Р Е Ш Е Н И Е   № 417   гр.София, 07 декември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 444/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия А. Т. А. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда на Плевенския военен съд. Първоинстанционната присъда е от 16 март 2009 год. по нохд № 33/2008 год. и с нея подсъдимият А е осъден за две престъпления в съвкупност: по чл.131, ал.2, т.3, във връзка с чл.130, ал.1 НК-за причиняването на 7 май 2008 год. на временно разстройство на здравето на прокурора от Варненската районна прокуратура М. В. Г. в неговия кабинет при изпълнение на службата му; по чл.325, ал.1 НК – за хулиганското поведение, причинило посочената телесна повреда, и другите последици от него. Наказанието за първото престъпление е 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, за второто – 6 месеца и обществено порицание, а общото наказание за съвкупността на основание чл.23 НК – по-тежкото от двете с присъединяване към него на общественото порицание. Общото наказание е наложено освен това условно с 3-годишен изпитателен срок. Второинстанционното (въззивно) решение - № 36 от 5 юни 2009 год. по внохд № 67/2009 год. е постановено също по жалба от обжалвалата сега страна. В подадената сега (касационна) жалба решението на Военно-апелативния съд е оспорено на всички предвидени основания, а исканията на жалбоподателя са алтернативни: ново разглеждане на делото в апелативния съд – с оглед същественото нарушение на процесуалните правила; оправдаване по чл.325 НК и преквалификация на другото престъпление като извършено при физиологичен афект (по чл.132, ал.1, т.3 НК) – с оглед нарушението на материалния закон; смекчаване на наказанието за нанесената телесна повреда – с оглед и на явната му несправедливост. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана с уточнения и допълнения, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Нарушението на закона – по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК във връзка с причинената телесна повреда, липсва и без друго, доколкото то се претендира не самостоятелно, а като евентуална последица от оспорения доказателствен извод, че подсъдимият не е бил в афекта, необходим за приложението на чл.132 НК, т.е. евентуално от наличието на съществено нарушение на процесуалните правила по доказването. Нарушението на закона във връзка с другото престъпление е пък само декларирано като „несъставомерност по чл.325, ал.1 НК”. Допълването на касационната жалба в съдебното заседание с довода, че А. е действал „по личен мотив” (което не е отречено от ВоАС) не държи сметка за П. 2/1974-Пл., че такива „действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл…” (мотиви към постановлението на ВС, р.І, т.3). Когато претендираното съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с доказването, доводите на жалбоподателя не намират търсената подкрепа. Между тях е доводът за „дискредитирането” на комплексната психиатрична и психологична експертиза, а тя всъщност не е повлияла на крайния резултат от делото не защото съдилищата са отрекли наличието на афект у подсъдимия; изпадането в „състояние на силно раздразнение” (чл.132, ал.1 НК) е недостатъчно само по себе си, ако не е предизвикано от пострадалия, и то по предвидените в закона начини. Вярно е, че защитната теза е съдържала и точно такъв произход на афекта у подсъдимия, но в тази насока възраженията на жалбоподателя са само косвени: тезата му била останала без отговор от въззивната инстанция. Последният довод е също голословен и това може да се види както в собствените на апелативния съд мотиви, така и от потвърждаването в тях на мотивите към присъдата. Въззивната инстанция е дала убедителен отговор, по-конкретно, и на претендираното противоречие в присъдата относно вида на умисъла (пряк-евентуален) при престъплението по чл.325 НК, но въпреки това в съдебното заседание на касационната инстанция жалбоподателят неоснователно го поставя отново. С оглед изложеното отношение на ВКС към първите две отменителни основания, за третото – явна несправедливост на наложеното наказание – също не би могло да се говори; такъв недостатък на отговорността на подсъдимия не само не е мотивиран от жалбоподателя самостоятелно (извън нарушенията на материалния и процесуалния закони), но и едва ли би могъл да бъде мотивиран.   Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 5 юни 2009 год. по внохд № 67/2009 год. на Военно-апелативния съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: