Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * самостоятелен обект * отмяна на констативен нотариален акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58


София,16.04.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 572 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 571 от 9.11.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1098 от 8.12.2011 год. по гр. д. № 800/2011 год. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по допускане на делбата на полумасивната едноетажна жилищна сграда и отхвърляне иска за делба на пристройката към нея, находяща се в УПИ ХІ-* в кв. 48 по плана на [населено място],[жк], както и в частта относно отмяната на нотариалните актове № № 3 и 13, двата от 2005 год., по подадената от Б. и С. Д., чрез адв. К. Б. касационна жалба.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от К. и И. Ж., чрез адв. А.. А., част с подадената от тях касационна жалба.
С произнасянето по основанията за допускане на касацията е очертан предметът на касационното производство.
В рамките на този предмет касаторите поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че необособеността на пристройката като самостоятелен обект на правото обосновава извод за принадлежността й към основната сграда, поради което и делбата й следва да се допусне между съсобствениците, а издаденият нотариален акт за право на собственост върху такъв необособен обект и този за сключена разпоредителна сделка с такъв предмет бъдат отменени.
Ответниците по жалбата К. П. Ж. и И. Й. Ж. не са взели становище по нея.
С посоченото по-горе определение в производството по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за относимостта на факта на необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект на правото към първата фаза на делбеното производство. Въззивният съд е приел въз основа на заключенията на вещите лица, че пристройката не представлява самостоятелен обособен обект на правото на собственост, поради което и не е годен обект за делба. Съществуващата жилищна сграда е изградена в отклонение от изготвения архитектурен проект, като застроената й площ, включваща и площта на пристройката, за която е издадено удостоверение за търпимост на строежа, е 69 кв. м. При тези фактически констатации е направен извод за неоснователност на предявения иск за делба на изградената като пристройка част от съществуващата в имота сграда, както и е отхвърлено искането за обезсилване на нотариалните актове на ответниците с предмет правото им върху този имот.
Въпросът за обособеността на самостоятелен обект в делбеното производство се поставя във фазата по извършването на делбата, когато се образуват дялове за съделителите и с оглед възможността за това се прилага съответния способ за ликвидиране на съсобствеността. Както е разяснено в т. 5, б. „в” от ППВС № 7/73 год., приложено от касаторите, съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми – чл. 39, ал. 4 З. /отм./, сега респ. разпоредбите на ЗУТ, вкл. и когато това обособяване е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект е предвидено съответно одобрение от техническите органи. В същия смисъл са и представените съдебни решения с предмет въпросът за поделяемостта на делбения имот на реални дялове, когато са касае за съсобствена сграда или жилище – ТР № № 38 по гр. д. № 13/79 год., 69 по гр. д. № 45/84 год., 75 по гр. д. № 36/81 год. на ОСГК на ВС. В решение № 599 от 26.07.2010 год. по гр. д. № 766/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че обособяването на отделните етажи на двуетажна жилищна сграда в самостоятелни обекти, следва да се реши във фазата по извършването на делбата при установената в първата й фаза липса на такава самостоятелна обособеност на втория етаж, претендиран от част от съделителите да е тяхна собственост на основание давностно владение.
Настоящият състав, като прецени горната съдебна практика и разрешението на поставения въпрос в обжалваното въззивно решение, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в приложената задължителна съдебна практика за относимостта на въпроса за обособяването на самостоятелен обект към фазата по извършването на делбата, а не към първата фаза по допускането й, в която съдът се произнася по въпросите по чл. 344, ал. 1 ГПК. Един от тях е този за делбените имоти, поради което и при липсата на данни спорната пристройка към сградата да е самостоятелен обект на правото, то същата е принадлежност към основната жилищна сграда. Обстоятелството, че утвърденият архитектурен проект е за сграда с по-малка площ, както и, че впоследствие е застроена допълнителна площ към вече построената сграда, не може да обоснове друг извод, с оглед установеното обстоятелство, че сградата съществува към настоящия момент така, както е изяснено от заключението на вещото лице Р. Г. – съществуващите помещения са функционално свързани и не съществуват обособени помещения, представляващи пристройка като отделен обект на правото на собственост. Зазиждането на съществуващата врата към допълнително построената стая не води до обособяването на отделен самостоятелен обект, както и допълнителните промени по направата на отвор за вход.
При тези фактически констатации за липса на обособеност на пристройката като самостоятелен обект на правото на собственост, изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за делба на пристройката е необоснован и неправилен. Делбеният имот представлява едноетажна жилищна сграда, построена в имота и включваща допълнително застроената площ, наречена пристройка, така както съществува към настоящия момент, поради принадлежността на допълнително построеното към сградата. Правата на съделителите са такива, каквито са приети от въззивния съд – 5/6 ид. ч. общо за Д., като придобити по разпоредителната сделка с нотариален акт № 63/2003 год. и 1/6 ид. ч. за Ж.. В тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което и е влязло в сила.
Поради необособеността на пристройката като самостоятелен обект същата не може да бъде предмет на вещното право на собственост, претендирано от съделителката К. Ж. и трето за настоящия спор лице В. Г. с представения по делото нот. акт № 3/2005 год. Пристройката е принадлежност към главната вещ – жилищната сграда и правото на собственост на последната определя и правото върху принадлежността, поради което и издаденият констативен нотариален акт от 2005 год. е без предмет при установената липса на годен обект на правото. Правно ирелевантно е ползването на тази пристройка, тъй като то не е достатъчно за придобиване по давност при положение, че същата не отговаря на нормативните изисквания за жилище и не може да се обособи като такова, както е установено от техническата експертиза. Удостоверението за търпимост също не променя горния извод, тъй като то касае спазване на техническите изисквания. Поради това и издаденият нотариален акт № 3/2005 год. следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като е издаден при липса на съществуващ обект на правото и не може да легитимира титуляра му като собственик при признатия с настоящето решение обем права на страните като съсобственици на цялата сграда, като обект на вещното право.
Искането за отмяна на нот. акт № 13/2005 год. с предмет разпоредителна сделка относно същата пристройка е неоснователно, с оглед същността на този нотариален акт за удостоверяване на волеизявленията на страните за прехвърлянето на права, които ако не се притежават от прехвърлителят, не би настъпило и вещнопрехвърлителното действие на сделката. Този т. н. конститутивен нотариален акт не засяга правата на трети лица върху предмета на сделката, поради което и отмяната му по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустима, в който смисъл е постановено и ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Поради тези съображения въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част е частично неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне делбата на съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда, с пристройката към нея и се отмени нотариалния акт № 3/2005 год.
В останалата му част относно отхвърляне иска за отмяна на нот. акт № 13/2005 год. същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на настоящето касационно производство, направените от касаторите разноски в размер на 130 лв. следва да се понесат от ответниците по касация.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1098 от 8.12.2011 год. по гр. д. № 800/2011 год. на Пернишкия окръжен съд в потвърдителната му част относно допускане на делба на полумасивната едноетажна жилищна сграда и отхвърляне иска за делба на пристройката към нея, находяща се в УПИ ХІ-* в кв. 48 по плана на [населено място],[жк], както и в частта относно отмяната на нотариален акт № 3 от 2005 год. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДЕЛБАТА на построената в УПИ ХІ – * в кв. 48 по плана на [населено място],[жк]полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 69 кв. м., включваща и пристройката към нея, между Б. Б. Д. и С. П. Д. с общ дял 5/6 ид. ч. и К. П. Ж. и И. Й. Ж. – с общ дял 1/6 ид. ч.
Отменява нотариален акт № 3/2005 год., издаден от нотариус В. Я. в полза на К. П. Ж. и В. П. Г..
ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в останалата му част – относно нот. акт № 13/2005 год. на същия нотариус.
Осъжда К. П. Ж. и И. Й. Ж. да заплатят на Б. Б. Б. Д. и С. П. Д. направените в касационното производство разноски в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.