Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 08.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 67/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения И. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 2018/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС). В саморъчната молба на осъденото лице са изложени доводи, че незаконосъобразно е бил осъден задочно, тъй като не получил призовка за съдебното производство. Първоинстанционният съд не му определил защитник, което нарушило правото му на защита. Искателят бил лишен и от правото си да сключи споразумение с прокуратурата, както и да поиска разглеждане на делото по съкратена процедура. В съдебно заседание на ВКС осъденият Б. и неговият служебно назначен защитник адв. И. Л. поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 266 от 7.10.2016 г. по НОХД № 2018/2016 г. ПРС е признал подсъдимия И. Д. Б. за виновен в това, че на 13.12.2014 г. в [населено място] при условията на повторност в немаловажен случай отнел чужди движими вещи на обща стойност 460 лева от владението на Д. С. Г. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Б. по НОХД № 3925/2012 г. по описа на ПРС наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. С присъдата си съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, и се е произнесъл по направените по делото разноски. Присъдата на ПРС е влязла в сила на 25.10.2016 г. Съгласно писма вх. № 65388/13.12.2016 г. от ОДМВР – Пловдив, ІV РУ, и вх. № 124/3.01. 2017 г. от РП–гр. Пловдив осъденият Б. е бил задържан и приведен в пенитенциарно заведение с начало на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода 8.12.2016 г. Поради липса на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на ПРС по НОХД № 2018/2016 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме моментът на задържането му за изтърпяване на наказанието. Молбата на искателя за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена по пощата на 30.12.2016 г. – в шестмесечния срок от узнаването за постановената присъда. При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство. Разгледано по същество, искането на осъдения И. Б. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В разглеждания случай не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, въпреки че част от досъдебната фаза на водения срещу искателя наказателен процес и съдебното производство действително са протекли без неговото участие. Осъденият Б. неоснователно счита, че неприсъственото осъждане всякога е незаконосъобразно и непременно води до възобновяване на делото. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящия казус разглеждането и решаването на делото в отсъствие на искателя се дължи само и единствено на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като укриване. Приложените по делото материали обуславят сигурен извод, че той е знаел за предявеното срещу него обвинение на досъдебната фаза и е бил уведомен за процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Досъдебното производство срещу Б. (№ 626/2014 г. по описа на ІV РУ, ОД МВР–гр. Пловдив) е било образувано с постановление на прокурор от РП–гр. Пловдив от 23.02.2015 г. (л. 1 от ДП), като още преди това – при извършването на проверка по сигнала на пострадала Д. Г. от 15.12.2014 г. (л. 5 от ДП) – е станало ясно, че той не живее на отразения в АИС „Български документи за самоличност” адрес в [населено място],[жк], вх. „*”, ет. *, ап. **. (Изпратената му на този адрес призовка за явяване в полицейското управление за разпит в качеството на свидетел останала невръчена, понеже той отдавна го бил напуснал и нямал друг регистриран постоянен и/или настоящ адрес – л. 10 – л. 14 от ДП). След започването на досъдебното производство осъденият Б. отново неуспешно е бил търсен за разпит като свидетел от същия адрес (л. 29 и л. 30 от ДП), което е станало причина за обявяването му за общодържавно издирване с постановление от 15.04.2015 г. (л. 33 от ДП) и спиране на досъдебното производство с постановление от 30.04.2015 г. на прокурор от РП – гр. Пловдив на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК (л. 40 от ДП). На 10.11.2015 г. досъдебното производство е било възобновено (л. 41 от ДП) поради установяване на искателя. С две последователни постановления – от 13.11.2015 г. (л. 52 от ДП) и от 19.11.2015 г. (л. 49 от ДП) – искателят е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като в