Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 250   София, 26 май  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на деветнадесети май 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ...........Ив. ИЛИЕВА..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 240/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимата З. Д. Ч. срещу въззивно решение, постановено от Военноапелативен съд по ВНОХД № 5/2009 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 27, постановена от Пловдивски военен съд на 14.11.2008 г. по НОХД № 27 по описа за 2008 г., подс. Ч. e била призната за виновна в това, че в периода от 06 април 2005 г. до 31 март 2007 г. при условията на продължавано престъпление като кадрови военнослужещ в под. 36150 – гр. С. чрез използване на документи с невярно съдържание – ежемесечни справки за пътни пари получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 1988,20 лева, собственост на М. на о. , с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта съзнателно се ползвала от 639 билети за автобусен превоз по маршрут с. П. гр. С. и обратно, поради което и на основание чл. 212 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66 ал.1 от НК било отложено за срок от пет години. С присъдата подсъдимата била осъдена да заплати на МО – София сумата от 1988,20 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимата, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК - съществено нарушение на процесуалните правила. С нея се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Доводът се аргументира с твърдението за наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата, неотговарянето на защитните доводи на подсъдимата в решението, необсъждане на показанията на свидетелите Т, като и неустановяване на това кои декларации подсъдимата е попълвала лично и кои - не. Пред касационната инстанция защитата поддържа доводите и искането, изложени в жалбата. Повереникът на гражданския ищец оспорва жалбата, като счита, че въззивното решение е законосъобразно в гражданската му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция не намира да е допуснато което и да е от посочените в жалбата нарушения на процесуалноправните разпоредби на НПК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 212 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК след извършването на обстоен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, събрана по делото.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Ч. не е престъпно и неправилно е било квалифицирано като престъпление. Поведението й, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки подсъдимата за виновна, действително съставлява престъпление, доколкото тя обективно е получила имущество на МО – сумата от 1988,20 лева, декларирайки че ги е изразходвала за билети по маршрута с. П. гр. С., като за целта е използвала справки с невярно съдържание, към които е прилагала билети за неосъществен превоз, както и такива с несъществуващ номинал. Тези установени чрез писмени доказателства обстоятелства правилно са били интерпретирани от въззивния съд съвкупно с показанията на свидетелите Б, Т. и А. , чрез които е установено по безспорен начин, че изплащането на суми за пътни разходи е ставало само при подадена ежемесечна справка от правоимащия военнослужещ, придружена с билети, доказващи извършено пътуване. От разпитите на тези служители на поделението е установен и механизма на отчитането – подаване на справката от самото лице или от друг негов колега, но винаги от името на правоимащия, като не е влизало в техните служебни задължения да проверяват верността на приложените билети, нито дали действително пътуванията са осъществени, а само дали лицето е имало действително толкова отработени дни, колкото е декларирало, че е пътувало от местоживеенето си до поделението. ВКС не констатира твърдяното нарушение в касационната жалба, че съдебните инстанции са игнорирали показанията на свидетелите Т. Макар и изрично да не е посочена поименно свидетелката А, нейните показания са били предмет на анализ, доколкото фактите, за които тя е свидетелствала, са били обсъдени от съдебните инстанции и са били противопоставени на обясненията на подсъдимата. С оглед на това не се констатира съдът да е игнорирал сочените от защитата доказателства, а фактите, които тези свидетели са депозирали пред съда, са залегнали в основата на фактическите му констатации. Поради тези причини не се отчита да е налице каквото и да е процесуално нарушение по чл. 107 от НПК – игнориране или превратно тълкуване на част от доказателствата и техните източници по делото. Не отговаря на обективните констатации по делото твърдението в касационната жалба, че не е установено по делото кои справки е попълвала подс. Ч. и кои са подавани от нейно име, но не ги е попълвала тя. По делото още на досъдебното производство са били назначени и впоследствие изслушани в съдебно заседание и приети графологическа и почеркова експертизи, които с категоричност са установили това обстоятелство, което защитата намира за неизяснено /л. 152 и сл. от том ІІІ и л. 70 и сл. от том ІІІ/. При спазване на изискванията на Г. 14, раздел ІІІ от НПК органите на досъдебното производство и съдебните инстанции са гарантирали изясняването на това обстоятелство чрез използването на специалните знания на експерти графолози – криминалисти. На експертните познания и на използваната от тях научна методология при изготвянето на заключенията никоя с. не се е противопоставила, поради което липсват основания да не се даде вяра на тези експертизи . Затова техните изводи законосъобразно са били използвани от инстанциите по фактите за формиране на фактическите и правни изводи. Не се констатира и друго твърдение, изложено в касационната жалба – наличието на противоречие между мотиви и диспозитив на първоинстанционната присъда. Същото се поддържа с оглед приетото в присъдата, че подс. Ч. се е ползвала от документи с невярно съдържание, а в мотивите е прието, че не всички ползвани документи е съставила самата подсъдима. Този довод сочи на явно неправилно интерпретиране на законоустановения състав на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК и несъобразяване от с. на защитата със задължителните указания на постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС. По делото не се спори, че дори и съставени от други лица, справките, които са послужили като основание Ч. да получи суми за транспортни разходи, реално са били ползвани от нея. За състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК не е необходимо използваният документ с невярно съдържание, служещ като правно основание за извършване на плащането, да е съставен непременно от дееца, който неправомерно получава сумите. Достатъчно е той да съзнава качеството на документа – че е с невярно съдържание и че именно поради това си съдържание този документ прави възможно имущественото разпореждане в полза на ползувателя му. За разлика от ал.1, за съставомерността на престъплението по чл. 212 ал.2 от НК е необходимо самият деец да е съставител на инкриминирания документ, но при него ползувателят е друго – трето лице. Обвинението срещу подс. Ч. е за престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, поради което е првноирелевантно кой е съставил документите с невярно съдържание – важно е, че подсъдимата се е ползвала от тези документи, съзнавайки неверността им. За това, че документите са били с невярно съдържание са били налице достатъчно на брой и убедителни доказателства – показанията на св. К, И. И. , Н. И. , Б. , П. , Д. , К. , от които се установява, че Ч. не е живяла в с. П. през инкриминирания период, а е обитавала квартира в гр. С.. Това обстоятелство е потвърдено и от св. Ж, които установяват, че макар и да е била адресно регистрирана в с. П., подсъдимата не е живеела постоянно там, виждана е само няколко пъти през инкриминирания период и то около 17-18 часа , когато е пътувала за гр. С.. Това обстоятелство, съчетано с безспорно установените факти по делото, че представените билети от подсъдимата за потвърждение на пътуванията й по маршрута са били издадени от фирми, които въобще не обслужват този маршрут, както и че билетите са с номинал, който не е съществувал към този момент, оборват по категоричен начин нейната теза за истинността на подаваните справки. По този начин чрез използване на документите с невярно съдържание /ежемесечни справки/, придружени с билети за пътувания от Ст. Загора до с. П. и обратно, подсъдимата е въвела в заблуждение комисия на поделението, в което е работела, че съществува основанието по чл.45 ал.1 т.2 от ПМС № 23/1999 г. да получава пари за транспортни разноски, тъй като не живеела в града, в който се намира поделението, в което е работела. Така въведените в заблуждение длъжностни лица са разпоредили отпускането на ежемесечната финансова компенсация, която е излиза от патримониума на поделението и е постъпвала във фактическа власт на подс. Чонова. По този начин тя е осъществила състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна с. и липсват основания да се счита, че е налице каквото и да е противоречие между диспозитива на присъдата, с която тя е била призната за виновна, и мотивите към този съдебен акт. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице нито едно от сочените в жалбата нарушения на процесуални норми, които да представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 15/14.03.2009 г. на Военноапелативен съд, постановено по ВНОХД № 5/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.