О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 333 [населено място], 27.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2157 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД срещу определение № 352 от 30.04.2020г. по гр.дело № 149/2020г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане касационните жалби на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД срещу въззивното решение по гр. д. № 16806/2017г. на СГС като насочени срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт с оглед размера на предявените искови претенции и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т. 1, пр. 2 ГПК, тъй като разглежданото дело е прието за търговско. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като излага твърдения за незаконосъобразност на направения от състава на ВКС извод за търговския характер на делото. Посочва, че съгласно трайната практика на съдилищата, видът на спора се определя не от страните по него, както неправилно е приел ВКС, а от неговия предмет – спорното материално право. Счита, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и спорът по него е винаги гражданскоправен, независимо от търговското качество на страните по него или от предназначението на имота, за който се търси обезщетение за ползване. С определение №259/29.09.2020г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Такова е обявено на 23.02.2022г., поради което са отпаднали законовите пречки, обусловили спирането на настоящото частно производство и то следва да бъде възобновено. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, т.е. тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че настоящото дело е търговско, тъй като предявените от физически лица искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, имат за предмет имот, чието предназначение е за извършване на търговска дейност на касатора /ответник/ – търговско дружество, който е апортиран в капитала на последното. Направен е решаващият правен извод, че извъндоговорният характер на претенцията по чл. 59 ЗЗД не изключва търговския характер на спора по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, който произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания, възникнали във връзка и като последица от упражняваната от ответното дружество търговска дейност, и по повод държането на имот, ползван и предназначен за търговски цели. Доколкото цената на всеки от субективно съединените искове за всеки от ищците е по - ниска от 20 000лв. и с оглед търговския характер на делото, касационните жалби срещу въззивното решение са счетени за недопустими и като такива са оставени без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В мотивите към ТР № 3/2019 от 23.02.2022г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че понятията „търговско дело“ (по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК) и „търговски спор“ (по смисъла на чл. 365 от ГПК) не се припокриват, като първото е с по - широк обхват, защото включва и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Разяснено е също, че търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.. В настоящия случай е налице хипотезата на функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на една от страните и с предназначението на имота, държан от ответника - търговец. От материалите по делото се установява, че претенциите по чл. 59 ЗЗД имат за предмет вземания, възникнали във връзка и като последица от упражняваната от ответното дружество търговска дейност – спорът произтича от ползването без основание от търговец на имот, предназначен и ползван за търговски цели. Последното обуславя и функционалната обвързаност на правния спор с търговското качество на една от страните и предназначението на имота, за ид. части, от който се претендира обезщетение за лишаване от ползване, поради което настоящото дело следва да бъде прието за търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В този смисъл е и постановеното след ТР № 3/2019 от 23.02.2022г. на ОСГТК на ВКС определение № 233 от 28. 06. 2022г. по гр. д. № 1045/2020г. на ВКС, ІV г.о.. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ПОТВЪРЖДАВА определение № 352 от 30.04.2020г. по гр.дело № 149/2020г. на ВКС, Трето гражданско отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: