Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                             № 247                                       гр. София, 08 юни 2009 година                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова                            ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                        Блага Иванова                                                                       при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 238/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Л. Д., чрез защитника му адв. И, срещу решение № 48 от 06 март 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1262/2008 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част и е потвърдена в останалата й част присъда № 49 от 12 ноември 2008 година на Окръжен съд – гр. В., постановена по нохд № 120/2008 година по описа на този съд. В касационната жалба на подсъдимия, при формално заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, по същество са оспорени инкриминираните нарушения на правилата за движение по ЗДП като съдържание на бланкетната норма на чл. 343 от НК, което се твърди да е извършено в нарушение на процесуалните правила и поради това е ограничило правата на подсъдимия в процеса, а също и тежестта на ангажираната отговорност на подсъдимия Д размера на наложеното му наказание и отказа на съда да приложи института на условното осъждане. Основното отправено до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, а алтернативното – за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание и отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66 от НК. В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим П. Д. не участва лично и не изпраща процесуален представител. Представени са писмени бележки от защитника на подсъдимия - адв. И. Частният обвинител Д. П. П. също не участва лично. Представлява се от повереника си адв. Ш, който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Д оставяне в сила на атакуваното решение на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: След проведено съкратено съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. Л. Д. за виновен в това, че на 16. 11. 2007 година, в гр. Б., при управление на лек автомобил след употреба на алкохол и в нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от ЗДП и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на С. Р. В. , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и б. „б”, предл. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „лек” режим на изтърпяване. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия Д, чрез защитника му адв. И, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена само в наказателно-осъдителната й част, като подсъдимият е оправдан частично по обвинението за допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗДП и по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Необходимо е да се отбележи, че касационната жалба съдържа напълно идентични доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при изготвяне на обвинителния акт и като съдържание на присъдата, както и при преценката на съда на възможността за прилагане на института на условното осъждане, каквито съдържа и въззивната жалба и те са получили подробен и надлежен отговор в решението на въззивния съд (л. 6 – 8 от същото). В тази връзка и с оглед произнасянето на въззивния съд по инкриминираните нарушения на правилата за движение като съдържание на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл. 343 от НК, ВКС констатира следното: Действително, при изписване на разпоредбата на чл. 5 от ЗДП като осъществено от подсъдимия нарушение на правилата за движение, в диспозитива на обвинителния акт е допусната неточност и нормата е изписана като „...чл. 5, ал. 1 и 3...”, вместо „...чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 ...”, както правилно е изписана в обстоятелствената част на обвинителния акт, на л. 2 от същия. Тази неточност обаче не би могла да бъде ценена като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило възможността на подсъдимия да реализира защитата си в пълен обем, по няколко причини: На първо място, нормата съдържа общи правила за движение по пътищата, изразяващи се в конкретния случай в предписание участникът в движението да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората (ал. 1, т. 1) и да не управлява ППС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество (ал. 2, т. 3). Доколкото причиняването на съставомерни последици по чл. 343, ал. 1 от НК от водач на МПС в пияно състояние, е предвидено като квалифициращ признак на престъплението в ал. 3 на чл. 343 от НК, инкриминирането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП като част от съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимия Д обвинение, е било ненужно. Независимо от това, допуснатата неточност по никакъв начин не е ограничила правата му в процеса, защото фактическото обвинение за извършване на престъплението в пияно състояние е ясно формулирано както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив, а правното обвинение се съдържа в самата наказателно-правна норма на чл. 343, ал. 3 от НК. На второ място, при постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП, той е получил максимално възможната защита по отношение на тази част от съдържанието на обвинението срещу него, поради което доводите за нарушаване на процесуалните му права в тази връзка са напълно несъстоятелни. Тук е мястото да се отбележи, че не намират законова опора доводите на защитата на подсъдимия за противоречивост в съдържанието на атакувания съдебен акт поради оправдаването на подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП и същевременно осъждането му за извършване на престъплението в пияно състояние. Изложените по-горе правни съображения относно квалифициращият признак „пияно състояние” по чл. 343, ал. 3 от НК и инкриминирането на нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП като съдържание на бланкетната норма, дават отговор и на това възражение. Предвид изложените съображения, не намират опора в данните по делото оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формулиране на обвинението и при преценката на съда за нарушенията на правилата за движение като съдържание на това обвинение, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. При така установените по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, които не само не са оспорени от подсъдимия, но изцяло са признати от него при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Формулираните в жалбата като нарушение на материалния закон възражения, всъщност касаят отрицателната преценка на съда за настъпила реабилитация по чл. 88а от НК за предходните осъждания на подсъдимия и свързаната с нея възможност за приложение на института на условното осъждане. Заличаването на осъждането и последиците от него при условията на чл. 88а от НК е вид реабилитация по право и когато лицето е осъдено за две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, какъвто е настоящият случай, осъждането и последиците му се заличават с изтичането на предвидените срокове за всички осъждания (ал. 4 на нормата). Меродавен за преценката е моментът на извършване на новото престъпление, а не моментът на постановяване на съдебния акт. В конкретния случай, по отношение на последните две осъждания срокът по чл. 88а във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е петгодишен и той не е изтекъл към момента на извършване на престъплението за всяко от тези осъждания. Определеното на подсъдимия Д наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, от две години и шест месеца лишаване от свобода, не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. В тази рамка, правилно е отчетена конкретната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение, както и степента на алкохолно опиване, които са значителни. От друга страна, в достатъчна степен са отчетени установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочени и в касационната му жалба. Данните за личността му и предходните му осъждания дават основание за извод за висока степен на лична обществена опасност и за необходимост от индивидуализиране на наказанието и начина на изтърпяването му, както това е направено от предходните съдебни инстанции. Претендираната от жалбоподателя по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото и в закона, не би удовлетворила критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 06 март 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1262/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.