Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 26.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 154 за 2021 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Г. В., чрез защитника му адвокат К. К., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 28.12.2018 г. присъда № 382 от 12.12.2018 г., по н.о.х.д. № 5412/ 2017 г. на Варненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основания чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 423, ал. 1 и 5 от НПК, поради дадени изрични гаранции от българската държава за възобновяване на наказателното производство за извършеното престъпление. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Р. Г. В. и неговият защитник адвокат Желяз Желязаов поддържат искането в частта по чл. 423, ал. 5 от НПК и по изложените писмени съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване и лично е участвал в проведените на досъдебното производство следствени действия. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 382 от 12.12.2018 г., по н.о.х.д. № 5412/ 2017 г., Варненският районен съд признал осъдения Р. Г. В. за виновен в това, че на 14.11.2017 г. в с. Казашко, обл. Варна, управлявал л.а. „Хонда Сивик“ с рег. номер ******** след употреба на наркотични вещества и в едногодишен срок от наказването му по административен ред (НП № 17-0442-000368/ 25.05.2017 г., влязло в сила на 14.08.2017 г.) за управление на МПС без свидетелство за управление, поради което за извършените в условията на идеална съвкупност две престъпления – по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК, му наложил, по реда на чл. 23 от НК, едно общо най-тежкото наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изпълнение, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а към него присъединил и кумулативното наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Р. Г. В. по н.о.х.д. № 5283/ 2016 г., по описа на Варненския районен съд, за което също определил първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Присъдата била постановена задочно за осъдения, не била обжалвана и протестирана в законовия срок и влязла в сила на 28.12.2018 г. Осъденият Р. Г. В. бил задържан на 02.07.2020 г. в гр. Бинефелд, Федерална република Германия, въз основа на издадена европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 06 ноември 2020 г. и е настанен в затвора - Варна. Искането на осъдения Р. Г. В. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Бързото производство е проведено с личното участие на осъдения Р. Г. В.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 17.11.2017 г., по БП № 1629/ 2017 г., по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, след което е разпитан. Признал е вината си и е изявил желание да сключи споразумение с прокуратурата. Взета е мярка за неотклонение подписка със задължението си да не променя местоживеенето си в с. Б, община А., ул. "О." № 1, Варненска област. Още същия ден напуснал територията на страната през КПП-Аерогара Варна. Съдебното производство изцяло било проведено задочно за осъдения, който не бил намерен, за да бъде призован. Родствениците му живущи на същия адрес заявили, че заминал на работа за Обединеното кралство. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият В. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият Р. В. е знаел за повдигнатото му обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването при неговия разпит като обвиняем. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса и не е уведомил правосъдните органи за новия си адрес в чужбина. Не е бил известен за насроченото съдебно производство, защото се е укрил и заминал извън пределите на страната. Поради това, искането на осъдения Р. Г. В. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е искането на осъдения и в частта по чл. 423, ал. 5 от НПК. Защитата неправилно счита, че след като осъденият е предаден от германските власти въз основа на ЕЗА то възобновяването на наказателното производство от българската правосъдна система е безусловно и задължително. В ЕЗА не са предоставени изрични гаранции, с които българската държава да се е задължила, а и такива не са необходими. С отмяната на чл. 41, ал. 1 от ЗЕЕЗА и измененията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА (обн., ДВ, бр. 55/2011 г.) отпадна нормативното изискване за изпълнение на ЕЗА при уверение от издаващата държава-членка на ЕС, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото при лично участие в процеса. В актуалната законова уредба гаранции за задължително възобновяване при задочно осъждане не са предвидени, нито има такива в международните актове, регулиращи разглежданата материя. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА гаранции са регламентирани само за изпълнение на ЕЗА, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Задочното осъждане в издаващата държава-членка е факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка. Изпълняващата държава-членка може да откаже изпълнение на ЕЗА за предаване на лице за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, освен ако заповедта „изрично не съдържа информация за спазване” на едно от четирите условия по чл. 40, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗЕЕЗА. В тази насока националното ни законодателство възпроизвежда чл. 4а, §1 от РР 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г., изменен с чл. 2 от РР 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (В т.см. – Решение № 204 от 23.01.2020 г. по н.д. № 858/2020 г. на ВКС, ІІ н.о.) Направеното от осъдения Р. Г. В. искане за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. В. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 5412/ 2017 г., по описа на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно делото на Варненския апелативен съд, с оглед извършването на преценка за образуване на производство по възобновяване по искането на осъдения Р. Г. В., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.