РЕШЕНИЕ № 34 София, 17. февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2586 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 14/14.01.2013 на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 394/2012, с което е отменено в уважителната част решение № 49/18.09.2012 на Ардинския районен съд по гр.д. № 226/2011, като са отхвърлени предявените искове за връщане на капаро в двоен размер на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за разликата между встъпването и заместването в дълг, необходимостта от одобрение от кредитора и възможността на встъпилия или заместилия да се освободи от задължението. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Съглашението с длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ, встъпващият – обещател, а кредиторът – бенефициер. Особеното е, че при договор в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят. Одобрението на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за последващо оттегляне. Оттеглянето от съглашението с длъжника се различава от отметнината по това, че тя трябва да е уговорена като възможност и отмятащият се трябва да пожертва някакво свое благо, което се придобива от насрещната страна. То се отличава и от развалянето на договора по това, че насрещната страна може да е напълно изправна (да не е в неизпълнение по причина, за която отговаря). Когато встъпващият е получил нещо от длъжника, за да встъпи в задължението му, той не може да отмени съглашението без да върне на длъжника полученото, а когато полученото е самият предмет на задължението, оттеглянето е невъзможно без предметът на задължението да бъде върнат на длъжника. Да се позволи на встъпилия да се оттегли безогледно, означава кредиторът да бъде лишен от възможността да получи предмета на задължението както от оттеглилия се (който продължава да държи предмета на задължението), така и от длъжника (който вече не разполага с него). Ако предметът на задължението е право на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от длъжника на встъпващия, встъпилият не може да се оттегли от съглашението докато не върне собствеността на длъжника, независимо от това дали кредиторът е приел, или не е приел съглашението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като приемател по предварителен договор ищецът е дал капаро в размер на 2 х 4.000 лева за покупката на две жилища. Обещателят по предварителния договор е прехвърлил построената сграда на ответника, който е поел да изпълни неговите задължения по отношение на собствениците на земята и купувачите с предварителни договори, но в последствие, преди ищците да одобрят изрично съглашението за встъпване, с нотариална покана ответникът е развалил договора, с който е поел тези задължения поради предявяването на парични претенции и на иск за разваляне на договора за продажба от обещателя. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са предявени срещу встъпилия в чуждо задължение по съглашение с длъжника. Също правилно съдът е приел, че ищецът е дал на обещателя по предварителния договор капаро в размер на 2 х 4.000 лева за покупката на две жилища. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че са настъпили правните последици на оттеглянето на встъпилия от съглашението. Договорът за прехвърляне на правото на собственост върху сградата, в която се намират обещаните имоти не е развален (той има за предмет право на собственост върху недвижим имот и няма влязло в сила решение за развалянето му) и сградата продължава да е собственост на ответника, който не може да се оттегли от съглашението за встъпване докато не върне собствеността на длъжника. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 14/14.01.2013 на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 394/2012 в обжалваната част. ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на С. Ф. Я. от А. сумата 16.000,00 лева на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 06.07.2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 1.049,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.