7 Р Е Ш Е Н И Е №542 гр. София, 10 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2564 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения С. И. Б. за възобновяване на производството по внохд № 155/2011 година по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик. С решение №69 от 06.04.2011 г., постановено по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджике била изцяло потвърдена присъда №4 от 19.01.2011 г., постановена по НОХД №263/2010 г. на Районен съд- гр.Велинград, с която осъденият Б. е бил признат за виновен в това, че за периода от 16.08. до 20.08. 2008 г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като „помагач” с неустановено лице, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали в И. А. Ю., Г. А. П. и Е. Р. П. заблуждение, че техни близки са причинили пътно- транспортно произшествие и трябва да се заплатят парични гаранции и с това са им причинили имотна вреда общо в размер на 4 542, 58 лева, като на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК и чл.26, ал.1 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата С. Б. е бил осъден да заплати на И. А. Ю. сумата от 2 548 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на извършване на престъплението до окончателното изпълнение на задължението и на С. П., А. П. и Л. Г. (наследници на пострадалия Г. П.) сумата от 700 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на извършване на престъплението до окончателното изпълнение на задължението. С присъдата С. Б. е бил осъден да заплати и сумата от 123 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата и 129, 92 лева- държавна такса върху уважените граждански искове, приети за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. Искането на осъдения Б. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК. В него се твърди, че въззивният съд е постановил съдебният си акт в нарушение на материалния закон, като неправилно е приел, че осъденият умишлено е осъществил състава на престъплението по чл.209 НК и е съзнавал, че участва в извършване на престъпление. Оспорва се и възможността Б. да бъде помагач на неустановен извършител на престъплението и се твърди, че възприетата от първостепенният съд правна фигура е принципно невъзможна и не се подкрепя от доказателствените материали по делото. В искането се твърди, че двете съдебни инстанции са направили погрешен анализ на доказателствата, като незаконосъобразно са приели, че те подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че незаконосъобразно не са били кредитирани обясненията на Б., като не е било отчетено, че те не се опровергават от други доказателства и кореспондират с обичайната практика за осъществяване на таксиметрови услуги в района. Предлага се искането да бъде уважено, като воденото наказателно производство срещу С. Б. бъде възобновено, бъде отменена постановена осъдителна присъда и той бъде изцяло оправдан. Алтернативно се прави искане постановеното въззивно решение да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. В хода на касационното производство осъденият Б. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство. Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като твърди, че в хода на производството не се били отчетени противоречията в показанията на разпитаните свидетели и неправилно е постановена осъдителна присъда. Представителят на държавното обвинение пледира искането да бъде уважено и поддържа, че са налице множество противоречия в свидетелските показания и те не са били отстранени от първостепенния и въззивен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения С. Б. и отмяна на решение №69 от 06.04.2011 г., постановено по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е частично основателно. Основното оплакване на С. Б. е свързано с твърдението за липса на доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. И в искането и в хода на касационното производство осъденият и защитата му твърдят, че продължаваното престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК не е осъществено от субективна страна, като Б. при осъществяване на нито едно от инкриминираните три деяния не е съзнавал, че действа като помагач на неустановено лице- извършител на измама и не е знаел, че пренасяните от него вещи, представляват парични средства- предмет на отделните инкриминирани деяния. Касационният съдебен състав споделя тази теза по отношение на инкриминираното деяние, осъществено на 19.08.2008 г. с пострадал Г. П. и предмет на престъплението 700 лева. Действително по отношение на това деяние липсват доказателства осъденият да е знаел, че пратката, която трябва да превози от гр.В. до гр.Д. съдържа парични средства. Липсват доказателства Б. да е имал словесен контакт с пострадалия П. и неговата съпруга- свидетелката П., както и да е получил каквато и да е информация какви са мотивите за предаването на поставените в хартиен плик парични средства. Информация за тези обстоятелства се съдържат в обясненията на осъдения Б. и показанията на свидетелите П. и П. (последните приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК). При анализа на показанията на свидетелите може да бъде направен извод, че контакт с осъдения е имала единствено свидетелката П., която твърди, че не е говорила с Б. и не му е казвала, че в плика, които му предоставя се съдържат пари и защо същите са предавани. В показанията си свидетелят П. поддържа, че осъденият е бил попитан дали той е шофьора за парите и е отговорил утвърдително, но в тази му част показанията му се опровергават от другите гласни доказателствени средства и неправилно са били кредитирани. Видно от доказателствените материали към инкриминираната дата свидетелят е бил със силно влошено здраве и не е имал възможност да слезе и да се срещне с Б.. Това е направила съпругата му, която впоследствие му е разказала за разговора с осъдения. Ето защо показанията на свидетеля, в тази им част, представляват деривативни доказателства и в същността си възпроизвеждат факти, възприети от друг свидетел. При наличието на противоречие между показанията на свидетелите П. и П., решаващите съдебни състави е трябвало да кредитират показанията на свидетеля, лично възприел и впоследствие възпроизвел тези факти, а не на свидетелят, който не е имал възможност да направи това, а е възпроизвел чужд разказ. В тази връзка трябва да се посочи и това, че обясненията на осъдения Б. по отношение на това инкриминирано деяние не се опровергават от други доказателства и трябва да бъдат кредитирани, защото обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице представляват не само основно средство за защита, но и годно доказателствено средство, което не може да бъде игнорирано. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че по отношение на инкриминираното деяние, осъществено на 19.08.2002 г. липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин по смисъла на чл.303 НПК С. Б. да е знаел, че предадените му вещи представляват парични средства- предмет на престъпление по чл.209, ал.1 НК. Напротив от доказателствените материали се установява, че той не е имал тази информация и не е съзнавал, че с действията си подпомага осъществяването на измама с пострадал свидетеля П. и предмет намиращите с в хартиени пликове 700 лева. Няма съмнение, че осъдителния съдебен акт не може да почива на предположения и той може да бъде постановен само въз основа на доказателствени материали, които установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. С потвърждаването на постановената осъдителна присъда по това обвинение е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неправилен анализ на доказателствените материали. Ето защо искането за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановения съдебен акт на въззивната инстанция и оправдаване на Б. по отношение на това обвинение трябва да бъде уважено. Въззивният съдебен акт трябва да бъде изменен и по отношение на уважения граждански иск, предявен от пострадалия Г. П., като присъдата трябва да бъде отменена в тази й част, а този граждански иск трябва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение трябва да бъде коригирано и по отношение на присъдената държавна такса в размер на 28 лева- дължима по същият граждански иск. Касационният съд прецени, че не са налице предпоставките за отмяна на постановеното въззивно решение по отношение на инкриминираните деяния, осъществени на 16.08.2008 г. и на 20.08.2008 г. Правилно решаващите съдилища са анализирали доказателствените материали, относими към тези пунктове на обвинението, като законосъобразно за приели, че те установяват извършването на престъплението от обективна и субективна страна. Не се спори от страните в производството, а и предходните съдебни състави правилно са преценили, че с действията си Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК. Действително с активни свои действия той е подпомогнал осъществяването на всяко едно от инкриминираните деяния, като е приел, а впоследствие превозил и предал (за първото деяние) предмета на престъплението, като по този начин е подпомогнал извършването му. Правилно предходните съдилища са преценили, че съществуват доказателства, които установяват извършването на престъпленията по тези пунктове от обвинението и от субективна страна. Правилно са анализирани показанията на свидетеля Ю., които е категоричен, че е попитал осъдения дали е пристигнал за парите, получил е утвърдителен отговор, след това му е казал какво му предава, като е уточнил къде са поставени сумата за него и тази за извършителя на престъплението. Отново този свидетел поддържа, че лично е възприел, това че Б. води телефонен разговор, в който казва, че всичко е наред и е чисто. Тези показания свидетелят е потвърдил при проведена очна ставка с осъдения и те са останали непроменени в хода на воденото наказателно производство. Касационната инстанция възприема изводите на първостепенния и въззивен съд, че показанията на Ю. установяват по несъмнен и категоричен начин, обстоятелството, че Б. е знаел, че обективно подпомага осъществяването на престъпление по чл.209, ал.1 НК и правилно са преценили, че тези гласни доказателства опровергават обясненията му по отношение на този пункт от обвинението. Ето защо и законосъобразно осъденият е бил признат за виновен по него. Изводите на предходните съдебни състави трябва да бъдат възприети и по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК на 20.08.2008 г. с пострадал свидетеля П.. По отношение на това обвинение отново не е спорно, че осъденият е осъществил състава на престъплението от обективна страна. По отношение на осъществяването му от субективна страна правилно са били анализирани показанията на пострадалата П., която твърди, че когато осъденият е пристигнал тя го е попитала дали той е дошъл за парите и след това му е подала паричните средства, завити в телефонна разпечатка, като му е казала „ето парите”. Показанията на свидетелката опровергават обясненията на Б., че и в този случай той не е знаел естеството на пренасяната от него пратка и конкретно когато я е приел не е знаел, че това са пари. Обясненията му се опровергават и от последващите негови действия- това, че след като е разбрал, че е издирван от полицейски служители и му е било наредено незабавно да се завърне в гр.Велинград той не е сторил това, а е потърсил контакт със свидетеля М. на когото е оставил парите с молба да му ги предаде впоследствие. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на този свидетел. Анализа на посочените гласни доказателства дава основание и на тази съдебна инстанция да възприема изцяло изводите на първостепенният и въззивен съдебен състав, че съществуват достатъчно доказателства подкрепящи обвинителната теза и по този пункт на обвинението. Законосъобразно предходните съдилища са преценили, че С. Б. е осъществил престъплението от субективна страна и е съзнавал, че пренасяйки пари подпомага осъществяването на престъплението, в извършването на което е обвинен. В подкрепя на този извод е и обстоятелството, че в рамките на сравнително кратък период от време- от 16 до 20.08.2008 г. осъденият е предприел няколко пътувания (конкретно три, две от които с цел да превози парични средства), като е направил това след обещано сериозно възнаграждение. Без съмнение таксиметров превоз на стойност 200 лева (било за пренасяне на пари или документи) от гр.Велинград до гр.Дряново е необичайно и житейски необосновано действие, поради което не може да бъде възприета тезата на осъдения, че той е правил това по молба на неустановено лице, което било забравило свои документи. От събраните доказателствени материали се установява, че осъденият е знаел, че превозва пари, съзнавал е обстоятелството, че те са предмет на престъпление и изводите за това почиват на действията му при получаването на първата парична сума от пострадалия Ю. и направеният опит за укриването на средствата при последното инкриминирано деяние. Ето защо касационната инстанция прецени, че правилно осъденият е бил признат за виновен по пункт първи и трети от обвинението и законосъобразно е ангажирана отгвороността му за извършено престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Касационният съдебен състав не възприе доводите, застъпени в искането, че с ангажирането на отговорността на осъдения Б. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК при неизвестен извършител е допуснато нарушение на материалния закон. Действително производството е било водено само срещу осъденото лице, за което обвинението е било за помагачество, но тази правна фигура е допустима и възможна. При съучастническа дейност обвинението трябва да бъде повдигано, респективно наказателното производство водено срещу всички лица, съпричастни към извършването на престъплението, но това може да бъде осъществено само когато те са известни. В този случай разследващите органи са положили всички усилия да установят извършителя на престъплението, но това е било обективно невъзможно. Ето защо след като е бил установен факта на извършването на престъплението, съществуването на негов извършител (макар и неизвестен), както и са събрани достатъчно доказателства, установяващи съпричастността на осъдения Б. правилно срещу него е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Това действие не представлява нарушение на материалния закон. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че избраната от обвинението правна структура е принципно недопустима, тъй като съдебната практика е константна по отношение на това, че неустановяването на извършителя на престъплението не е пречка за ангажиране на отговорността на останалите съпричастни към извършването му лица и конкретно поръчители или помагачи. Именно на това основание може да бъде признат за виновен помагач, които се възползва от законоустановените се права и избира да не съдейства на разследващите органи и по този начин не разкрива съучастника си- извършител на престъплението. Тази правна фигура е възможна и тогава когато това лице обективно не знае самоличността на извършителя на престъплението, но е наясно, че такова е извършено и че със собствените си действия като помагач допринася за осъществяването му. Предвид изложеното съдът прецени, че по отношение на инкриминирани деяния по първи и трети пункт от обвинението не е нарушен закона, а напротив той е бил точно приложен, както и не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че воденото срещу осъдения С. Б. наказателно производство трябва да бъде възобновено, като бъде изменено решение №69 от 06.04.2011 г., постановено по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик в частта му, с която е била потвърдена присъда №4 от 19.01.2011 г., постановена по НОХД №263/2010 г. на Районен съд- гр.Велинград, за осъщественото на 19.08.2008 г. престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК и е бил уважен предявения от този пострадал граждански, като осъденият бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил това престъпление, а предявения граждански иск бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Въззивният съдебен акт трябва да бъде изменен и в частта му, с която Б. е бил осъден да заплати сумата от 129, 92 лева- държавна такса върху уважените граждански искове, като следва да бъде приспадната сумата от 28 лева- присъдена държавна такса за уважения изцяло граждански иск предявен от пострадалия Г. П.. Въззивният съдебен акт трябва да бъде потвърден в останалата му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик. ИЗМЕНЯВА решение №69 от 06.04.2011 г., постановено по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик, като ГО ОТМЕНЯВА в частта, с която е била потвърдена присъда №4 от 19.01.2011 г., постановена по НОХД №263/2010 г. на Районен съд- гр.Велинград, за осъщественото на 19.08.2008 г. престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК, в частта, с която е бил уважен предявен от Г. А. П. срещу осъдения С. И. Б. граждански иск за сумата от 700 лева, представляващи претърпени в резултат на престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението и в частта, с която С. Б. е бил осъден да заплати сумата от 28 лева- държавна такса, дължима по предявения от Г. А. П. граждански иск за сумата от 700 лева. ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН подсъдимия С. И. Б. за това на 19.08.2008 г., в гр.Велинград, в съучастие като помагач с неустановено лице с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение Г. А. П. и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 700 лева и ГО ОПРАВДАВА по този пункт от обвинението за извършване на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК. ОТХЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Г. А. П. срещу осъдения С. И. Б. граждански иск за сумата от 700 лева, представляващи претърпени в резултат на престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решение №69 от 06.04.2011 г., постановено по ВНОХД №155/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Пазарджик в останала му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.