О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 34 София, 27 март 2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря ………………………………………………………………....... в присъствието на прокурора ………………………………………………….….……….…, изслуша докладваното от съдия Панева н.ч.д. № 197/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по спор за подсъдност между Районен съд – гр. Русе и Софийския районен съд относно разглеждането на НОХД № 750/2017 г. по описа на Софийския районен съд. Постъпило е становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Русенския районен съд, доколкото обвинението е за продължавано престъпление по чл. 159а, ал. 1 НК, довършено на територията на [населено място]. Настоящият състав, след като обсъди данните по делото, прие за установено следното: Софийската районна прокуратура е внесла в Софийския районен съд-Наказателно отделение обвинителен акт по обвинението на А. А. А. за престъпление по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е било образувано НОХД № 750/2017 г. по описа на този съд. Обема на обвинението включва две деяния, съответно за извършено на неустановена дата в началото на м. април 2009 г. набиране и транспортиране на отделно лице от [населено място] до [населено място] и укриване на същото лице с цел да бъде използвано за развратни действия в /държава/, независимо от съгласието му и за извършено на 11.04.2009 г. транспортиране на отделно лице от [населено място] до [населено място], /ГКПП /с цел да бъде използвано за развратни действия в /държава/. С разпореждане от 31.01.2018 г. съдията-докладчик по НОХД № 750/2017 г. по описа на СРС-НК е прекратил съдебното производство и позовавайки се на чл. 36, ал. 2 НПК, е постановил изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – гр. Русе, като е приел, че описаното в обвинителния акт престъпление е довършено в териториалния обхват на този съд, а именно на ГКПП Д. мост. След постъпването на делото в Районен съд - гр. Русе е било образувано НОХД № 229/2018 г. С разпореждане № 189 от 09.02.2018 г. съдията-докладчик по това дело е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящият спор за подсъдност, приемайки, че от материалите по досъдебното производство и от съдържанието на обвинителния акт не може да се заключи, че престъплението е довършено на територията на [населено място]. Изтъкнал е, че се касае за продължавано престъпление, включващо в обема си няколко деяния, извършени според него на територията на [населено място], на [населено място] и в чужбина (/държава/ и /държава/). Позовавайки се на чл. 36, ал. 3 НПК, докладчикът е заключил, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, тъй като досъдебното производство е водено и е завършено от Националната следствена служба. Като допълнителен аргумент в полза на застъпеното становище е посочил факта, че никое от предвидените за призоваване лица (подсъдим и свидетели) не живее в съдебния район на Районен съд гр. Русе. В обобщение съдията-докладчик е направил извод, че от съдържанието на обвинителния акт не е възможно да се заключи, че „деянието е довършено в [населено място]“, а разглеждането на делото от Русенския районен съд би било в противоречие с правилата на местната подсъдност. Съобразно с данните по делото и правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е именно Районният съд в гр. Русе. Въпросът относно подсъдността се решава съгл. чл. 42, ал. 1 НПК, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В случая, както бе посочено по-горе, инкриминираното поведение на обв. А. е сведено до отвеждането на пострадалата от [населено място] в [населено място], настаняването й там в неустановен по делото апартамент и последващото й транспортиране от [населено място] до [населено място] на 11.04.2009 г. Всички останали, описани в обвинителния акт събития, свързани със случилото се на същата дата (11.04.2009г.) отпътуване на пострадалата за Германия, настаняването й в квартира в [населено място], последващото й транспортиране до Брюксел, настаняването й в къща, заключването й там, лишаването й от личните й документи и принуждаването й да проституира, са все действия, описани в безлична форма, като не са свързани с поведение на конкретно посочено лице и не са инкриминирани като част от престъпната дейност на обвиняемия. Очевидно е, че деянията на обвиняемия, приети от прокурора за доказани, са извършени в районите на различни съдилища, но все на територията на България, като съдържанието на обвинителния акт ясно отграничава като хронология последното от тях, отдиференцирайки и мястото на извършването му - на територията на [населено място]. Това прави неприложима хипотезата на чл. 36, ал. 3 НПК, която е изключение от правилото, заложено в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 НПК. Ето защо компетентен да разгледа делото в случая е Районният съд в [населено място]. Що се касае до довода, че никое от предвидените за призоваване лица (подсъдим и свидетели) не живее в териториалния обхват на Районен съд гр. Русе, този аргумент не надделява над принципа за местната подсъдност, заложен в чл. 36, ал. 2 НПК, за който определящо при продължаваното престъпление е мястото на неговото довършване. Предвиденото в чл. 43, т. 1 НПК изключение от този принцип е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. В случая, от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че само четирима от единадесетте явни свидетели живеят в съдебния район на Районен съд - гр. Карнобат, обвиняемият и останалите явни свидетели живеят в районите на различни съдилища в страната, а защитените трима свидетели - в /държава/. Очевидно е, че ситуацията не кореспондира с изискването много свидетели да живеят в друг съдебен район. При това положение смяната на местната подсъдност би била в противоречие с изискването на чл. 43, т. 1 НПК, като наред с това евентуалното възлагане на делото на Карнобатския районен съд не би допринесло с нищо за бързината и ефективността на процеса. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, ведно с материалите по НОХД № 750/2017 г. по описа на Софийския районен съд, за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Русе. Определението е окончателно. Препис от същото да се изпрати на Софийския районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.