Ключови фрази
косвен съдебен контрол * контрол за валидност на административен акт * земеделски земи * право на изкупуване от ползвател * възстановяване правото на собственост * реституция * трансформация на правото на ползване в право на собственост * Ревандикационен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 339

 

                             София, 07.07.2010 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на петнадесети април две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

с участието на секретаря Емилия Петрова                                                            

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 1212/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е съгласно определение № 9 от 6.01.2001 г. за допускане разглеждането на касационната жалба, подадена от Г. М. , З. Х. и Н. Х. срещу въззивно решение № 442 по гр.д. № 1164/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което искът им за собственост на имот пл. № 1* по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание “П”, землището на гр. В., кв. Галата, е отхвърлен.

Разглеждането на жалбата е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика по въпросите за предела на косвения съдебен контрол, който в производство като настоящото може да се упражни върху решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на бивши земеделски земи.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът без основание подложил на проверка решението на поземлената комисия, с което процесният имот е бил възстановен и не обсъдил липсата на правно основание за ответниците да владеят имота. Това довело до неправилно отхвърляне на ревандикационния иск, поради което ищците молят за отмяна на решението и уважаване на иска.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Искът има за предмет защита на правото на собственост на ищците, които твърдят, че са собственици по силата на възстановяване от поземлената комисия, а ответниците владеят имота без правно основание, тъй като не са били налице условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и те неправомерно са изкупили имота.

За да отхвърли иска въззивният съд е приел, по повод противопоставено от ответниците възражение, че ищците не са доказали техният наследодател Х да е бил собственик на имота към момента на кооперирането, тъй като вече е бил починал. По тези съображения не е разгледал претенцията по същество, а именно дали са били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Въпросът за това допустимо ли е било да се слуша възражението на ответника във връзка с легитимацията на ищците е решаван противоречиво в съдебната практика, но следва да се посочи по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК, че ВКС намира за правилна практиката, която приема, че при спорове за собственост, свързани с имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, ответникът би могъл да противопостави възражение за липсата на активна материалноправна легитимация само ако противопоставя свои права върху имота също по реда на възстановяването- т.е. ако е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Тази особеност при допустимостта на косвения съдебен контрол на административни актове с вещноправно действие, при постановяването на които не са участвали трети заинтересовани лица, е обусловена от предмета на обществените отношения, които се регулират от ЗСПЗЗ и който има за цел преди всичко земята да се възстанови на бившите собственици, а правата на ползвателите да запазят имотите си е уредена като едно изключение, което не може да се прилага разширително, включително и от гледна точка на процесуално поведение. По тази причина в разглежданата хипотеза ползвателят може са се брани само с възражения, защитаващи правата, които му дава законът, а именно да докаже, че правото на ползване му е предоставено по надлежния ред и че е изпълнил изискванията на закона за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката, изразена в р. № 1* от 17.01.2008 г. по гр.д. № 1033/ 2007 г. на ВКС, ІІ г.о., а не тази в обжалваното въззивно решение и затова последното подлежи на отмяна на основание чл. 293, ал.2 ГПК. В същия смисъл е създадена практика на ВКС и по чл.290 ГПК, а именно р. № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 927/ 2009 г. и р. № 420 от 26.05.2010 г. по гр.д№ 412/ 2009 г. на І г.о.

Въззивният съд не е разгледал останалите въпроси по делото, свързани с доводите на ищците че не са спазени условията за изкупуване на имота, както и възраженията на ответниците и представените доказателства, поради което в тази част към решението липсват мотиви и правилността му не може да бъде проверена от касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на ново решение по съществото на спора.

Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 442 по гр.д. № 1164/ 2008 г. на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: