5 Р Е Ш Е Н И Е № 178 С.,05.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1100/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” - [населено място], срещу решение от 02.08.2010 г. по гр. д. № 9492/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав. С посоченото решение е потвърдено решение № ІІ-ІІІ-18 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 19092/2008 г. на Софийски районен съд, 60 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 313.89 лв., претендирана като дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица №[ЕИК]/28.02.2001 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на [фирма], и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 400 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. К. поддържа, че въззивният съд не е преценил правилно основанието, спецификите и предмета на договора за презастраховане, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземането на застрахователя към презастрахователя става изискуемо в момента на настъпване на застрахователното събитие по договора за застраховка „Гражданска отговорност” и се погасява по давност с изтичане на пет години от датата на събитието. Обосновава теза, че началният момент на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя се свързва с датата, на която застрахователят е изпълнил задължението си по застрахователния договор, изплащайки застрахователно обезщетение на увреденото лице, а не с датата на застрахователното събитие, релевантна единствено за застрахователното правоотношение. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище по касационната жалба. С определение № 439 от 29.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценените като значими за изхода на делото материалноправни въпроси за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за заплащане сумата 14 313.89 лв., претендирана като дължима по договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във вр. с комбинирана полица №[ЕИК]/28.02.2001 г. и представляваща ½ част от сумите, изплатени от [фирма] по повод настъпило на 07.11.2001 г. застрахователно събитие, причинено от застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, след като е възприел изцяло изводите на първостепенния съд за погасяване по давност на търсеното с иска вземане. Въз основа на събраните доказателства е счетено за безспорно възникването на правоотношение по сключен на 07.01.2000 г. договор за презастраховане между [фирма] като презастраховател и [фирма] като застраховател, както и настъпването на покрито от договора застрахователно събитие - ПТП от 07.11.2001 г., послужило като основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на сумата 28 627.78 лв., включваща присъдено с влязло в сила решение застрахователно обезщетение за вредите от събитието, законни лихви, съдебни и изпълнителни такси и разноски. Позовавайки се на конкретни клаузи в договора за презастраховане, решаващият въззивен състав е приел, че ответникът - презастраховател дължи на ищеца - застраховател 50 % от изплатената сума или претендираните 14 313.89 лв., но въпреки това е отхвърлил иска с аргумент, че към датата на предявяването му - 21.04.2008 г., е изтекла предвидената в чл.392 ТЗ /отм./ във вр. с чл.110 ЗЗД петгодишна погасителна давност за реализиране на вземането на застрахователя към презастрахователя, в каквато насока е противопоставено възражение от ответната страна. Съдът е приел, че давността е започнала да тече от момента на настъпване на застрахователното събитие, а не от сочения от застрахователя по-късен момент - датата на плащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност /28.09.2006 г./. Становището относно началния момент на давността е обосновано с предмета и действието на презастрахователния договор и с произтичащата от него зависимост на отговорността на презастрахователя от отговорността на застрахователя по договорите за застраховка. Решението на въззивната инстанция противоречи на материалния закон и е постановено в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на І т. о. и решение № 146/07.10.2011 г. по т. д. № 1169/2010 г. на ІІ т. о. С цитираните решения е даден отговор на материалноправните въпроси, във връзка с които е допуснато настоящото касационно обжалване, в смисъл, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от изплатеното на третото увредено лице или на неговия застраховате застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател дължимото застрахователно обезщетение; моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя, тъй като именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави вземането за презастраховане изискуемо и ликвидно. Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени в посочените решения на ВКС, тъй като те са съобразени изцяло със спецификата, целта и предмета на договора за презастраховане. Макар да е свързан със сключваните от застрахователя договори за застраховка и да следва съдбата на породените от тях застрахователни правоотношения, договорът за презастраховане съставлява самостоятелен източник на права и задължения за всяка от договарящите страни - застраховател и презастраховател. Целта на договора за презастраховане е да се разпредели отговорността по повод настъпването на покритите от застрахователните договори рискове и дължимото обезщетение да се поеме едновременно от застрахователя и презастрахователя в съотношение, определено според постигнатото помежду им взаимно съгласие. Настъпването на застрахователно събитие, покрито от застрахователния и от презастрахователния договор, е юридическият факт, от който възниква право за застрахованото/увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от застрахователя в качеството му на страна по застрахователния договор. По силата на чл.114, ал.1 ЗЗД от същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането на застрахованото/увреденото лице към застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. Застрахователното събитие обаче е ирелевантно за възникване на вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на частта от обезщетението, дължима като последица от уговореното в презастрахователния договор преразпределяне на риска. За да възникне право за застрахователя да търси от презастрахователя припадаща му се част от дължимото обезщетение, следва да е осъществен друг юридически факт, значим за презастрахователното правоотношение - обезщетението да е платено от застрахователя на увреденото лице или на неговия застраховател. Както е прието и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, именно плащането поражда вземането на застрахователя към презастрахователя и поставя началото на срока, в който ако не бъде упражнено, това вземане се погасява по давност. При разрешаване на правния спор съставът на Софийски градски съд е преценил неправилно предмета и правните последици на договора за презастраховане и е обвързал претендираното от застрахователя вземане с момента на настъпване на застрахователното събитие, релевантен за погасителната давност в отношенията между страните по застрахователния договор, не и за давността по презастрахователното правоотношение. От фактическа страна по делото не е имало спор, че със сключения на 07.01.2000 г. договор за презастраховане ответникът [фирма] се е съгласил да поеме за неопределен срок риска по сключени от [фирма] застраховки „Гражданска отговорност” във връзка с притежанието, ползването и управлението на МПС. В клаузата на чл.4.2 от договора е уговорено, че отговорността на презастрахователя започва да тече и приключва с отговорността на застрахователя по сключените застрахователни договори, като според чл.8 презастрахователят следва застрахователната съдба на застрахователя по отношение на приетите рискове по договорите. Делът, с който презастрахователят участва в носенето на застрахователния риск, е определен с анекс от 23.05.2000 г. и е в размер на 50 % от дължимите застрахователни обезщетения в рамките на предвидения лимит, ведно с лихвите върху тях и разноските по граждански и изпълнителни дела. Безспорно е, че на 07.11.2001 г. е настъпило застрахователно събитие /ПТП/ по сключена от [фирма] застраховка „Гражданска отговорност”, попадаща в обхвата на презастрахователния договор. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 3450/2003 г. на Софийски градски съд е ангажирана отговорността на [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение за произлезлите от събитието вреди в размер на сумата 20 000 лв., ведно със законните лихви от 22.07.2003 г. и разноски в размер на 1 094.60 лв., като с част от обезщетението - 4 860.10 лв., е извършено прихващане. Установено е чрез неоспорено заключение на съдебно - счетоводна експертиза, че в изпълнение на съдебното решение застрахователното дружество е превело по сметката на ЧСИ Н. К. по изп. дело № 20067890400201 сумата 23 767.68 лв., включваща присъдените от съда суми, натрупаните след влизане на решението в сила законни лихви, такси и разноски за изпълнителното производство. Преводът е извършен на 28.09.2006 г. и с него е погасено окончателно задължението на [фирма] като застраховател по застраховката „Гражданска отговорност” по повод на събитието от 07.11.2001 г. с общ размер 28 627.78 лв., от които 23 767.68 лв. погасени чрез плащане и 4 860.10 лв. - чрез прихващане. От факта на плащането е възникнало и право за застрахователното дружество да претендира от [фирма] в качеството му на презастраховател по сключения на 07.01.2000 г. договор за презастраховане половината от сумата 28 627.78 лв., т. е. 14 313.89 лв. Моментът на плащането - 28.09.2006 г., е поставил началото на петгодишната погасителна давност за реализиране на вземането на застрахователя за сумата 14 313.89 лв. и тази давност не е изтекла към датата на предявяване на иска - 21.04.2008 г., както неправилно е приел въззивният съд. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК, а спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на ответника да заплати на касатора дължимата сума от 14 313.89 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите инстанции в размер на 3 469.64 лв., отразени в представения по делото и неоспорен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 02.08.2010 г. по гр. д. № 9492/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав, и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] - [населено място], [улица], сумата 14 313.89 лв. /четиринадесет хиляди триста и тринадесет лв. и осемдесет и девет ст./, дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 07.11.2001 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 21.04.2008 г., до окончателното плащане, както и сумата 3 469.64 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и девет лв. и шестдесет и четири ст./ - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :