9 Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 21.03.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2233 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Н. Г., срещу решение № 1000 от 22.05.2014г. по в.гр.д. № 187/2013г. на САС, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 27.07.2012г. по т.д. № 2607/2010г. на СГС, ТО, VI-10 състав за отхвърляне на предявения от касатора против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 254 045,81 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор, сключен между страните на 25.04.2008г. със застрахователна полица № 0808 8274 0800 0000 006 и добавъци към нея, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 29 843,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от деня на забавата по отделните претенции до 31.10.2010г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по изложеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението му за признаване на иска спрямо част от дължимите плащания. Поддържа още, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.20 ЗЗД, като при изясняване на въпроса, дали е настъпил покрит застрахователен риск по процесния застрахователен договор, не е разтълкувал по правилата на чл.20 ЗЗД клаузата на чл.15 от полицата, където е определено кога настъпва застрахователното събитие във връзка с чл.4, в който са изброени изчерпателно изключените рискове. Счита, че поради това съдът неправилно е приел, че липсата на издадена фактура от застрахования, а издаване на такава само от директния доставчик на услугата, освобождава застрахователя от задълженията му по полицата. Поддържа, че от документите, съпътстващи полицата, се извежда действителната договорна воля на страните по спора във връзка с условието за издаване на фактурата в чл.15 от застрахователния договор. Поддържа още, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.208 КЗ /отм./, възприемайки извода на първоинстанционния съд, че не е настъпило застрахователно събитие по процесната полица, като излага съображения за наличие на всички елементи от фактическия състав на застрахователното събитие. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че е оторизиран партньор на немското дружество DKV Euro service G. – титуляр на кредитната система DKV, както и че в качеството си на гарант е сключил с всяко дружество – ползвател на DKV картите, гаранционно споразумение, съгласно т. III.1 от което всеки клиент получава възможност да ползва следните услуги: зареждане с гориво, закупуване на автоконсумативи, плащане на пътни и магистрални такси, фериботи, пътна и сервизна помощ, паркинги, комбинирани превози и др. Сочи, че, видно от доказателствата, DKV Euro service G. изготвя и издава фактури за доставките на стоки и услуги, платени с кредитните карти на територията на различните европейски държави за всеки отделен клиент на всеки 15 календарни дни, дължими съгласно договора към касатора, който в качеството си на гарант по системата предявява за плащане дължимите суми по тези фактури от клиентите чрез издаване на дебитно известие за дължими такси по DKV от търговската си система и на свой ред след това превежда получените от клиентите суми към немското дружество. Твърди, че същевременно немското дружество му изпраща обобщена фактура /справка/ за 15-дневния период, съдържаща всички дължими от клиентите суми за съответния период, на база на която касаторът се разплаща с титуляра DKV Euro service G., независимо дали е получил плащане по отделните фактури от клиентите-ползватели. Поддържа, че извършените от него плащания вместо клиентите на DKV Euro service G. е потвърдено от приетата по делото експертиза и не е оспорено от ответника. Сочи, че неплащането от страна на клиентите му е нанесло финансови загуби, които се явяват покрит риск, съгласно чл.3 от сключения с ответника договор. Твърди, че застраховката е влязла в сила, като издаването на добавък се счита за потвърждение от страна на застрахователя, че всички документи – приложения към договора, са точно и вярно попълнени и са в пълен обем окомплектовани от застрахования. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, като му бъдат присъдени и направените разноски за трите инстанции. Ответникът ЗД [фирма] не представя отговор на касационната жалба. Третите лица – помагачи на ответника [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не представят отговор на касационната жалба. С определение № 394 от 15.06.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, отнасящ се до задължението на съда при спор между страните да тълкува клаузите на договора при отчитане на тяхната взаимовръзка с оглед установяване на действителната воля на страните, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил сключения между страните застрахователен договор от 25.04.2008г. за застраховане на финансовия риск при гаранционно споразумение за покупко-продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на DKV карти, както и представените по делото гаранционни споразумения, сключени между ищеца и „Д. К. ВЕРКЕР Е. Гримке“, Д., Германия. Приел е, че ищецът е овластен да набира клиенти за немското дружество и да предлага услуга в България, като му е предоставено право да префактурира платените стоки и услуги, ползвани от клиентите на чуждестранното дружество чрез Т. С./Д. карти, действайки като основен клиент. Приел е, че ищецът е поел задължение да отговаря лично за неизпълнението на задълженията по сключените от него сделки и има право да префактурира доставките на стоки и услуги, ползвани от клиентите, между които са привлечените трети лица-помагачи. Приел е, че последните са използвали предоставените им DKV карти с отложено плащане и са ползвали услугите, предвидени в гаранционните споразумения. Посочил е, че дължимите от тези клиенти суми съгласно издадените от немското дружество обобщени фактури ищецът е заплатил на дружеството, издател на фактурите. Посочил е, че съгласно заключението на експертизата са осчетоводени задължения на третите лица – помагачи към ищеца по протокол от 2009г. и 2010г. с общ размер 254 045,81 лева, както и че ищецът е извършил плащания към DKV Euro service G.. Въззивният съд е приел, че съгласно сключения между страните застрахователен договор е налице застрахователно събитие в случай, че купувачът не изпълни задължението си за плащане по фактура, издадена от застрахования по гаранционно споразумение след изтичане на 14 календарни дни от датата на съответния падеж изцяло или отчасти. Счел е за безспорно установено, че ищецът не е издал фактури на купувачите. Позовавал се е на чл.15 от процесния договор, дефиниращ застрахователното събитие като пълно или частично неизпълнение на задължение за плащане на купувач по фактура, издадена от застрахования, и е счел, че въпреки доказаните финансови загуби на ищеца, доколкото сумите не са фактурирани от него, липсва елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Въззивният съд е счел за ирелевантно за спора евентуално плащане на застрахователно обезщетение за аналогични събития със сходни щети без фактури, издадени от застрахования. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: По въпроса за задължението на съда при спор между страните да тълкува неясните, непълни и неточни уговорки в договора с оглед установяване на действителната воля на страните, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, е формирана постоянна съдебна практика – постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 1 от 24.07.2012г. по гр.д. № 777/2010г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 105 от 30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 129 от 12.07.2013г. по т.д. № 558/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 13.07.2012г. по гр.д. № 680/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 453 от 03.11.2011г. по гр.д. № 634/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 502 от 26.07.2010г. по гр.д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 67 от 30.07.2014г. по т.д. № 1843/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 26.01.2012г. по т.д. № 666/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 121 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 1039/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 888/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 170 от 15.10.2013г. по т.д. № 595/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. и др. Според тази практика, която настоящият състав напълно споделя, на тълкуване според критериите на чл.20 от ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. По основателността на касационната жалба: От приетата като доказателство по делото полица № 0828 8224 0800 0000 006 от 25.04.2008г. се установява, че между страните е сключена застраховка на финансовия риск при Гаранционно споразумение за покупко-продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“. Съгласно чл.2 застраховката е безсрочна, но при срок на действие на добавъците към застрахователната полица една година. Покрити рискове по полицата са загуби на приходи поради спиране на дължимите плащания от страна на купувача, съгласно Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“; неиздължени плащания от страна на наследниците в случай на смърт на купувача или правоприемниците, съгласно Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“; обявена неплатежоспособност на купувача и/или ликвидация /чл.3/. В раздел V са посочени условията за сключване и действие на застраховката, като в чл.5 са посочени документите, на базата на които се сключва, а в чл.6 е предвидено, че издаването на добавък се счита за потвърждение от страна на застрахователя, че всички документи са точно и вярно попълнени и са в пълен обем окомплектовани от застрахования. Според чл.15 от полицата застрахователно събитие е налице, в случай, че купувачът не изпълни изцяло или частично задължението си за плащане по фактура, издадена от застрахования по Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“, след изтичане на 14 календарни дни от датата на съответния падеж, съгласно Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“. Обезщетението се изплаща в срок от 10 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, за размера на дължимото обезщетение и след представяне на следните документи за всеки един неплатен падеж, както следва: 1/ Претенция в писмена форма – образец /Приложение № 8/; 2/ Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“ – заверено от застрахования копие на оригинала /Приложение № 3/; 3/ копие на застрахователната полица и съответния добавък в оригинал; 4/ копие от покана за доброволно изпълнение до купувача, включително с писмено доказателство за изпращането й от застрахования /Приложение № 5/; 5/ уведомление от страна на застрахования до наследниците на купувача, в случай, че те са известни; 6/ копие от запис на заповед, издаден от купувача /Приложение № 4/, като оригиналът от записа на заповед, джиросан на застрахователя, се предава от застрахования на застрахователя в деня на изплащането на застрахователното обезщетение; 7/ суброгационно писмо – по образец. По делото не е налице спор, че са издадени добавъци към полицата, с които ответникът е застраховал съгласно условията по нея финансовия риск при продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV-карти“ на трети лица, сред които и третите-лица помагачи по настоящото дело. Приложение към застрахователната полица е Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“ с всички приложения към него. Видно от чл.V.7. от приложеното към полица Гаранционно споразумение, неразделна част от него са и Общи условия на DKV, които всеки клиент подписва при сключване на споразумението. С гаранционното споразумение ищецът, наречен гарант, предоставя, а потребителят /каквито се явяват третите лица-помагачи/ приема да получи карта/карти DKV EURO S. при условията на споразумението. Потребителят се е задължил да приеме Общите търговски условия на DKV EURO – S., които са неразделна част от Гаранционното споразумение. В чл.IV.9.1 е предвидено, че фактурите за получени услуги по използваната DKV карта се получават два пъти месечно и потребителят се задължава в срок до 15 календарни дни след датата на получаване по факс или електронна поща от гаранта на известие за дължимите такси, да преведе по банкова сметка посочената от гаранта обща стойност на фактурираните стоки и услуги, плюс 1,5% такса за услугата, но не по-малко от 10 лева. Съгласно чл.10, „ж“ от Общите условия, приети като доказателство във въззивното производство, DKV фактурира доставките и услугите текущо или на периоди от време, като изчислява произтичащото вземане в местна валута на клиента на DKV, освен ако за покриване на фактурата е уговорена друга валута. Гаранционните споразумения са сключени с оглед договори между [фирма], наричан партньор, и Д. КРАФТВЕРКЕР Е. Гримке Г.&Ко Кг, наричано Д.. Видно от представеното по делото допълнително споразумение между тези страни, партньорът е оторизиран да набира нови клиенти за Д., за Т. С./Д. КАРТИ и да предлага услуги на тези клиенти в България на база условията и начините на бизнес дейността на Д., като партньорът приема финансовия риск на бизнес дейността, осъществявана с Т. СЪВРИС/Д. КАРТИ на всички клиенти на Д. и ще трансферира всички суми, дължими на Д.. Предвидено е, че Д. ще изготвя и издава фактури за стоки и услуги, платени с Т. СЪВРИС/Д. КАРТИ, на 15-то число и в края на всеки календарен месец, ще изпраща на партньора по куриер, включително и сумарна фактура, за всички продажби, извършени от Д. клиентите във всички сервизни бюра на Д., а партньорът ще изплати сумата по тази фактура на Д. в рамките на 30 дни от датата на фактурата. Посочено е, че Д. ще изготви индивидуални фактури по фактурната система на Д. за всеки отделен клиент на Д. и резюме за партньора, съгласно които клиентите на Д. ще направят плащанията към партньора. При тези данни и с оглед отговора на релевантния правен въпрос се явява основателно оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.20 ЗЗД. С оглед възражението на ответника, че не е налице застрахователно събитие по смисъла на чл.15 от застрахователната полица поради липсата на издадени фактури от застрахования, по които не е платено изцяло или частично, въззивният съд е следвало при възникналия между страните спор да подложи на тълкуване клаузите на застрахователния договор при отчитане на тяхната взаимовръзка с оглед установяване на действителната им воля. Настоящият състав, като съобразява събраните по делото доказателства