Ключови фрази
разпределяне на ползването * възстановяване на запазена част


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
С., 28.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 694/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1159 от 30.11.2011 г. по касационна жалба, подадена от П. К. П., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.03.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Ответниците по касация Й. Д. П. и Р. Д. П. - процесуални правоприемници на първоначалния ищец Д. П. П., считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 15.05.2010 г. по гр. д. № 481/2008 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която е разпределено ползването на съсобствен недвижим имот в [населено място] съгласно допълнително заключение на техническа експертиза от 01.04.2010 г. с вещо лице инж. Б. Г., като дял І с площ 144.87 кв. м., оцветен със зелен цвят на скицата на л. 107 е определен за Д. П. П., дял ІІ с площ 242.33 кв. м., оцветен с розов цвят на същата скица - за П. Кл. П., а 24.80 кв. м., оцветени в жълт цвят, са предоставени за общо ползване на съсобствениците; в частта, с която са присъдени 385 лева разноски в полза на Д. П. П., първоинстанционното решение е отменено.
По делото е установено, че съсобствеността върху дворното място, предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, е възникнала по силата на съдебна делба-спогодба по гр. д. № 304/1963 г. и договор за дарение, сключен с н. а. № 63/1994 г., като Д. П. П. притежава 1/3 ид. ч., а П. Кл. П. - 2/3 ид. ч., колкото са му били дарени през 1994 г. от Й. Д. М. и К. П. П..
С влязло в сила решение по гр. д. № 690/2000 г. на Дупнишкия районен съд е разпределено ползването на съсобственото дворно място, предмет и на сега предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, при квоти 1/3 ид. ч. за Д. П. П. и 2/3 ид. ч. за П. Кл. П..
С влязло в сила решение решение по гр. д. № 106/2005 г. на Дупнишкия районен съд дарението от Й. Д. М. с н. а. № 63/1994 г. е намалено с 1 473.10/12 032.33 ид. ч., а запазената част на Д. П. П. от наследството на дарителката е възстановена в размер на 1 473.10 лева.
Въззивният съд приел, че влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН съставлява новонастъпило обстоятелство за преразпределение ползването на съсобствената вещ, което следва да бъде зачетено. Ето защо потвърдил първоинстанционното решение и възприетия с него вариант за разпределение на ползването. Изложил съображения, че обособените дялове за ползване от всяка от страните са съобразени с действително притежаваните от тях права, като въз основа на правилните изчисления е определена площта, съответстваща на правата на ищеца и на ответника.
Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: съставлява ли промяна на обстоятелствата, при които е установен предходен начин на ползване на общ имот, това влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с което намаляването на дарението в полза на единия от съсобствениците е извършено в идеална част от общия имот, предмет на спора по чл. 32 ал. 2 ЗС, а запазената част на наследника с право на такава - другия съсобственик на имота, е възстановена като парична сума.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС когато не може да се образува мнозинство за използуване и управление на общата вещ или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за използуването и управлението на общия имот. Решението на съда по спора, подобно на общото съгласие или на решението на мнозинството, няма вещноправни последици и затова при изменение на обстоятелствата може да се постанови ново решение.
Изменение на обстоятелствата е налице, когато има промени на правото на собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е извършено разпределение на ползуването на съсобствената вещ: например при построяване на нова сграда, макар и без строително разрешение; при събаряне на незаконна постройка; когато настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползуването с правата на съсобствениците и др. п. Такова несъответствие може да бъде последица от иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, ако в резултат на уважаването му настъпи изменение в дяловете на съсобствениците в общата вещ. Съгласно посочената разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълването й, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, или като се заплати съответната парична сума на наследника със запазена част, или като се отдели от недвижимия имот една равностойна част, в зависимост от възможността отделянето да стане с удобство. Във всички случаи обаче, следва да има яснота относно приложения от съда начин, тъй като не е възможно запазената част от наследството да се възстанови както под формата на парична сума, така и на увеличена квота от наследството.
По касационната жалба:
В разглеждания случай искът за изменение на решението на съда по чл. 32, ал. 2 ЗС се основава на влязло в сила решение по уважен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Видно от диспозитива на съдебния акт, дарението от Й. Д. М. по н. а. № 63/1994 г., от което единия от съсобствениците черпи права в общата вещ, е намалено с 1 473.10/12 032.33 ид. ч., а запазената част на другия съсобственик от наследството е възстановена като парична сума в размер на 1 473.10 лева. При това положение въззивният съд е счел, че в диспотизива на решението ясно и точно е отразен размерът на идеалната част, с която дарението е намалено; че макар вторият абзац на диспозитива, касаещ възстановяването на запазената част, да не е съвсем прецизен, това не означава, че същата е възстановена като дължима парична сума.
Това становище е неправилно. От момента на влизане в сила на решението, с което се уважава иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, ответникът по този иск, който е облагодетелстван с дарението или завещанието, губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца, но при положение, че намалението е извършено в дробна част, а не чрез присъждане на съответна парична сума. В случая, с оглед постановения диспозитив, дареното лице поддържа становище, че му е вменено задължение да заплати посочената в съдебния акт сума /ако твърди и, че е изпълнило решението в тази част, трябва да представи безспорни доказателства за това/. Обратното становище се поддържа от наследниците на лицето, в чиято полза е извършено намалението. Недопустимо е съдът, разглеждащ иск за изменение на разпределение ползването на обща вещ, да тълкува волята на съда, изразена във влязлото в сила решение по чл. 30, ал. 1 ЗН относно начина, по който дарението досежно същата вещ е намалено, защото така може да се достигне до подменяне волята на постановилия този акт съд. В случай, че няма ясно изразена воля, тя не може да се установи и математически - чрез използване на специалните знания на вещо лице, а е необходимо да се извърши тълкуване или поправка на явна фактическа грешка на влязлото в сила решение. До установяване ясната воля на съда не може да се приеме, че е налице промяна в правата на съсобствениците, при които е извършено разпределение ползването на общата вещ като основание за изменение на това разпределение.
В обобщение следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е допуснато изменение на предходно разпределение ползването на съсобствен имот, преди да се изясни, чрез законоустановените способи за това, налице ли е изменение в правата на съсобствениците. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да постанови решение, след установяване правата на съсобствениците в общата вещ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на въззивното решение от 23.03.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: