Р Е Ш Е Н И Е № 430 София, 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 941 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. С. Й. С. Й. и К. В. Й. от гр.Русе,чрез процесуалния си предс-тавител –адвокат З. против въззивно решение № 19 от 6.02.2009г. по в.гр.д.№ 714 по описа за 2008г.на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 135 от 22.10.2008г.по гр.д. № 161/2007г.на Окръжен съд Русе и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. против „М. гр.Русе и от К. В. Й. против „М. гр.Русе искове за заплащане съответно на сумите от 8000лв./за първите двама ищци/и 9 700лв./за третата/-представляващи обезщетение за лишаването им от ползване съответно на 1/4ид.ч.и на 1/2ид.ч.от магазин,находящ се в сградата на ул."А”№ 62 гр.Русе за периода 17.07.2006г.-17.11.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.11.2007г.до окончателното й изплащане като неоснователни. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.Претендират направените по делото разноски. С определение № 1131 от 17.09.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси - 1.за приложимостта на нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./ досежно връчването на нотариални покани,с оглед преценката за момента за разваляне на сключения договор за наем и 2.за значението на вече разрешен съдебен спор с правно основание чл.59 от ЗЗД за предходен период между същите страни и за същия обект – за образувано идентично производство,но за последващ период. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си по предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск, въззивният съд е приел,че е погасен чрез плащане,а искът,предявен от К. В. Й. е счел за неоснователен като се е мотивирал с липса на писмено предизвестие за разваляне на сключения договор за наем.Изпратената до „М. нотариална покана,връчена по реда на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./ на 29.12.2005г. е прел,че не може да са счете за такова предизвестие, тъй като посочената разпоредба не е приложима за връчвания,извършвани от нотариус и че – в случая не е налице основание да се приеме,че търговецът е променил адреса си.Отделно е изложил мотиви,че тъй като не са представи доказателства за влизането в сила на решението по гр.д.№ 3378 /06г.на Р. окръжен съд-въз основа не него също не може да се направи извод за прекратяване на договора.Счел е,че едва с предявяването на настоящия иск К. В. Й. е заявила волята си за прекратяване на договора, като до този момент между страните е бил налице договор,по силата на който определената наемна цена е в размер на 150 евро месечно /т.е.300лв./ или дължимата сума за процесния 16-месечен период е 4 800лв.,която видно от преведените й суми е изплатена. Настоящият съдебен състав споделя частично изводите на въззивния съд. Фактите по делото са следните: Между К. В. Й. и „М. е бил сключен на 18.10.2002г.договор за наем за срок от шест години на собствената й ½ ид.ч.от магазин, находящ се в сградата на ул. ”А. в гр.Р. за сумата от 150 щатски долара,увеличена впоследствие-с анекс от 1.08.2003г.-на 150 евро.С влязло в сила на 25.11.2005г.постановление за възлагане на недвижими имот –на другите двама ищци- Н. С. Й. и Й. С. Й. е възложена 1/4ид.ч.от същия имот.Те са отправили нотариална покана-предизвестие до ответника М. прекратяват сключения договор,предоставили са му един месец за освобождаване на имота и за предаване на владението и са го уведомили,че ако не предаде владението в посочения срок-дължи обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на по 100лв.-дневно.Поканата е връчена от нотариус по реда на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./ на 29.12.2005г.,тъй като не е открит представител на адреса на фирмена регистрация. С влязло в сила решение № 37 от 4.05.2007г.по по гр.д.№ 3378 /06г.на Р. районен съд- „М. /в мотивите, на което е прието,че същият договор за наем е прекратен по силата на предизвестие,връчено с така отправената нотариална покана/ е бил осъден да предаде на Н. С. Й. С. Й. и К. В. Й. държането на гореописания магазин, както и да им заплати обезщетение за ползване на имота без основание-както следва на първите двама в размер на 2 873лв.за периода 29.12.2005г.-17.07.2006г.,а на третата- 1 378лв.за периода 25.04.3006г.- 17.07.2006г. Сега претенцията е за обезщетение за лишаване на ползване на имота за следващ период-от 17.07.2006г.до 17.11.2007г.,ведно със законната лихва. На първия поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване за приложимостта на нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./ досежно връчването на нотариални покани,настоящият съдебен състав намира,че следва да се отговори положително.Нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./се намира в Част първа „Общи правила”,поради което следва да се прилага за всички видове производства,уредени в ГПК/отм./, включително и за охранителните такива,каквото е нотариалното и по специално и за връчване на нотариални покани по чл.465 б.”г”,във вр. с чл.488 от ГПК/отм./.В случая не само,че е приложима посочената норма,но и правилно е била приложена от страна на нотариуса.При положение,че представител на юридическото лице не е било намерено на адреса,който той е вписал като свой в търговския регистър-следва да намери приложение посочената в нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./последица- документите да се смятат за редовно връчени. Следователно-неправилен е извода на въззивния съд за датата на прекратяване на сключения договор за наем и за това,че до датата на предявяване на настоящия иск между страните е бил налице валиден договор за наем.Последният е бил прекратен с едномесечно предизвестие, изтекло един месец след връчване на поканата,т.е. на 29.01.2006г. Безспорно установено е по делото,че през процесния период - 17.07.2006г.до 17.11.2007г.-ответникът е ползвал имота,което –с оглед приетото по-горе –е било без правно основание.Ползването на чужд имот без правно основание – обосновава дължимостта на обезщетение по силата на общия принцип за дължимост на полученото без основание. Независимо от горното-правилен е извода на въззивния съд досежно неоснователността на предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск поради погасяването му поради плащане.Според заключението на приетата по делото експертиза- стойността на дължимото ежемесечно обезщетение за целия имот възлиза на 2 000лв.или за дела от ¼ на първите двама ищци- на 500лв.За 16 месеца дължимата сума е 8 000лв., която е била изплатена от ответника- видно от внесените от нето по сметка на ищците 9 000лв.с платежно нареждане от 20.06.2008г. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в касационната жалба възражение,свързано с приложение на чл.76 ал.2 от ЗЗД.Посочената норма установява поредността на погасяване на вече установени вземания. Касае се за правило, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските и предполагащо съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките.В случая не сме изправени пред подобна хипотеза.В случая е установено наличието на едно задължение,за което от наличните доказателства се установява,че е погасено. Частично неправилен е извода на въззивния съд досежно неоснователността на предявения от К. В. Й. иск. Дължимата като обезщетение за неправомерно лишаване от ползването на собствената й ½ ид.ч.от процесния имот сума за претендирания период възлиза на 16 000лв. Видно от исковата молба-ищцата е признала,че е получила 3 000лв.от ответника до месец май 2007г.По делото са представени доказателства за допълнително внесени още 3 300лв. /преведени по нейна сметка в банка Д. на 18.09.2008г./Следователно остават дължими 9 700лв./16 000-6 600лв./,до който размер искът е основателен.До този размер и спорът е висящ/пред вид подадената въззивна жалба от ответника само срещу уважителната част на пъровинастнционно решение.В останалата отхвърлителна част-първоинстнационния акт е влязъл в сила/.Следователно постановеното въззивно решение е направилно в частта,в която е отхвърлен предявения от К. В. Й. иск и в тази част следва да бъде отменено,като въпросът бъде разрешен по същество с уважаване на предявения иск до размер на 9 700лв. Вторият поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - за значението на влязло в сила решение по идентичен съдебен спор,но за минал период- вече е разрешен с приетото в т.18 Тълкувателно решение №1/2001г.на ОСГК на ВКС, съгласно което- със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото,а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Въззивиният акт е обжалван и в частта,в която първите двама ищци са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 1 068лв.,а третата- в размер на 1 294лв.Дължимостта на направените по делото разноски зависи от изхода на спора. Неоснователността на предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск води до извод за правилност на постановения въззивен акт в частта му,с която те са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1 068лв.Съответно извода за основателност на предявения от К. В. Й. иск/във висящата му ,невлязла в сила част/ налага отмяна на въззивния акт в частта,в която последната е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1 294лв.и постановяване на ново,с което ответникът да бъде осъден да заплати направените от нея разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 800лв./Общият размер на направените от ищцата К. Й. разноски,изчислен като ½ от всички направени от ищците разноски възлизат на 3 200лв.,от които 2500лв.-възнаграждение на адвокат пред трите инстанции,135 лв.-възнаграждение за експерт и 565лв-държавни такси/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 19 от 6.02.2009г. по в.гр.д.№ 714 по описа за 2008г.на Великотърновски апелативен съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявения от К. В. Й. от гр.Русе против „М. гр.Русе иск за заплащане на сумата от 9 700/девет хиляди и седемстотин/лева,представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на ½ ид.ч.от магазин,намиращ се в гр.Русе ул. ”А.” №62 за периода 17.07.2006г.-17.11.2007г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.11.2007г.до окончателното й изплащане и в ЧАСТТА,в която е осъдена К. В. Й. да заплати на „М. гр.Русе направените от него разноски за две инстанции в размер на 1 294лв.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА „М. гр.Русе да заплати на К. В. Й. от гр.Русе сумата от 9 700/девет хиляди и седемстотин/лева,представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на ½ ид.ч.от магазин,намиращ се в гр.Русе ул. ”А.” №62 за периода 17.07.2006г.-17.11.2007г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.11.2007г.до окончателното й изплащане,както И СУМАТА от 1 800лв./хиляда и осемстотин/лева,представляваща направените от нея пред трите инстанции разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 6.02.2009г. по в.гр.д.№ 714 по описа за 2008г.на Великотърновски апелативен съд в останалата ЧАСТ,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. против „М. гр.Русе иск за заплащане на сумата от 8 000/осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на ¼ ид.ч.от магазин,намиращ се в сградата в гр.Русе ул. ”А.” №62 за периода 17.07.2006г.-17.11.2007г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.11.2007г.до окончателното й изплащане и са осъдени Н. С. Й. и Й. С. Й. да заплатят на „М. гр.Русе сумата от 1 068лв.,представляваща направените от него разноски за две инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.