О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 373 София, 19.12.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ отделение, в за заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. № 1791/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА, образувано по исковата молба на М. И. Ш. против „Профи Кредит България” ЕООД – [населено място], за прогласяване нищожността на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, на постановеното на 24.08.2015г. арбитражно решение по арб.дело №5498/2015г на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място],. В исковата молба, депозирана на 22.05.2018г., се поддържа, че с атакуваното арбитражно решение ищецът М. Ш. е осъден за заплати солидарно с Р. Д. на „Профи Кредит България” ЕООД сумата 13 699.64лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението, сумата 85лв. – разноски и сумата 723.99лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ищецът е узнал за арбитражното решение на 23.02.2018г., когато е получил покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че арбитражното решение подлежи на отмяна на основание чл.47, ал., т.2 и т.4 ЗМТА, тъй като М. Ш. не е участвал в арбитражното производство и не е бил страна по арбитражното споразумение. Отделно се излагат доводи, че арбитражното споразумение е невалидно с оглед липсата на воля на страните за разглеждане на делото от арбитражен съд. Същевременно се твърди, че решението е нищожно на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК поради неарбитрируемост на спора. В писмения отговор на исковата молба, депозиран от ответника „Профи Кредит България” ЕООД на 07.08.2018г. се поддържа, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като е предявена след изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. При условията на евентуалност се поддържа неоснователност на иска поради пълно изпълнение на задължението от главния длъжник по договора за револвиращ заем, чиито поръчител е ищеца. С допълнително становище от 10.09.2018г. ищецът М. Ш. е оспорил възражението на ответника за изтекъл срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с твърдението, че представената разписка не удостоверява по категоричен начин датата на връчване на съобщението за арбитражното решение като отделно оспорва автентичността на подписа за получател в разписката. В съдебно заседание, проведено на 31.10.2018г., е отрито производство по оспорване на представената от ответното дружество пощенска разписка №5100013101901 от 27.08.2015г. като е дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства с оглед направеното оспорване, както и последна възможност за страните да ангажират други доказателства. В периода до насроченото заседание на 05.12.2018г., както и на самото съдебно заседание, ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с откритото производство по оспорване на пощенската разписка. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна, но след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което се явява недопустим. Атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА арбитражно решени по арбитражно дело №5498/2015г на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място], е постановено на 24.08.2015г. В представената от ответника пощенска разписка №5100013101901 на „МиБМ Експрес” ООД е отразено, че пратка, включваща решение по арб.дело №5498 е изпратена чрез пощенския оператор на 25.08.2015г. и е получена лично от адресата М. Ш. на 27.08.2015г. Въпреки дадената възможност и указанията на съда, ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с направеното от него оспорване неистинността на пощенската разписка. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 предл.1 ГПК следва да се приеме за установено, че съобщението за арбитражното решение е получено редовно от М. Ш. на 27.08.2015г., от която дата е изтекъл тримесечния срок до датата на депозиране на исковата молба. Пропускането на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА преклудира правото на иск по чл.47 ЗМТА, независимо поддържаните от ищеца основания, включително и за нищожност на решението по чл.47, ал.2 ЗМТА Мотивиран от горното и на основание чл.48 т.1 ЗМТА, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество, постановено в открито съдебно заседание на 05.12.2018г. по т.д.№1791/2018г. на ВКС, ІІ т.о. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М. И. Ш. против „Профи Кредит България” ЕООД за прогласяване нищожността на постановеното на 24.08.2015г. арбитражно решение по арб.дело №5498/2015г на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място]. Определението може да бъде обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: