Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 20.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4184 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. М.-Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Б. М. от АК-С., срещу решение № 301 от 03.07.2017 г. по в.гр.д. № 407/2016 г. на Окръжен съд Смолян, с което частично се отменя решение № 154 от 18.04.2016 г. по гр.д. № 783/2015 г. на Районен съд Смолян в частта, с която е определен режим на лични контакти между малолетните деца Д. М. Н., род. на 21.08.2007 г., Я. М. Н., род. на 01.05.2009 г. и техния баща М. С. Н., и вместо него е постановено: всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 14,00 часа в неделя, като бащата взема децата от дома на майката в [населено място] и връща децата в дома на майката; както и бащата да взема децата при себе си 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на съда при определяне на режима на лични отношения с родителя, при който детето не живее постоянно, да съобрази поведението на двамата родители, като се ръководи единствено от интереса на децата. Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос се дава в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, което не е загубила сила при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно. С оглед на дадения отговор, съображенията на двамата родители при изслушването им по реда на чл.59, ал.6 от Семейния кодекс и на децата по чл.15, ал.1, 2 и 6 от Закона за закрила на детето, доводите в касационната жалба, че въззивната инстанция не е съобразила специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с интересите на децата, са основателни. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че само малкото време на общуване е причина за липсата на емоционална връзка между децата и техния баща, като е игнорирал първоначалното заключение на вещото лице, че това състояние на отношенията е поради комплексни причини, между които са неправилното схващане на бащата за допустимите педагогически похвати и необходимостта от промяна в поведението му, а така също и че децата не му се доверяват в пълна степен. Въззивният съд не е съобразил и социалния доклад по делото, в който е направен извод за необходимостта от внимателно прецизиране на контактите с бащата и целенасочена работа с двете деца преди постепенно разширяване на режима на лични контакти, за да не се стигне до момент на отхвърляне и отказ от контакти с бащата. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение в частта, в която е определен режим на лични контакти между малолетните Д. М. Н. (11 г.), Я. М. Н. (9 г.) и техния баща М. С. Н., и постановяване на ново решение по същество, като се съобразят най-вече интересите на двете деца. От данните по делото е видно, че родителите на децата живеят в различни населени места, което затруднява възможността за общуване с тях през време, когато се провежда учебен процес, което с оглед на тяхната възраст предполага да се приложи режим на лични отношения, разпределящ свободното им време между двамата родители, независимо от евентуалните затруднения при осъществяване на контактите с бащата. Интересът на децата следва да се преценява, с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитанието им, като се съобрази възрастта и пола на малолетните, както и отношението им към техния баща. От изслушването на родителите и изявленията на малолетните им деца Д. и Я. пред настоящия състав на ВКС се установява по несъмнен начин, че е настъпила промяна в отношението на децата към техния баща в положителна посока, поради което съображенията в касационната жалба за необходимост от стесняване на режима на лични контакти с бащата, не могат да бъдат споделени. В интерес на децата е регулярно общуване с двамата родители, необходимо и за правилното им изграждане като личности. След като общуването с бащата не създава проблеми за децата, а раздяла с майката за кратък период от време не се отразява негативно, въпреки възрастта на децата, няма основания да бъде допълнително стеснен режима на лични контакти с родителя, при когото децата не живеят постоянно. В този смисъл, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че следва да се определи режим на лични отношения с родителя, при когото децата не живеят, като бъдат съобразени интересите на малолетните, техните потребности и занимания във и извън училище, с възможност да се запазят и надграждат съществуващите отношения на доверие с бащата, който ще има може да полага непосредствени грижи за своите деца, както следва: През летния период от 22 юни до 31 август, бащата М. С. Н. да взема децата Д. М. Н. и Я. М. Н. от дома на майката Е. М. М.-Н. в [населено място] и да ги връща в дома им всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, както и две седмици през лятото - една седмица през месец юли и една седмица през месец август същата година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. При сливане на дните за лични контакти с бащата от петък до неделя със седмицата от месец юли, респ. със седмицата от месец август, децата могат да останат при бащата без прекъсване за не повече от общо 10 дни. За периода от 1 септември до 21 юни, бащата М. С. Н. да взема децата Д. и Я. от дома на майката в [населено място] и да ги връща в дома им всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя. Въззивното решение в останалата част, с която е определен режим на лични контакти между малолетните деца Д. М. Н., род. на 21.08.2007 г., Я. М. Н., род. на 01.05.2009 г. и техния баща М. С. Н., ЕГН [ЕГН], през дните на коледните празници, великденските празници и Нова година, не е обжалвано и е влязло в сила. Е. М. М.-Н. и М. С. Н. са поискали да им бъдат присъдени разноски пред касационната инстанция, но с оглед изхода на делото същите следва да останат в тежест на страните, както са направени в производството. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 301 от 03.07.2017 г. по в.гр.д. № 407/2016 г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която е определен режим на лични контакти между малолетните деца Д. М. Н., род. на 21.08.2007 г., Я. М. Н., род. на 01.05.2009 г. и техния баща М. С. Н., ЕГН [ЕГН] и вместо това: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между малолетните деца Д. М. Н., род. на 21.08.2007 г., Я. М. Н., род. на 01.05.2009 г. и техния баща М. С. Н., ЕГН [ЕГН], както следва: През летния период от 22 юни до 31 август, бащата М. С. Н. да взема децата Д. М. Н. и Я. М. Н. от дома на майката Е. М. М.-Н. в [населено място] и да ги връща в дома им всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, както и две седмици през лятото - една седмица през месец юли и една седмица през месец август същата година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. При сливане на дните за лични контакти с бащата от петък до неделя със седмицата от месец юли, респ. със седмицата от месец август, децата могат да останат при бащата без прекъсване за не повече от общо 10 дни. За периода от 1 септември до 21 юни, бащата М. С. Н. да взема децата Д. и Я. от дома на майката в [населено място] и да ги връща в дома им всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя. Решението в частта, с която е определен режим на лични контакти между малолетните деца Д. М. Н., род. на 21.08.2007 г., Я. М. Н., род. на 01.05.2009 г. и техния баща М. С. Н., ЕГН [ЕГН], през дните на коледните празници, великденските празници и Нова година, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.