О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 497 София, 04.11.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнанадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 932 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Министерство на енергетиката срещу Решение № 313 от 16.11.2018г. по в.т.д.№ 476/2018г. на Апелативен съд Пловдив, ТК, 2 състав /допълнено с решение № 370 от 25.06.218г./ в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 257/2017г. на ОС Пловдив в отхвърлителната част. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени срещу „Кариери 2007“АД, гр.Пловдив за разликата над 32 148.56лв. до пълния претендиран размер 96 915.15лв. за заплащане на концесионно възнаграждение, на законна лихва по чл.37,ал.1 и на неустойка по чл.37,ал.2 по договор за концесия за добив на подземни богатства от 16.08.2004г., Анекс №1 от 2008г. и Допълнително споразумение от № 2 от 2008г., претендирани за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. Решението в частта за уважаването на исковете за сумата 32 148.56лв. - дължимо концесионно плащане, законна лихва и неустойка по чл.37,ал.1 и ал.2 от договора за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер и за исковия период 2015г. и 2016г. Оспорва се правилността на извода, потвърден от въззивната инстанция, че ответникът не дължи концесионни плащания за времето /2015 и 2016г./, през което концесията за добив на подземни богатства е била спряна на основание чл.68 от Закона за подземните богатства. Възразява се, че апелативният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че заплащането на минималното концесионно възнаграждение е основно задължение на концесионерите по всички предоставени концесии за добив да подземни богатства, независимо дали концесията е спряна. Акцентира се, че концесионният договор не предвижда освобождаване на концесионера от задължението му за концесионно плащане в случай, че не се осъществява добив от находището и, че в конкретния случай действието на концесията е спряно едностранно от концедента поради неизпълнения на задължения на концесионера на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради нарушаване на клаузи на договора от концесионера, вкл. и неплащане на концесионно възнаграждение. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите: 1/Спиране действието на концесия за добив на подземни богатства на основание чл.68,ал.1 Закона за подземните богатства, спира ли както упражняването на права по съответния договор, така и изпълнението на задълженията по същия за периода на спирането; 2/При спиране действието на концесия за добив на подземни богатства на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор /включително при неизпълнение на задължението за концесионни плащания/, дължи ли концесионерът заплащане на концесионните плащания за периода на спирането; 3/Дължи ли се концесионно плащане - чл.61 ЗПБ по действащ концесионен договор за добив на подземни богатства, в случай, че находището не се ползва от концесионера и от него не се извършва добив. Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на обжалваното решение, аргументирана със съображения, че въззивният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.68,ал.3 Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в нейния обратен, противоположен смисъл. В писмен отговор ответникът „Кариери 2007“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно установено от фактическа страна, че страните по спора са страни по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - туфи в находище „Велика“, общ.Царево със срок от 25 години, считано от 2004г. като ответникът е встъпил изцяло в правата и задълженията на концесионер в договорното правоотношение през 2008г. За безспорно е прието, че обектът на концесията не е бил ползван от концесионера за исковия период /2014г., 2015г. и 2016г./ - ответникът не е развивал дейност, не е добивал туфи и не реализирал приходи. Не е било спорно и, че действието на концесията е било спряно на основание чл.68,ал.1 ЗПБ със Заповед на министъра на икономиката и енергетиката от 16.10.2014г. поради неизпълнение на договорни задължения на „Кариери 2007“АД. Въззивната инстанция е приела, че спирането е проявило действието си от 01.01.2015г. с оглед връчването на заповедта на концесионера на 28.11.2014г. - в края на второто шестмесечие на 2014г. За установено е прието и неизпълнението от концесионера на задължението за плащане на концесионно възнаграждение за процесния период /2014г., 2015г. и 2016г./. Обсъдила е, че съгласно чл.6,т.1 от договора, концесионерът се е задължил да заплаща концесионно възнаграждение, да извършва концесионно плащане, чийто размер /съгласно чл.23 и чл.24 от договора и допълнително споразумение №2/ се определя въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер относно добив на строителни и скално-облицовъчни материали - Приложение №4 към чл.11 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства, приета с ПМС № 127/99г.; Размерът се определя конкретно за всяка шестмесечна вноска, като седем на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение се умножи по добитото количество подземно богатство за отчетния период; концесионното плащане не може да бъде в по-малък размер от сумата, определена на базата на 24 570 тона туфи и предвидена стойност за единица добито подземно богатство; размерът на сумата, определена като минимално концесионно възнаграждение не може да бъде по-нисък от 7 371лв. От правна страна въззивната инстанция е приела, че по отношение на процесния договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - туфи, са приложими специалните правила на ЗПБ и тези норми са с императивен характер. Мотивирала е, че съгласно закона принципите и методиката за определяне на концесионното плащане, както и границите на максималния и минималния му размер за различните видове подземни богатства, се определят с акт на МС, а размерът, условията и реда за плащане - с концесионния договор като плащането се дължи независимо от крайния финансов резултат на дейността на концесионера. По тези съображения и с оглед извода, че концесионният договор не е прекратен, а уговореното в договора концесионно плащане в посочения минимален размер е определено по нормативно заложени принципи без да зависи от обстоятелството ползва ли се находището и добиват ли се туфи, е счетено, че за 2014г. концесионерът дължи концесионните вноски в размера по чл.24 /изменен със споразумение № 2/, който не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 24 570 туфи и предвидената стойност за единица подземно богатство, чиято стойност, съгласно експертизата, за 2014г. е 0.42лв/т. - или възнаграждението е по 12 383лв. за всяко шестмесечие на 2014г. Счетено е, че сумите се дължат ведно с претендираните на основание 37,ал.1 и ал.2 от договора лихва за забава и неустойка за забава. По отношение на претенциите за дължими плащания по концесионния договор за 2015 и 2016г. въззивната инстанция е приела, че спирането действието на концесията, считано от началото на 2015г. следва да се отнася както до правата, така и до задълженията, породени за страните по договора за концесия; че от момента на спиране действието на концесията следва да се счита спряно и задължението на концесионера за плащане на концесионни вноски, поради което претенциите за концесионно плащане за 2015г. и 2016г., ведно с акцесорните претенции за лихви и неустойки, са неоснователни. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по третия поставен от касатора въпрос. Даденото от въззивната инстанция разрешение на него е в смисъла поддържан от ищеца - че минимално уговореното концесионното плащане е дължимо от концесионера и когато той не извлича добив от находището на подземни богатства, обект на концесионния договор. Първият и вторият въпрос са поставени по идентичен правен проблем - по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства. Този въпрос е включен в предмета на делото. Изложените от въззивната инстанция съображения по правния проблем дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спиране на действието на концесията от министъра на енергетиката като орган, осъществяващ по силата на пар.106,ал.2 ПЗР на ЗПБ и пар.31 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ - ДВ бр.56/2015г. контрол по изпълнението на сключените договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, поради неизпълнение на договорни задължения от концесионера, е обусловил изхода на спора. Касаторът обосновава наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Основателно е искането за допускане на касационното обжалване и то следва да бъде допуснато по втория формулиран в изложението въпрос - При спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор, дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спирането. Касаторът следва да представи по делото в едноседмичен срок от уведомлението доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата в размер на 1 355.33лв като при невнасяне на таксата производството по делото подлежи на прекратяване. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на Решение № 313 от 16.11.2018г. по в.т.д.№ 476/2018г. на Апелативен съд Пловдив, ТК, 2 състав /допълнено с решение № 370 от 25.06.218г./ в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 257/2017г. на ОС Пловдив в отхвърлителната част. Указва на Министерство на енергетиката в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1 355.33лв. След изтичането на срока делото на се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване, или на състава - за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: