4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 790 [населено място], 18,11,2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2946 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на Б. А. Б., действаща със съгласието на своя законен представител - майка Т. С. Д. , против определение № 58140 / 14.12.2012 год. по ч.т.д.№ 2945 / 2012 год. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено определение № 14911 / 22.10.2012 год. по гр.д. № 11325 /2012 год. на Варненски районен съд, за изпращане делото по правилата на родовата подсъдност , с оглед възприетата цена на иска, по компетентност на Варненски окръжен съд . Жалбоподателката оспорва правилността на извода на въззивния съд , че с оглед правното основание на предявените искове - за установяване нищожността , поради абсолютна симулативност / чл.134 вр. с чл. 26 ал. 2 изр. първо , предл. четвърто ЗЗД / , в евентуалност относителната недействителност / чл.135 ЗЗД / на сключената между ответниците и увреждаща ищцата - жалбоподател , като кредитор на прехвърлителя , сделка - цесия с предмет прехвърляне на вземане от 608 838,64 лв. от [фирма] / цедент / в полза на [фирма] / цесионер / срещу цена от 1 лев , цената на иска се обуславя от по-голямото по размер насрещно вземане / 608 838,64 лв. / и на основание чл.69 ал.1 т.4 вр. с чл.104 т.4 ГПК предпоставя компетентност за произнасяне по спора на окръжен съд . Под „ стойност на договора „, по смисъла на чл.69 ал.1 т.4 ГПК , жалбоподателката счита , че предвид облигационния характер на сделката , определяща е цената на прехвърлянето - 1 лев . Обосновава следния въпрос за допускане на касационното обжалване,в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : Каква е цената на иск за нищожност или отмяна на договор за цесия - стойността на прехвърленото вземане или цената която цесионерът се е задължил да плати за прехвърлянето ? Въпросът следва да се възприеме корективно , досежно използване термина „ отмяна „ , с оглед правното основание на евентуално предявения с този за прогласяване нищожността иск - за обявяване относителна недействителност на сделката , на основание чл.135 ЗЗД , като очевидно е зададен и само в хипотеза на сключен договор за цесия с основание - продажба / donandi causa / . Жалбоподателят сочи липса на съдебна практика по определяне цената на иска . Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба , като твърди, че цесията е сключена за погасяване насрещно задължение на цедента към цесионера . Оспорва цена на цесията 1 лев, като по същество твърдението му е за относителна симулативност на сключената цесия / прикриваща сделка при solvendi causa / , тъй като в договора за цесия изрично е уговорено / клауза Д / , че прехвърлянето на вземането не следва да се счита в изпълнение или за погасяване задължението на цедента към цесионера / упоменато в клауза А /, в размер на 717 763,22 лева . Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба , с подробни съображения за недопустимост на касационната жалба, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274 ал.3 ГПК , в евентуалност - за необоснованост на касационно основание за допускане на обжалването , вкл. липса на правен въпрос. Цитира множество определения на ВКС , в доказване на утвърдена съдебна практика за двуинстанционност на съдебния контрол по жалба на основание чл. 121 ГПК . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване акт , съгласно актуална непротиворечива съдебна практика на ВКС , в хипотеза на потвърдено от въззивен съд определение на първоинстанционен съд за десезиране със спора и изпращането му на друг съд , с оглед правилата на родовата / или местната / подсъдност. Настоящият състав намира , че поставеният от страната въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , включен е в предмета на произнасяне от въззивния съд и е обусловил решаващия извод за цената на иска , като определяща родова подсъдност на спора на окръжен съд, съгласно чл. 104 т.4 ГПК. Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.3 ГПК, доколкото чл.69 т.4 ГПК борави с понятието „ стойност на договора”, в съдебната практика безспорно възприемано като цена на договора / съответно продажна цена, възнаграждение по договор за поръчка, комисионен договор , изработка , навло и пр. / , но от друга страна препраща , в хипотезата на вещни права , като предмет на сключените сделки , чието съществуване , унищожаване или разваляне или сключването им за окончателни се претендира с иска , към цената на прехвърлимото право , независимо от основанието на сделката / вкл. при дарение / , каквото разрешение е възприел и въззивният съд. В този смисъл нормата на чл. 69 т.4 ГПК досежно термина „ стойност на договора „, определяща за цената на иска , е неясна и нуждаеща се от тълкуване . По поставеният въпрос съставът на І т.о. на ВКС намира следното : Препращането на чл. 69 т.4 към т.2 ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект , в които предмет на прехвърлянето са вещни права , предпоставящи значимост на данъчната, а при липса на такава - на пазарната оценка на същото или предпоставящо под „ стойност на договора „, данъчната, респ. пазарната цена на имота , независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването . В общата хипотеза на договор , с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена / респ. възнаграждение , комисионна , навло и пр. / . В съответствие с това утвърдено в практиката тълкуване , цесията не предпоставя специфики, освен отчитане правното основание на сключването й , което би могло да бъде различно - продажба, замяна, дарение, даване вместо изпълнение и пр. / . Когато основанието на цесията предпоставя възмездност , при уговорена между страните цена на прехвърлянето на вземането / от значение за която са привилегиите , обезпеченията , принадлежностите му - чл. 99 ал.2 ЗЗД , поради което и напълно допустима нереципрочност между размерите на вземането и договорената цена / цената на иска се определя от договорената цена на прехвърлянето . Когато основанието на цесията предпоставя безвъзмездност, стойността на сделката се предопределя от единствената оценима престация - размера на прехвърлимото вземане, макар действителната му стойност за придобиващия цесионер да би могла да е различна / но неизвества / , но и да съвпада със стойността на предмета на сделката . При прехвърляне на вземане в погасяване на насрещно задължение / каквото възражение противопоставя в настоящия случай ответника , противно на формално договореното възмездно основание / , цената на иска действително се предопределя от стойността на погасеното задължение, тъй като то е цената на прехвърлимото право . Ефектът на погасяването на това вземане е настъпил със сключването на договора, докато събираемостта на прехвърленото вземане предстои . Определянето на цената на иска, обаче, следва от фактическите обстоятелства и формалното основание на атакуваната сделка, не от защитата на ответника , в опровергаването му ,което би могло да бъде и предмета на спора . С оглед така дадения отговор, настоящият състав намира , че постановеното определение е неправилно и следва да се отмени . При определяне цената на иска следва да се съобрази формалната възмездност на договора за цесия , респ. договорената между страните цена , макар от 1 лев, доколкото съдът не може да презумира друго / вкл. дарствено / разпореждане с вземането , като действително основание на цесията . Както се посочи по-горе, стойността на прехвърлимото вземане не предопределя интереса на цесионера , тъй като същият е предпоставен от множество обстоятелства - обезпечения, привилегии, принадлежности на вземането / чл. 99 ал.2 ЗЗД / , рефлектиращи върху обективната събираемост на същото . Следователно и на основание чл.103 вр. с чл. 104 т.4 вр. с чл. 69 т.4 ГПК, цената на иска от 1 лев предопределя родова подсъдност на спора на районен съд, комуто делото следва да се върне . Така приетата цена на иска от настоящата инстанция не препятства произнасянето й , на основание чл.280 ал.2 ГПК ,поради недопустимост на касационното производство, тъй като меродавна за това произнасяне е определената служебно от първоинстанционния и възприета от въззивния съд , в съответствие с правомощието му по чл. 70 ГПК , увеличена цена на иска , кумулативно предпоставило и служебно повдигнат от съда спор относно родовата подсъдност , на основание чл.119 ал.1 ГПК . Възприемане на противното означава от отговор на правния въпрос, относим към проверка на правилността на определението, касационната инстанция да изведе недопустимост на касационното обжалване , каквато поредност в произнасянето е нелогична и изключена от самия закон / чл. 278 ал. 4 вр. с чл. 271 ал.1 пр. първо ГПК / . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 58140 / 14.12.2012 год. по ч.т.д.№ 2945 / 2012 год. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 58140 / 14.12.2012 год. по ч.т.д.№ 2945 / 2012 год. на Варненски окръжен съд и определя за компетентен да се произнесе по предявените от Б. А. Б., действаща със съгласието на своя законен представител - майка Т. С. Д. , против [фирма] и [фирма] искове , с правно основание чл. 134 вр. с чл. 26 ал.2 изр. първо , пр.4 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД , вкл. съобразно местната подсъдност по спора вр. с чл. 116 ГПК - Варненски районен съд . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :