Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 54   София, 07 май  2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети януари ........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ......................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 352 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на Б. Б. – подсъдим по ВНОХД № 59/08 год. по описа на Апелативен съд – гр. В., срещу решение № 69 от 31.03.08 год., с което е изменена присъда № 14 от 11.02.08 год., постановена по НОХД № 734/07 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението се атакува като явно несправедливо в наказателната му част относно наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС и в гражданскоосъдителната му част във връзка с размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец Ф. А. Иска се намаляването им на една година, съответно на 10 000.00 лв. Жалбоподателят и неговият защитник адв. Л. Б. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Не сочат уважителни причини за това. Без уважителни причини, също редовно призован, не се явява и гражданският ищец и частен обвинител А. По делото е приложено писмено възражение срещу жалбата. Адв. Георги Вълков – повереник на частните обвинители А. и А. А. , моли да се потвърди въззивното решение. Прокурорът пледира жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилата жалба, сочените касационни основания и искания и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда подсъдимият Б е признат за виновен в това, че на 01.08.07 год. към 22.30 часа на главен път София – Варна, при управление на т.а. „МАН 26.403” с ДКН Р 6513 РВ с товарно ремарке ДКН Р 5002 ЕХ, собственост на ЕТ „Б. Божинов” – гр. Б., нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2 и чл. 42, ал.1, т. 2 и 3 ЗДвП и чл. 90, т. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Талят А. и две средни телесни повреди на Ф. А. , изразяващи си във фрактура на лява мишнична кост, довела до трайно затруднение движението на горния ляв крайник, и фрактура на дясна лунарна кост, довела до трайно затруднение на движението на десен горен крайник, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б” и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, а на осн. чл. 343г е лишен от правоуправление на МПС за срок от ЕДНА година, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден е да заплати на Ф. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв. и за имуществени – 5 288.55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.08.07 год., като иска в първата му част до сумата от 240 000.00 лв. е отхвърлен като недоказан. Съдът се е произнесъл по държавната такса и веществените доказателства по делото. С въззивното решение присъдата е изменена, като е увеличено наказанието лишаване от правоуправление на МПС от една година на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Потвърдена е в останалата й част. Увеличеното с шест месеца наказание „лишаване от правоуправление на МПС” не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 НПК. В годините Б. се е проявил като недисциплиниран водач, за което е санкциониран по административен ред, видно от справката за нарушител, приложена на л. 126 от д.п. Две от санкциите са свързани с нарушение на режима на скоростта. При ПТП е допуснал груби нарушения на правилата за движение, причинявайки съставомерните последици по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. „б” НК. Това е взето предвид от въззивната инстанция. Следва да се отчете и неблагоприятната за обществото динамика на този вид престъпления, която е със значителен ръст през последните години. Направеното самопризнание е отчетено от законодателя, като съдът е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1 НК. От друга страна професията на Б. е единствения източник на средства за него и семейството му, но същевременно е и източник на повишена опасност, което налага стриктното спазване на правилата за движение при упражняването й.величеното наказание отговаря на целите по чл. 36 НК, поради което жалбата в тази й част е наоснователна. Справедливо е и присъденото обезщетение на пострадалия А. Отчетени са двете съставомерни телесни увреждания, както и тези извън правната квалификация – счупени ребра, травми на белия дроб, съчетани с множество охлузвания и натъртвания. Преценени са срока на отшумяването на причинените болки и страдания, търпяното неудобство от продължителното и пълно обездвижване на двата горни крайника, остатъчните билки и намалена увереност в движението на счупените ръце в бъдеще. От друга страна съдебната практика и правната теория не правят разлика между наказателноправно и гражданскоправно съпричиняване на вредоносния резултат при деликтната отговорност. И в тази насока съдът не може да се води от предположения, каквито се сочат в жалбата във връзка със скоростта на л.а. и настъпилите съставомерни последици. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 24.04.08 год., постановено по ВНОХД № 59/08 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................