Р Е Ш Е Н И Е № 104 Гр.София, 05.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 189/14 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 447/28.11.13 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав, по В.Н.Д.846/13 г., е потвърдена присъда, постановена на 22.05.13 г.от ГС-София /СГС/, НО, 28 състав по Н.Д.180/13 г. С последната подсъдимият Ц. Б. Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354 А, ал.1,изр.1,пр.5 НК. Срещу решението на въззивната инстанция е постъпил касационен протест с цифрово изразени оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се на основание чл.345,ал.1,т.4 вр. ал.3,т.2 и 3 НПК същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с изтъкнатите в него доводи и основания. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Първото и основно възражение, направено в касационния протест, релевира оплакване по чл.348,ал.1,т.2 НПК, обобщено като необсъждане на всички гласни доказателства в тяхната пълнота. След направен собствен анализ на същите, се извлича и неправилно приложение на материалния закон с оправдаване на дееца- касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. От една страна, прави впечатление, че огледано в съдържателен план, оплакването, което следва да бъде охарактеризирано като такова за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, рефлектиращи върху законосъобразното приложение на материалното право, тангира с възражения за необоснованост на атакувания съдебен акт, която не е касационно основание. От друга страна е подминавана определена мотивировка на САС, част от която се състои във възприемане на аргументацията на първоинстанционния съд, свързана с разбор на доказателствените материали и извеждане на заключения в тази връзка. И това е сторено, тъй като дори и споменаването му не би работило в полза на тезата на държавното обвинение. Което означава, че се възприема като правилно установено, но неудобно за заеманата позиция. И двете решаващи съдилища са приели, че на процесната дата е била проведена полицейска операция по повод постъпила оперативна информация за разпространение от страна на подсъдимия на наркотични вещества. Свидетелката К. коректно е пресъздала видяното от нея обстоятелство, че Т. и лицето А. Ч. си разменили нещо, без да може да предостави повече данни. В такава насока е и информацията, дадена от свидетеля А.. По-късно Ч. е спрян за проверка и у него в крайна сметка било намерено и иззето наркотично вещество. В светлината на казаното следва да бъдат отбелязани два проблема. Първият касае невъзможността Ч. да бъде разпитан пред съдебния състав, провеждащ съдебното дирене, поради установена по съответния ред липса на свидетелска годност. Затова въззивната инстанция /както и СГС/ е направила извод за нарушаване на оформената от доказателствата логическа верига, при липса и на обяснения на подсъдимия, което се счита за неправилно от страна на държавното обвинение. В подкрепа на своята теза прокурорът твърди,че съдът не е обърнал внимание на факта, че от момента на закупуване на наркотика до момента на задържането на Ч., респективно обиска му,не е губен визуален контакт с него, не се е срещал с други лица и не е взимал отникъде никакви предмети. Има позоваване и на показанията на свидетеля Д., пред когото лицето /за което, както вече бе съобщено, е призната липса на свидетелска годност/ признало, че е купило наркотично вещество от „Ц.”, т.е.,от подсъдимия. Вторият проблем е създаден от държавното обвинение чрез подминаване като несъществуващи на определени обстоятелства, взети предвид от съдилищата по фактите. Изключително внимателно последните са изследвали кога Ч. е бил спрян за проверка и как у него е намерено и иззето инкриминираното наркотично вещество едва при направения в сградата на СДВР обиск- час и десет минути след констатираната размяна на „нещо” с дееца и спирането му от органите на МВР. Обискът и изземването на са били извършени непосредствено след задържането на Ч. при магазин на СБА недалеч от жилището на Т.. Последното, както законосъобразно е отчел СГС и е прието от САС, е било не само процесуално допустимо, но и процесуално наложително. Установеният времеви и пространствен интервал между получаването на съответната вещ и изземването й, нарушават възможността вмененото наркотично вещество да бъде свързано директно с подсъдимия, още повече предвид неяснотата как толкова време то е било държано в свития юмрук на Ч. /така е открито при обиска в полицията/. Инкриминираният наркотик не може да бъде обвързан с дееца, както са решили съдилищата по фактите, и поради липсата на спиране и задържане на Т. незабавно след размяната. По-късно, при направения му личен обиск, у него не са намерени пари, такива са открити в дома му, обитаван и от други хора от семейството му, без възможност да бъдат свързани с конкретната сделка. На последно място, в протеста се набляга на обстоятелството, че свидетелите Н., Г. и Л. са дали показания, приобщени към годната за ценене доказателствена маса по реда на чл.281 НПК, за закупуване на наркотици от дееца. Оттам се прави връзка за очевидността, че последният се занимава с разпространение на наркотични вещества. ВКС няма да разсъждава по въпроса, че така формулираната „очевидност” не може да доведе до осъдителна присъда, а трябва да бъде доказана безусловно по предвидения в процесуалния закон ред. На практика в протеста е налице повдигнато възражение, без в същото да има налично противопоставяне по надлежен ред на изложеното в тази насока в атакувания съдебен акт. Изразява се просто несъгласие с него. А САС е отразил аргументи, че признанията на обсъжданите свидетели,че са закупували наркотици от дееца, не е достатъчно за неизбежно формиране на връзка между намереното при обиска у Ч. и конкретното поведение на подсъдимия, при положение, че обвинението е за точно определена сделка за разпространение на наркотично вещество. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира с изразената позиция и не намира процедурни основания да я ревизира. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 447/28.11.13 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.846/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/