Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * опасен рецидив * протокол за разпознаване * анализ на доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№   535

 

София, 08 януари  2010 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева

 

Татяна Кънчева

 

при секретар Надя Цекова  .......................................и в присъствието на прокурора Н.Любенов ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело № 605 /2009 г.

 

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Т. Е. М. / адвокатът е сгрешил фамилията на подзащитния си , наричайки го А. , но това не поражда съмнения относно процесуалния субект/ против решение №310/09 от 26.08.2009 г. по внохд № 389/2009 г. на Софийския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като са ценени доказателства, събрани чрез опорочено процесуално следствено действие – разпознаване на лице, и са пренебрегнати показанията на свидетел, оневиняващи подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Същата позиция заема и подсъдимият в последната си дума.

Повереникът на гражданската ищца и частен обвинител В. Д. оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд,наказателно отделение, 25 състав, с присъда от 27.11.2008 г. по нохд № 2252/2008 г. признал подсъдимия Т. Е. М. за виновен в това, че 28.12.2007 г.,около 20.30 часа, в гр. С., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 496 лева от владението на В. Д. Д., с намерението противовозаконно да ги присвои, като употребил сила и й причинил средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр. 2 и т.4 във вр. чл.198, ал.1, пр.1 и чл. 29 ,ал.1, б.”а” от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и да заплати на пострадалата 437 лева обезщетение за понесените имуществени вреди и 2500 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди, отхвърляйки гражданските искове в останалата им част до предявените размери . В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски и дължимите такси.

Софийският апелативен съд с решение № 310/09 от 26.08.2009 г. по внохд № 389/2009 г. изменил първоинстанционната присъда единствено в частта й за лихвите, дължими върху присъдените обезщетения, и потвърдил изцяло осъдителната й част.

 

Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд не е допуснал посочените от защитата на подсъдимия съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Основният акцент в жалбата на касатора е поставен върху опороченото разпознаване на нападателя от жертвата, като по този начин се атакува несъмнеността на изводите за авторството на деянието. Същият довод е отхвърлен от двете предходни инстанции с убедителни съображения, които не дават основание за ревизия. Първостепенният съд внимателно е обсъдил възможността пострадалата да е манипулирана и недобросъвестно насочена да изобличи подсъдимия . Нейната свидетелска годност е изследвана не само чрез задълбочения анализ на подробния й разпит, но и със средствата на съдебнопсихиатрична експертиза. От вниманието на съда не са убегнали детайлите относно обстановката, в която свидетелката Д е имала възможност да възприеме нападателя, както и фактите за нейната наблюдателност, интелектуални възможности и способност за възпроизвеждане на събития. От тази комплексна позиция първата инстанция е обсъдила извършеното разпознаване и правилно не е намерила основание да го изключи от доказателствения материал . Съдът се е уверил по процесуално и логически безукорен начин , че свидетелката не е била сугестирана от странични фактори, когато е посочила извършителя пред органите на досъдебното производство и след това пред съда. В мотивите на присъдата /л.143 от досието на нохд №2252/08 на СГС/ е изследвано изключително прецизно значението на нерегламентираното разпознаване на подсъдимия по снимки, предшестващо протоколираното по НПК разпознаване.становено е, че свидетелката се е отнесла отговорно и независимо към представения снимков материал и идентифицирала извършителя едва след като прегледала многоброен набор от фотографии. Ето защо не е имало основание нейната категоричност, демонстрирана при провеждане на разпознаването на живо, да се свърже с натиск от страна на разследващите полицаи , а не с ясния и съхранен спомен за нападението, както е сторил съдът. Въззивният съд, споделяйки процесуалната оценка на доказателствените източници извършена от предходната инстанция, на свой ред и в отговор на въззивната жалба, също се е спрял на версията на защитата на подсъдимия за опорочаване на разпознаването на нападателя от жертвата. Извършеният от него самостоятелен анализ не подкрепя твърдението на касатора за пренебрегване на данните за нарушение на чл. 171, ал.1 от НПК. Напротив,съдебният състав е констатирал , че разпознаването е започнало след като поемните лица са въведени в помещението, а не преди това /вж. показанията на св. П пред първата инстанция, л.78/, и е протекло без данни за неправомерно въздействие върху разпознаващата.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за игнориране на показанията на свидетеля М, който не е посочил подсъдимия като човека, от когото закупил отнетия от В. Д. телефон. Това обстоятелство е обсъдено още от първата инстанция, която / както и въззивната инстанция по пътя на инкорпориране на фактическите изводи на проверявания съдебен акт във второинстанционното решение/ е оценила значението му наред с факта , че между грабежа и придобиването на телефона от свидетеля е изминал период от време, достатъчен за преминаване на вещта през няколко ръце. Ето защо заключението на съда , че данните в показанията на св. М не могат да се противопоставят на доказателствената стойност на показанията на пострадалата относно личността на извършителя, е направено в съответствие с процесуалния принцип за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото .

Обобщено, обжалваното решение е съобразено с процесуалните правила и не подлежи на отмяна. При този изход на делото подсъдимият трябва да понесе и направените от гражданската ищца и частен обвинител разноски пред настоящата инстанция в размер на 50 лева според представеният от повереника й договор за правна помощ.

Водим от горното и на основание чл.354 , ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение,

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №310/09 от 26.08.2009 г. по внохд № 389/2009 г. на Софийския апелативен съд.

Осъжда Т. Е. М. да заплати на В. Д. Д. направените от нея разноски пред касационната инстанция в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

2.