и клаузите на договора за застраховка, подлагайки ги на тълкуване при отчитане на връзката между тях, целта на договора, както и обстоятелствата, при които е сключен, намира за доказано настъпването на застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка. Този извод следва при съобразяване в тяхната взаимна връзка на клаузите на чл.3.1, чл.15 и чл.16.3 от застрахователната полица. Покрит риск по полицата е загуба на приходи на застрахования поради спиране на дължимите плащания от страна на купувача, съгласно Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“. При съобразяване на клаузите на Гаранционното споразумение и Общите условия на DKV, явяващи се неразделна част от него и представени пред въззивната инстанция, следва да се приеме, че фактури за продадените на купувача горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“ се издават от DKV, а гарантът – ищец по настоящото дело, изпраща на клиента известие за дължимите такси и за стойността на фактурираните стоки и услуги. С оглед на това следва да се приеме, че застрахователно събитие по смисъла чл.15 от застрахователната полица е налице в случай на пълно или частично неизпълнение на задължението на купувача за плащане по фактура, издадена по реда и при условията на Гаранционно споразумение за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“ и Общите условия на DKV, явяващи се неразделна част от него, т.е. при пълно или частично неизпълнение на задължението по издадени от DKV фактури за продадени стоки и услуги чрез ползване на „DKV карти“, довело до претърпени от застрахования загуби. Застрахователната полица и добавъците към нея са подписани от страните на базата на приложените образци на Гаранционно споразумение и Общи условия на DKV, съгласно чл.5.2 от полицата, поради което при тълкуване на клаузата на чл.15 от полицата следва да бъде взет предвид установеният в посочените документи ред за фактуриране на стоките и услугите, чието незаплащане от купувачите се явява покрит риск по полицата. От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се установява, че дължимите от купувачите /трети-лица помагачи по настоящото дело/ суми съгласно издадените от немското дружество DKV Euro service G. обобщени фактури, ищецът е заплатил на дружеството, издател на фактурите, като ищецът е осчетоводил задължения на третите лица – помагачи към него по протокол от 2009г. и 2010г. с общ размер 254 045,81 лева. Не е спорно, че третите-лица помагачи не са погасили задълженията си към ищеца по издадените фактури. По изложените съображения настоящият състав приема за установено, че е настъпило предвиденото в застрахователния договор между страните застрахователно събитие. С оглед неправилния извод, че не е настъпило предвидено в договора застрахователно събитие, въззивният, а и първоинстанционния съд, не са обсъдили спорните въпроси, въведени с отговора на ответника – че не са налице поръчители на задължените лица, нито записите на заповед, издадени от тях, са авалирани, което е в противоречие с договореното по застрахователната полица и приложенията към нея /чл.30 и чл.31/, както и че представените записи на заповеди не съдържат всички реквизити според одобреното приложение № 4, поради което е налице основание за отказ и по чл.16.3; че застрахованият не изпълнява съществено за застрахователния договор задължение, което уврежда застрахователя, като ограничава възможността му да реализира регресното си вземане и е увеличен застрахователният риск; че в претенцията на ищеца се включват и неговите комисионни, както и лихви за забава, което не е предмет на застрахователния договор /чл.16/; че част от известията са издадени след изтичане на падежа на първите известия до купувачите и в тази връзка, че е нарушен чл.17 от застрахователния договор. Тези спорни въпроси са относими към преценката за наличие на предвидени в договора основания за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение и към преценката за размера на същото. Поради това обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно, а делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК, тъй като с обжалваното решение не са обсъдени твърденията и доводите на страните във връзка с направените от ответника в отговора му възражения за наличие на предвидени в договора основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и размера на същото. Липсата на произнасяне по тях от въззивния съд е пречка за решаване на спора по същество от касационната инстанция и налага след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора и в зависимост от неговия изход въззивният съд следва да се произнесе по отговорността за разноски и за настоящото производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1000 от 22.05.2014г. по в.гр.д. № 187/2013г. на САС, ТО, 5 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: