4 Р Е Ш Е Н И Е № 373 гр.София, 09 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2049/2011 година Осъденият В. Х. Е. е поискал по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) ВКС да провери правилността на осъждането му в съдилищата в Благоевград, районния – като първа инстанция, окръжния – като втора. Присъдата на районния съд - № 4219 от 9.VІ.2010 год. по нохд № 1708/2009 год., е за грабежа на дамската чанта на З. К. с вещите в нея на обща стойност 105 лева, който Е. извършил на 2 февруари 2003 год. - престъпление по чл.198, ал.1 НК, за което е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода при условията и на чл.55 НК (под предвидения в закона минимален размер от 3 години лишаване от свобода). С допълнително определение по същото дело - № 4352 от 14 юни 2010 год., издадено по реда на чл.306 НПК, БРС е постановил наложеното наказание да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и отказал да го групира с наказанията по девет предишни дела на Е., за които той е бил помилван от вицепрезидента на републиката. Решението на окръжния въззивен съд - № 390 от 14 декември 2010 год. по внохд № 371/2010 год., е за потвърждаване на присъдата и определението, обжалвани от името на подсъдимия, а специално определението-оспорено(протестирано) и от съответния прокурор. В отправеното искане по реда на възобновяването се съдържа оспорване сега на осъждането както за това, че то е било извършено задочно (чл.423 НПК), така и за това, че са налице основанията за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 НПК; алтернативно е поискано ново разглеждане на делото от досъдебното производство или оправдаване на осъдения още във ВКС, или намаляване на наказанието му. Искането за възобновяване е поддържано в съдебното заседание на ВКС само в частта му за основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК, а прокурорът в тази инстанция е пледирал то да бъде отхвърлено. І. ВКС намери, че искането за възобновяване на делото е основателно само в частта му за оспорване на осъждането поради нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание (във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК). 1. Нарушението на закона е допуснато с приетото от съдилищата, че Е. трябва да се смята за осъждан с оглед на негови предишни дела. С оглед на кои точно от предишните му 9 дела не е посочено, но безспорно това не могат да бъдат четирите дела за престъпления, които са в съвкупност с грабежа по сегашното дело. Осъденият Е. не е трябвало обаче да бъде смятан за осъждан и по останалите 5 дела срещу него, които също са били за престъпления в съвкупност, но по тях е постановено условно осъждане и дадени изпитателни срокове, които са били нарушени с извършените престъпления по всички дела от първата съвкупност, включително сегашното. В тази насока не е била съобразена реабилитацията по право, която настъпва и „когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание”(чл.86, ал.1, т.1 НК). Въпреки нарушените изпитателни срокове по въпросните 5 дела, наложените по тях наказания „н е с л е д в а” да бъдат търпяни, защото са опростени изцяло с Указ № 120 от 2008 год. на вицепрезидента на републиката за помилването на В.Е.(съдилищата са имали предвид указа, но единствено в светлината на Т.р. 38/1957-ОСНК за недопустимостта да бъдат групирани опростени чрез помилване наказания). Помилването е една от възможните хипотези за освобождаване от изтърпяване на условни наказания при нарушен изпитателен срок, освен освобождаването по силата на съдебен акт (за прилагането на чл.68, ал.2 и 69, ал.2 НК) или дори на закон (като например Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания – ДВ, бр.6 от 1990 год.)-вж. още в р. 751/03-04-І (Бюл.12/03). 2. Явната несправедливост на наложеното наказание се явява всъщност резултат от погрешното приемане на Е. за осъждан по смисъла на чл.66 НК-иначе съдилищата вероятно биха обсъдили възможността за ново условно осъждане и биха го постановили. Възможността за условно осъждане по сегашното дело е на практика единствената Е. да не търпи наложените му 8 месеца лишаване от свобода и така да бъде дадена възможност да прояви своя положителен ефект указът на вицепрезидента на републиката за неговото помилване. Защото, макар и да не съдържа мотивите за издаването му, указът за помилване не оставя никакво съмнение за целта Е. да бъде подкрепен да се справи с наркотичната зависимост, от която страда. От друга страна, няма никакво основание да се мисли, че ако наказателното производство за грабежа на 2 февруари 2003 год. не бе приключило до издаването на указа за помилване, съдебният акт за това престъпление нямаше да бъде включен между другите девет съдебни акта. ІІ. По отношение на останалото в подаденото искане за възобновяване, то е или процесуално недопустимо или неоснователно. 1. Макар в съдебното заседание на ВКС оспорването от гледна точка на задочното осъждане на Е. да не е поддържано, то и без друго трябва да бъде оставено без разглеждане, след като осъденият не е изпълнил изискването на чл.423, ал.3 НПК за явяване пред съда. 2. Що се отнася до усилията да бъде убеден, че В.Е. не трябва да носи наказателна отговорност за извършеното на 2 февруари 2003 год. престъпление, ВКС ги преценява като напълно безуспешни, независимо дали засягат приложението на материалния или на процесуалния закони – в тази насока са убедителни мотивите на съдилищата, но искателят е бил длъжен като алтернатива да оспори и тях. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 390 от 14 декември 2010 год. по внохд № 371/23010 год. на Благоевградския окръжен съд само по отношение на потвърденото с него наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отлага условно (чл.66 НК) за изпитателен срок от три години. ПРЕКРАТЯВА производството за възобновяване на делото, по искане от името на В. Х. Е. в качеството му на задочно осъден. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: