4 Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 13 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №274 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК на производството по ВНЧД №97/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. С определение №97, постановено по НЧД №308/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас, на осъдения И. Ю. Т. (Р. Й. Т.) е определено едно общо най- тежко наказание по НОХД №4402/2014 г., по НОХД №4352/2014 г. и по НОХД №4565/2014 г., всичките по описа на Районен съд- гр.Бургас в размер на една година „лишаване от свобода“. По реда на чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с шест месеца до една година и шест месеца „лишаване от свобода“. С определението по реда на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание. С решение №94, постановено на 03.07.2015 г. по ВНЧД №97/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас, е изцяло потвърдено определение на първоинстанционния съд. В искането се сочи допуснато в хода на приключилото наказателно производство съществено нарушение на процесуални правила. Поддържа се, че последната влязла в сила присъда на осъдения Т. е постановена от Районен съд- гр.Бургас и именно този съд е бил компетентен и е следвало да разгледа по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК направеното предложение за определяне на общо наказание. Твърди се, че неправилно това производство е разгледано от Окръжен съд- гр.Бургас (като първа инстанция), а въззивното производство се е развило пред Апелативен съд- гр.Бургас. Моли се да бъде отчетено, че е допуснато нарушение на норми на процесуалния закон, определящи родовата подсъдност и състава на съда, който е следвало да разгледа делото и тези нарушения са формално основание за уважаване не искането. Поддържа се, че в хода на приключилото производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК производството следва да бъде възобновено, постановените съдебни актове, с които са приложени разпоредбите на чл.24 НК и чл.25 НК, трябва да бъдат отменени, а делото изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд- гр.Бургас. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа направеното искане и твърди, че в хода на приключилото наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, защото делото е разгледано от некомпетентен съд- в състав, различен от предвидения в процесуалния закон. На тези основания предлага искането да бъде уважено, постановените първоинстанционен и въззивен съдебен акт да бъдат отменени, а делото изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд- гр.Бургас. Защитникът на осъдения Т. изразява съгласие със становището на прокурора и моли делото да бъде възобновено, постановените съдебни актове отменени, а делото върнато за ново разглеждане от състав на Районен съд- гр.Бургас. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният съд прецени искането за неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: В хода на администриране на искането са събрани доказателства, въз основа на които е установено, че по отношение на осъдения е издадена от Окръжна прокуратура- гр.Бургас европейска заповед за арест във връзка с изпълнение на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Въз основа на получената от гръцките власти заповед, е образувано производство в Апелативен съд- гр.Солун (дело №431/2016 г), което е приключило със съдебен акт, с който е постановен отказ осъденият Т. да бъде предаден на властите на Република България, като е прието за изпълнение наложеното му общо наказание. В хода на изпълнение на наложеното на наказание осъденият Т. е изтърпял, в съответствие с гръцкото законодателство, една десета от него, като с постановление №11/2016 г. на първоинстанционна прокуратура- гр.Солун е освободен, като са му наложени задължения- за останалия срок от наказанието да пребивава на територията на населеното място Н. Т., област Халкидики, да не се отдалечава от това място без документирано разрешително, и за период от една година да се явява през първите пет дни на всеки месец пред администратор от Отдел „Сигурност“. Касационният съд прие, че с постановяване на атакувания съдебен акт, с който са приложени разпоредбите на чл.25 НК, във вр. с чл.23 НК и чл.24 НК, решаващият Окръжен съд- гр.Бургас е допуснал нарушение на чл.39, ал.1 НПК, като се е произнесъл по предложението на Окръжна прокуратура- гр.Бургас и не е съобразил, че компетентен да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.1 и т.3 НПК е първоинстанционния съд, постановил последната влязла в сила присъда. При преглед на съдебните актове по приключили наказателни производства, водени срещу осъдения Т., се установява, че те са приключили съответно с определение за одобряване на споразумение по НОХД 4402/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас (наложено наказание „пробация“), с определение за одобряване на споразумение НОХД №4565/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас (наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца) и с определение за одобряване на споразумение по НОХД 4352/2014 г., отново по описа на Районен съд- гр.Бургас (наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца). Наказанията по тези производства не са били приведени в изпълнение, поради укриване на осъдения, като с определение на Окръжен съд-гр.Бургас, постановено по НЧД 1154/2014 г., наложеното наказание „пробация“ е било заменено с лишаване от свобода за срок от една година. Касационният съд прецени, че неправилно състав на Окръжен съд- гр.Бургас се е произнесъл по искането за определяне на едно общо, най- тежко наказание по посочените по- горе три производства. Вярно е, че този съд е постановил определението за замяна на наложеното наказание „пробация“ с по- тежкото „лишаване от свобода“, но същото не следва да бъде приравнено на съдебен акт, с който се налага наказание на осъденото лице. В ТР №6/2014 г. касационният съд е посочил, че основанието да се търпи наложеното и впоследствие заменено наказание не е определението по чл.452 НПК, с което е осъществена замяната, а съдебния акт, с който е наложено наказанието „пробация“. Ето защо съдът постановил това определение не може да бъде приравнен на съд, постановил присъда, която се изпълнява, респективно той не е компетентен да се произнесе по реда на чл.306 НПК за приложението на чл.23-25 НК. Това производство, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК, следва да се разгледа от първоинстанционния съд, постановил последната, влязла в сила присъда, включена в съвкупността, а не от съда, постановил определението по чл.452 НПК. Касационната инстанция съобрази, че е допуснато нарушение на процесуални правила, но не прие, че същото е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. В разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК законодателят е посочил компетентния да се произнесе по реда на чл.306 НПК съд, като основният мотив това да е първоинстанционния съд, постановил последната подлежаща на изпълнение влязла в сила присъда е, че той в най- голяма степен има информация за наказанията, наложени на осъденото лице. Именно този съд може да постанови съдебния си акт, като съобрази не само обстоятелствата по делото, което е разгледал, но и тези, които са известни по приключилите преди неговото произнасяне дела. В конкретното производство съдът, постановил определението по чл.452 НПК е имал посочената по- горе информация за всички приключили производства (тъй като неговият съдебен акт е последен по време) и е постановил акта си, като я е съобразил. При преглед на разпоредбата на чл.39 НПК може да бъде направен извод, че нейното нарушаване не може да бъде приравнено на нарушаване на нормата на чл.35 НПК. С последната е уредена родовата подсъдност на различните наказателни производства, която определя не само отделните инстанционни съдълища, състава на съда, които разглежда делото, но и допустимостта на евентуален касационен контрол. В нормата на чл.39 НПК законодателят определя състава, които следва да разгледа наказателно производство, относимо единствено към наказанието, което следва да бъде търпяно от осъденото лице Това е основание да се прецени, че нарушаването му не може да бъде преценено като същинско нарушаване на родова подсъдност, защото не е пряко свързано със същинското разглеждане и решаване на делото. Ето защо касационният съд, прецени, че допуснатото нарушение на чл.39 НПК не може да бъде основание за възобновяване на приключилото наказателно производство и същото не следва да бъде върнато за ново произнасяне от съответен първоинстанционен съд. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че към момента отмереното общо наказание се изпълнява, като Т. е изтърпял, съобразно гръцкото законодателство, ефективно една част от него, към момента търпи други ограничителни мерки и за него тече срок, в който той дължи определено поведение. Ако бъде уважено искането на главния прокурор и бъде възстановена висящността на делото и то бъде върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен съд, на практика изпълнението на наказанието, реализирано успешно до момента би се обезсмислило на основание формално нарушение на разпоредбата на чл.39 НПК. Ако искането бъде уважено за прокуратурата би възникнало задължение да уведоми компетентните гръцки органи, че Т. е търпял наказание, което е постановено при нарушение на закона, респективно след ново произнасяне трябва да започне отново процедурата по сезиране на чуждата държава с ЕЗА и предприемане на постъпки за изтърпяване на определеното ново наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК на производството по ВНЧД №97/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.