6 Р Е Ш Е Н И Е №30 гр. София, 14 март 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 15/22 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на А. В. Д. срещу решение № 96/09.11.2021 г. по внохд № 335/21 г. на Варненски апелативен съд. С атакувания съдебен акт изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда № 60 /13.09.21г. по нохд № 777/21г., постановена от Варненски окръжен съд. С присъдата окръжният съд признал жалбоподателя Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК, като му наложил наказание при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, в размер на 2 (две) години "лишаване от свобода", чието изпълнение отложил с изпитателен срок от 4 (четири години), както и "глоба" в размер на 5000 лева. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното наказание с наказанието по нохд № №1727/20г. по описа на РС – Варна (6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на осн. чл. 66 , ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години), като е определил подс. Д. да изтърпи по - тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, като постановил изпълнението на същото да бъде отложено с изпитателен срок от 4 (четири) години. На осн. чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил изцяло към наложеното най-тежко наказание и наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Произнесъл по разноските и веществените доказателства пто делото. В касационната жалба се ангажират всички касационни основания. Оспорва се оценъчната дейност на съда, довела до неправилни заключения по фактите, включително и относно специалната съставомерна цел за разпространение на наркотичните вещества. Като последица се сочи нарушение на материалния закон. Претендира се приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление и налагане на по - леко наказание при съобразяване действителната тежест на обстоятелството относно младата възраст на дееца. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото с указания по правилното приложение на закона. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият и защитникът му не се явяват. С молба изразяват становище, че поддържат жалбата и доводите в нея. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон. Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК. В съдебно заседание от 16.09.21г. на Варненския окръжен съд (л. 28 от нохд № 777/21г.) подсъдимият е направил ясно изявление, че е наясно с процедурата, както и че признава фактите така, както са изложени в обвинителния акт. Декларирал е, че е запознат с тях, както и съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изявлението му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е отразено в съдебния протокол непосредствено след изявлението на защитника му, че „…моят подзащитен признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като имаме резерви по отношение на правната квалификация”. Окръжният съд, след като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от направеното самопризнание и е пристъпил към разглеждане на делото по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК. В мотивите въззивният съд се е спрял на установените на база признанието на подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като неотклонно се придържал към тях. Приел е за несъмнено изяснени фактите, релевантни за обективната и субективната съставомерност на деянието, като е отделил специално внимание на доказателствата за специалната цел за разпространение. Генералното оплакване на касатора относно недостатъци в процесуалната дейност на съда във връзка с установяването и приемането за доказана на специалната цел за разпространение на инкриминираното наркотично вещество е лишено от основание. То не държи сметка нито за спецификата на реализираната от първия съд процедура по разглеждане и решаване на делото, нито с валидното и доброволно изявление на подсъдимия, че признава фактите по обвинителния акт. Оспорването на правната квалификация по чл. 354, ал. 1, пр. 4 от НК не представлява оспорване на отразеното в обвинителния акт (л. 5 от нохд № 777/21г.), че от обективна и субективна страна подсъдимият е държал високорисковите наркотични вещества с „цел разпространение”. В диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, признанието на подсъдимия обхваща всички факти, описани в обвинителния акт (вж. Р. № 421 от 28.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 399/2010 г., III н. о.). Съгласно трайно установената съдебна практика, на основата на даденото задължително тълкуване на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК в Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСНК, когато подсъдимото лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, както е в настоящия случай и процедурата е била допусната и осъществена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, подсъдимият доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Затова е неприемливо, след постановяване на присъдата, подсъдимият, получил вече по - благоприятно материално - правно третиране поради развилата се по негова инициатива законосъобразна процедура, той да претендира, че част от фактическите елементи на деянието не са били признати от него. Отделен е въпросът, че реализирането на съкратеното следствие в хипотезата на цялостното признание на фактите по обвинението по чл. 371, т. 2 от НПК би било недопустимо, ако направеното самопризнание не се е подкрепяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В настоящето дело процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК е проведена стриктно, като съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подс. Д., приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. Така, последица от доброволното изявление на подсъдимия, че признава фактическите обстоятелства на обвинението, е невъзможността в по - късен момент, пред горестоящите инстанции да оспорва недоказаността на субективните и обективните елементи, обуславящи престъпната съставомерност на деянието. Освен това, доводът за недоказаност на специалната цел за разпространение на наркотичните вещества е лишен от основание. Правилно въззивният съд е поставил акцент на различния вид на наркотично вещество, начина на опаковане, местата на държане, в контекста и на намерените 2 бр. везни, по чиято повърхност по експертен път са установени следи от наркотична субстанция. Лансираната от защитата версия за това, че везните били за отмерване на наркотично вещество за лични нужди на подсъдимия е доказателствено необезпечена, доколкото информация в тази насока отсъства в доказателствените материали. Обяснение за наличието на 2 бр. везни в дома на подсъдимия не е давано от него в нито един момент на наказателното производство, а е развито като версия едва в пледоарията на защитата пред първоинстанционния съд. Правилно апелативният съд е посочил, че приетата от него фактическа обстановка се установява не само от самопризнанията на подсъдимия, но и от писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица по физико - химичните експертизи. Осъществената от въззивният съд самостоятелна преценка за съответствието на събраните на досъдебното производство доказателства с направеното от подсъдимия признание на фактическите обстоятелства на обвинението и констатациите му за законосъобразно разглеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК, са верни, независимо от основателността на възражението за процесуалната недопустимост на показанията на полицейските служители И. и Т.. Оплакването, че протоколите за разпитите на посочените свидетели са с идентично съдържание поради техниката на "copy paste" е било поставено на вниманието на апелативния съд, който формално е отбелязал, че при внимателния прочит на показанията им се установявало личното им възприятие по отношение на осъществяваната от тях дейност при проверка на подсъдимия, а съвпадението на фактите било обяснимо поради съвместните им действия. Възприятието на едно лице за факти от кръга по чл. 102 от НПК е основна предпоставка за участието му в наказателното производство в качеството на свидетел. Затова съществуването на това възприятие не представлява убедителен аргумент за отхвърляне възражението на защитата. Същественото от гледна точка на годността на обсъжданите свидетелски показания е пълната им идентичност, което поставя под съмнение доколко са били спазени разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от НПК свидетелят да изложи в свободна форма всичко, което му е известно по делото, а това означава че тези показания не могат да послужат за доказателствените цели, включително и при преценката по чл. 372, ал. 4 от НПК. Независимо от това обаче, цитираните показания не са нито единствените, нито решаващите доказателствени източници, които да се съпоставят с направеното от подсъдимия самопризнание, доколкото те се отнасят до фактите по извършената първоначална проверка на подсъдимия, при която е съставен протокол за доброволно предаване, който е със самостоятелно доказателствено значение. Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице (вж. т. 4 на ТР №1/2009г. по т.д. № 1/2008гг. на ВКС, ОСНК). В този смисъл, правилно решаващият съд е заключил, че самопризнанието на подсъдимия по отношение на фактическите обстоятелства, свързани с намерените в дома му наркотични вещества, начина им на опаковане и местата, на които са открити, се подкрепя и от съдържанието на писмените доказателствени средства (протокол за претърсване и изземване), писмените доказателства, като и от експертните заключения. Освен това, в досъдебното производство са приложени показания на св. Т., направени в по-късен момент, които са достатъчно информативни относно предмета на доказване. При така изложеното, ВКС не установи при разглеждане на делото от въззивния съд да са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Извършвайки процесуално изрядна дейност, апелативният съд не е допуснал и претендиранато от касатора нарушение на материалния закон. В рамките на признатите от подсъдимия фактически положения специалната цел по закон - за разпространение на държаното от подсъдимия наркотично вещество – 2 вида (марихуана и амфетамин), поставено в 6 отделни опаковки, както и таблетки амфетамин, е изводима от конкретните факти по делото, включително относно количеството, вида и за неговото възможно предназначение и наличието в дома на подсъдимия на 2 бр. уреди за измерване на тегло, по чиято повърхност са констатирани следи от активния компонент на марихуаната – тетрахидроканабинол. Установените количества марихуана (над 50 гр.) и амфетамин под форма на таблетки (9 бр.) са достатъчни, за да бъде направен извод, че същите са предназначени не за лична употреба, а за разпространение, поради което правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК, за което е бил предаден на съд. На последно място, неоснователно се възразява срещу справедливостта на наложеното наказание. Касационната проверка констатира, че наказанието е правилно индивидуализирано. За осъщественото от подсъдимия Д. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Варненският апелативен съд е утвърдил дадената от първата инстанция оценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК, като е приел, че при установеното смекчаващо (млада възраст) обстоятелство и множеството отегчаващи обстоятелства (друго осъждане за престъпление по чл. 354а от НК, в съвкупност с деянието по настоящето производство; лоши характеристични данни), наред с високата обществена опасност на деянието и дееца, спрямо подсъдимия е проявено снизхождение с определяне на наказание в близък размер до минимума на санкцията по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 от НК, а именно 3 (три години) лишаване от свобода. Оспорването на това заключение в касационната жалба с доводи за проявена предубеденост от съдебния състав не държи сметка, че двете контролирани инстанции са констатирали превес не на смекчаващите, а на отегчаващите отговорността обстоятелства. Следователно констатацията за проявено снизхождение е съответна на изискванията за правилна индивидуализация на наказанието по чл.54, ал.2 от НК и не може да се приеме за проява на предубеденост на решаващия съд. Лишено от всякакво основание е и твърдението за неотчетена действителна тежест на възрастта на дееца. Това е единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство и то очевидно е било от решаващо значение, щом му е определено наказание лишаване от свобода в размер, близък до минималния. След редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК същото законосъобразно е отмерено на 2 години лишаване от свобода, като е постановено отлагане на изтърпяването му на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години. Кумулативното наказание „глоба” също е в минимален размер. Всички установени по делото факти, имащи отношение към наказателната отговорност са взети под внимание, а в касационната жалба не се заявяват допълнителни такива. Ето защо настоящата инстанция не намира основания за допълнително намаляване на наказанието, което е справедливо тъй като е съответно на престъплението и на обществената опасност на дееца и деянието. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 96 от 09.11.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 335/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: