Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * инцидентен установителен иск * придобивна давност * реална част * самостоятелен обект * съпружеска имуществена общност * преюдициални въпроси в производството за делба * установяване право на собственост


1

Р Е Ш Е Н И Е



№ 599


София, 26.07. 2010 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 766/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 788/09 от 28.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на П. окръжен съд по жалбата на П. Б. Е., С. Е. С. и Б. Е. С..

Ответницата по касация Б. С. Г. не е взела становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение в сила е оставено решение № 319 от 09.11.2007 г. по гр. д. № 46/07 г. на Радомирския районен съд, с което е допусната делба на УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, между съделители и при квоти: Б. Ст. Г. - 15/18 ид. ч., и П. Б. Е., С. и Б. Е.. С. - по 1/18 ид. ч. Предявеният от касаторите инцидентен установителен иск за собственост по давност е отхвърлен.

Съделителите и частите им в съсобствеността, каквато съдът приел, че е налице по отношение на целия допуснат до делба имот, са определени въз основа на данните по делото за придобиването му от С. и Ф. Ч. като съпрузи по заварен брак по смисъла на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968 г. /отм./, които извършили строителството след закупуването на имота с н. а. № 226/67 г. от С. Ч., и прекратяване на общността със смъртта на съпруга на 24.08.1999 г. Взети са предвид и разпореждането от преживялата съпруга, която с н. а. № 57/05 г. дарила на дъщеря си - съделителката Б. Г., собствените си 12/18 ид. ч., както и обстоятелството, че ответниците по иска, сега касатори, са наследници по закон - съпруга и деца, на Евтимчо Ст. Е. - син на първоначалните собственици, починал на 07.03.2002 г.

Заявеното с инцидентен установителен иск от ответниците правопрекратяващо възражение за придобиване на втория етаж от жилищната сграда, на гаража и на 1/2 ид. ч. от дворното място, съдът приел за недоказано, тъй като не е установено Евтимчо и П. Е., които живеели на втория етаж, от държатели да са се превърнали във владелци, като промяната в субективното им отношение да е била обективирана по начин, че да достигне до знанието на собственика. Но като решаващо съображение за отхвърляне на претенцията за придобиване на етажа въззивният съд изтъкнал, че се касае за еднофамилна жилищна сграда на два етажа, всеки от които не представлява обособен обект на собственост, тъй като не са изпълнени изискванията както на чл. 38 и сл. от СПНИНМ, когато са се развили отношенията между страните, така и на чл. 110 и сл. от Наредба № 7/03 г., за наличие на помещения за санитарно-хигиенно обслужване.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно - идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.

Видно от н. а. № 226/1967 г. С. Чифликчийски /Чифлички/, който закупил празно дворно място, декларирал, че имотът ще бъде застроен с жилище в срок от две години за негови и на семейството му нужди, като се възползувал от разпоредбата на чл. 3 от УПКИЖС. Данните по делото сочат, че от построяването на жилищната сграда собствениците С. и Ф. Ч. и дъщеря им - ищцата Б. Г., заживяли на първия етаж /впоследствие ищцата се преместила в гр. София/, а синът им Евтимчо Е., заедно със семейството си - на втория етаж. Така родителите осъществили изразеното още при строителство намерение да осигурят по един етаж за всяко от децата си /вж. показанията на св. Ф. Ч. и св. Т. Р. - сестра на С. Ч./. След установяване на фактическата власт по посочения начин-със съгласието на собствениците, упражняваното владение върху втория етаж било явно, спокойно, необезпокоявано, без спорове и конфликти както с тях, така и с ищцата, която не го и посещавала. За заплащане на разходите за вода и електрическа енергия били открити самостоятелни партиди на името на С. Ч. и на Евтимчо Е. за съответния етаж. Със заключение на вещо лице е установено, че първият жилищен етаж се състои от две стаи, кухня и коридор, а вторият - от две стаи, кухня, килер и коридор. Няма изградени сервизни помещения, но след частично преустройство и изграждане на такива, могат да се обособят две самостоятелни жилища.

Установената със съгласието на собствениците и упражнявана в продължение на установения от чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок фактическа власт може да доведе до придобиване на имота на въведеното от ответниците оригинерно придобивно основание, ако не е налице пречка, свързана с определянето на вещта като самостоятелно жилище. По делото е установено, че жилищната сграда е изградена през 1969 г. Не е от категорията на сградите, построени преди 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на всички елементи на едно жилище така, както е разяснено в ТР № 96/1971 г. по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми. Следователно, за да може да се придаде правна релевантност на фактическото ползуване на втория етаж, е необходимо обособеното да притежава елементите на жилище така, както това изискват чл. 35 и сл. от Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./. То следва да има жилищна, обслужваща и складова площ, а по делото е установено, че липсват обслужващо помещение - баня, и складово помещение. Ползуването на съсобствения имот от един от съсобствениците не е достатъчно за придобиването му по давност при положение, че не отговаря на нормативните изисквания за жилище и не може да се обособи в самостоятелно такова. На следващо място дори да се приеме, че по силата на взаимното отстъпване на владението може да се придобие собствеността върху съответния етаж, каквото е било намерението на собствениците С. и Ф. Ч., то липсва позоваване на посочения придобивен способ от страна на ищцата, а и първият етаж също не е самостоятелно жилище, с оглед данните в експертизата, че цялата жилищна сграда е еднофамилна. Доколкото вещото лице е дало становище за възможността чрез преустройство да се изградят сервизни помещения на двата етажа, обособяването им в самостоятелни обекти следва да се реши във фазата по извършване на делбата при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен в съответствие с данните по делото и закона.

Следващият въпрос е за възможността да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част. Съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд приема за възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот - р. № 672 от 03.04.1976 г. по гр. д. № 329/76 г. и р. № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г., двете на ВС, I-во г. о.; опр. № 627 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г. на ВКС, I-во г. о. За да се уважи възражение от такъв характер, целящо да се приложи институтът на правната конверсия, е необходимо да се установят всички елементи на владението - факти, доказани по настоящото дело. Касаторите твърдят, че Евтимчо и П. Е. са завладели от построяването им половината от сградата, целия гараж, както и половината от мястото, и придобили същите обекти в режим на съпружеска имуществена общност. Намерението на първоначалните собственици Ф. и С. Ч. да разделят имота между двете си деца, е било възприето именно по този начин, затова и осъществяваното от семейството на сина владение е в обем, равен на обема права, който ще получи дъщерята. Същевременно оригинерното придобиване на собствеността на въведеното от касаторите основание настъпва автоматично - с изтичане на срока на придобивната давност, според приетото в решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3057/2008 г. на ВКС, III-то г. о., с характер на задължителна съдебна практика /т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ като постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Ето защо, с оглед даденото разрешение на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че извършеното през 2005 г. разпоредително действие от Ф. Ч. в полза на ищцата не е произвело вещно-прехвърлителен ефект, макар сделката като такава да е валидна - правото на собственост е било изгубено от дарителката, тъй като Евтимчо и П. Е. са придобили чрез давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност, 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, от дворното място и от построения в него гараж, съответстващи на реално владяните от тях части от имота /чл. 99 ЗС, чл. 79, ал. 1 ЗС/. Последващото, след придобиване на правото на собственост, деклариране не се отразява на вече придобитите права, поради което неотносими за спора са представените данъчни декларации.

Обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснатите нарушения на материалния закон и необоснованост. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то, както и потвърденият първоинстанционен съдебен акт, следва да се отменят в частта относно инцидентния установителен иск с посочен предмет и квотите на съделителите и делото да се реши по същество, като делбата бъде допусната при квоти 1/2 или 6/12 ид. ч. ид. ч. за ищцата, 4/12 ид. ч. за П. Е. и по 1/12 ид. ч. за С. и Б. С..

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на П. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 319 от 09.11.2007 г. по гр. д. № 46/07 г. на Радомирския районен съд в частите относно инцидентния установителен иск и квотите на съделителите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. Г., че П. Б. Е. е собственица на 4/12 ид. ч., а С. Е. С. и Б. Е. С. са собственици на по 1/12 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р..

Делбата на УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, да се извърши ПРИ КВОТИ 6/12 ид. ч. за Б. С. Г., 4/12 ид. ч. за П. Б. Е. и по 1/12 ид. ч. за С. Е. С. и Б. Е. С..

В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: