради безспорно установения факт за затворени стъкла на автомобила при удара му в бетонната ограда, най-малкото поради възможността подсъдимият да е затвори прозореца на задната лява врата в движение преди удара. Наред с това според устните разяснения на вещото лице, изготвило допълнителната автотехническа експертиза, въз основа на обективните находки при огледа на автомобила не може да се даде отговор дали преди или по време на удара някой от прозорците е бил отворен. И доколкото е имало макар и кратък интервал от време до пристигане на местопроизшествието на първия свидетел Д., по въпроса за това бил ли е отворен прозорецът на задната лява врата по време на удара и преди това, бил ли е затворен от подсъдимия, кога и защо, може само да се гадае. Ето защо и този извод на въззивния съд за недостоверност на показанията на св.Д. се основава на предположение. Предвид възприетия от САС подход за безкритично възприемане изводите на първата инстанция, от вниманието му е убягнал залегналият в мотивите към присъдата анализ на констатираните следи от кръвта на подсъдимия по всички предни и задни седалки на автомобила „Ф.***“ пикап. Според СОС това обстоятелство се дължало на действията на подсъдимия З., който след възпроизвеждане на изстрела срещу пострадалия Ц. и наранен от катастрофата, е оставил тези следи при търсенето на гилзата от изстрела. За този извод на окръжния съд липсва каквото и да е обективно доказателство, поради което същият е защитен с разсъждения за това, че за забавеното напускане на автомобила от подсъдимия няма друга разумна и основателна причина. Така формираният на основата на вероятности и предположения извод се опровергава от наличието на още няколко възможни обяснения. На първо място това е предложената от защитата теза, при удара на автомобила със скорост не по-малка от 60 км/ч в бетонна ограда подсъдимият да е бил отхвърлен от задната на предната седалка, където от нараняването му да са останали следи, а в последствие поради шоковото му състояние да се е върнал на задните седалки. Тази хипотеза не е била предмет на експертно изследване. Наред с това предположение, връщането на подсъдимия отзад в купето е възможно да се дължи на блокирането на дясната предна врата, пречещо й да се отвори (видно от протокола за допълнителен оглед, л.31-гръб от т.1 на ДП № 805/2012 г. по описа на РУП – Ботевград) и разположението на пострадалия на предната лява седалка, които са възпрепятствали слизането му. С блокирането на предна дясна врата и опита на подсъдимия да слезе от нея би могло да се обясни и щракането на заключващата система, възприета от св.Д.. Възможно е обаче и още едно обяснение за преминаване на подсъдимия З. на предната седалка – опитът му да спре набиращият скорост неуправляем автомобил след прострелването на водача му и отново връщане отзад след удара поради невъзможност да слезе от предна дясна врата. Наличието на няколко различни от възприетата от решаващите съдебни органи версия за появата на следи от кръвта на подсъдимия на предните седалки на автомобила и за забавяне слизането му след удара от него, сочи на неустановеност по несъмнен начин на значим за правилното решаване на делото въпрос. Това се дължи на допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите, довели до изграждане на изводите им по същество въз основа на предположения и непроверени хипотези. Отново с този довод – за съждение с най-голяма правдоподобност е защитен и изводът, че липсващото оръжие и гилзата от възпроизведения изстрел са били укрити от подсъдимия в моментите на напускане на местопроизшествието по повод заявената от него физиологична нужда, както и след връщането му от [населено място] вечерта на 14.11.2012 г., което обяснявало отказът му да бъде хоспитализиран в УМБАЛ „С. А.“ в [населено място]. В правната теория и в съдебната практика не се спори, че осъдителна присъда може да бъде постановена и само въз основа на косвени доказателства, каквито единствено са налице по настоящото дело. Наличието обаче на множество хипотези относно основни обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК сочи, че в конкретния казус косвените доказателства не изграждат единна верига, изключваща всяка друга версия за извършване на престъплението, поради което осъждането на подсъдимия единствено въз основа на тях е в нарушение на чл.303 от НПК. До необходимост от поставяне на предположения в основата на изводите по същество относно съществени обстоятелства от предмета на доказване инстанциите по същество са стигнали поради отказът им да изпълнят вмененото им от процесуалния закон в разпоредбите на чл.107 ал.3 и ал.5 НПК задължение да съберат всички възможни и необходими доказателства и да ги подложат на внимателна проверка. Този порок на доказателствената им дейност е обусловил и липсата на отговори по съществени въпроси поради липса на надлежни доказателствени източници. Такива са въпросите за посоката на изстрела, за разстоянието, от което е възпроизведен, както и за липсата на гилзата от него и оръжието на престъплението, изясняването на които би довело до коректната проверка на показанията на св.Д. и до законосъобразна оценка на предложената от подсъдимия версия като достоверна или защитна. В тази връзка е било необходимо да се направи опит да се издирят и разпитат лекарите от УМБАЛСМ „Пирогов“, осъществили първоначалната обработка на огнестрелното нараняване на В. Ц., предвид липсата на подробно морфологично описание на входното огнестрелно нараняване и непровеждането на допълнителни изследвания за наличие на следи от близък изстрел, които да са отразени в историята на заболяването. Със съществен принос при изясняване на посочените по-горе въпроси би била трасологична експертиза, която да отговори на въпросите: възможно ли е било при изстрел извън автомобила (какъвто експертите от комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза допускат) да се получи такова огнестрелно нараняване на пострадалия, без да останат следи в купето; къде би изпаднала гилзата в случай на възпроизведен изстрел извън автомобила, но в непосредствена близост до задния ляв прозорец; къде би изпаднала тя при изстрел от лице извън автомобила, но с подадена във вътрешността ръка. На експерта от балистичната експертиза би следвало да се постави допълнителен въпрос относно видовете оръжия, с които е могло да бъде възпроизведен съставомерният изстрел – в каталога на малокалибрените оръжия само пистолети и пушки ли има или и револвери; ако изстрелът е произведен с револвер, следвало ли е да изпадне гилза; би ли имало разлика в причиненото от револвер огнестрелно нараняване. На съдебномедицинската експертиза е било нужно да се постави допълнителен въпрос относно възможността пострадалият Ц. да извършва съзнателни действия след полученото огнестрелно нараняване макар за кратък период от време. Въз основа на резултатите, получени от допълнителните експертните заключения е следвало да се прецени възможността от провеждане на следствен експеримент, чрез който да се проверят показанията на св.Д. с оглед мястото, от което е наблюдавал твърдяният от него инцидент, отстоянието, на което се е намирал от червения пикап, видимостта към него и възможността да възприеме звук от изстрел, произведен по описания от него начин. Комплексният анализ на тези допълнителни доказателствени източници (доколкото извън всякакво съмнение в определени случаи чрез експертиза се разкриват и приобщават към доказателствения материал нови доказателствени факти П., С. Наказателен процес на Народна република България. С.: Наука и изкуство, 1979, с.427) с приобщените до момента такива, както и с тези, които биха могли да бъдат събрани след нов подборен разпит на подсъдимия З. и при необходимост – приобщаване обясненията му от досъдебното производство, би позволил на решаващия съдебен орган да формира вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и при спазване на регламентираните в закона правила за доказателствената дейност в наказателния процес. Отказът на инстанциите по същество да уважат искането на защитата за изясняване материалното и социално положение на пострадалия Ц. и финансовите му взаимоотношения с подсъдимия З. са предопределили невъзможността за проверка и на защитаваната от представителите на държавното и частно обвинение теза за наличие на користен мотив при извършване на престъплението. Въз основа на изложените до тук аргументи, настоящият състав на касационната инстанция намира, че допуснатите от въззивния съд в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали нарушения на основните принципи на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК, довели до липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина, са в основата на незаконосъобразно формираното му вътрешно убеждение, което съставлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неговото отстраняване налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. При повторното му разглеждане съдът следва да положи усилия за допълване на доказателствената съвкупност с необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства, да подложи на проверка всички приобщени към доказателствената маса такива, да ги анализира поотделно и в съвкупността им, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените релевантни факти по делото. Предвид констатираното основание за отмяна на решението на САС, липсва необходимост от обсъждане на останалите релевирани основания в касационните протест и жалба – нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение № 573 от 19.12.2017 г., постановена по ВНОХД № 1072/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, трети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.