титулните части на цитираните актове разследващият орган е отразил съобщения от самия обвиняем адрес за призоваване – [населено място], [улица], ет. *. Същите данни са залегнали и в протоколите за разпит на осъдения в качеството му на обвиняемо лице съответно от 13.11.2015 г. и от 19.11.2015 г. (л. 53 и л. 51 от ДП). Всички посочени процесуални действия са били извършени с участието на служебно назначения защитник на обвиняемия адв. В. К. от ПАК. С първото постановление за привличане (л. 52 от ДП), надлежно подписано от искателя и защитника му, разследващият орган изрично е запознал обвиняемия със задълженията му „да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване”, като е посочил и последиците от неизпълнението им. На 20.11.2015 г. прокурорът е изготвил искане до ПРС на основание чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на осъдения Б. (л. 54 от ДП). С определение № 3120, постановено в съдебно заседание на 20.11.2015 г. по НЧД № 7669/2015 г. по описа на ПРС, ІІ наказателен състав, искането на прокурора било оставено без уважение, като спрямо обвиняемия била определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева (л. 58 – л. 61 от ДП). С определение на ПОС № 1465 от 26.11.2015 г. по ВНЧД № 2166/2015 г. (л. 62 – л. 64 от ДП) съдебният акт на първоинстанционния съд бил отменен и по отношение на молителя Б. била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Той обаче не участвал във въззивното производство, като защитникът му нямал връзка с него и не разполагал със сведения за причините за неявяването му в съдебното заседание на втората инстанция. Видно от писмо от МП, ГД”ИН”, Затвор–гр. Пловдив, рег. № 1112/26.04.2016 г. (л. 30 от НОХД № 2018/2016 г.) обвиняемият е бил освободен от следствения арест още след първоинстанционното съдебно заседание – на 20.11.2015 г., без по делото да има информация на какво основание е станало това (при положение, че определението по НЧД № 7669/2015 г. от 20.11.2015 г. по описа на ПРС, ІІ наказателен състав, не е било влязло в сила), по разпореждане на кое длъжностно лице и дори без да са налице данни за плащане на първоначално определената парична гаранция. Определението на въззивния съд не било изпълнено, тъй като обвиняемият междувременно отново се укрил – бил е безрезултатно търсен от разследващия орган и на двата известни по делото адреса, включително и на посочения от него при привличането му като обвиняем (л. 74 – л. 76 от ДП), което е наложило на 11.01.2016 г. отново да бъде обявен за общодържавно издирване (л. 71 – л. 73 от ДП). Материалите по делото са били предявени единствено на защитника адв. К. с оглед изрично заявеното от обвиняемия при разпитите му становище да не му се предявява лично разследването. По внесен от РП – гр. Пловдив обвинителен акт по обвинението на искателя Б. е било образувано НОХД № 2018/2016 г. по описа на ПРС, Х наказателен състав. Преписи от изготвения обвинителен акт и от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото не са му били връчени, тъй като въпреки проявеното от съда изключително процесуално усърдие за неговото издирване, местонахождението му не е било локализирано до окончателното приключване на наказателния процес. Той е бил нередовно призоваван на двата известни по делото адреса в [населено място] (на 15.10.2009 г.) – [жк], вх. „*”, ет. *, ап. ** и [улица], ет. *, също така от адрес, фигуриращ в съобщението за обявяването му за общодържавно издирване – [населено място],[жк], бл. „***” № *, вх. „*”, както и от адреси, за които са постъпвали данни, че би могъл да пребивава – в [населено място], [улица], ет. *, в [населено място], [улица], ресторант „***” и др.; бил е търсен със съдействието на РПУ на адресите на близките му (майка му В. Б. и брат му Г. Б.) и в местата за лишаване от свобода; изисквани са били справки от АИС „БДС” за евентуален негов нов адрес, както и за роднинските му връзки; проверявани са били евентуалните му задгранични пътувания; събирани са били данни за резултатите от общодържавното му издирване и дори са били направени опити за установяване на местоработата му чрез ТД НАП – Пловдив по регистрираните му трудови договори. В крайна сметка съдът е приел, че: единственият адрес на искателя Б., посочен като постоянен и настоящ в регистрите на АИС „БДС” е този в [населено място],[жк], идентичен с адреса в [населено място],[жк], бл. „***” № ***, подн. *, вх. „*”, ет. **, ап. *** (л. 33, л. 45, л. 59 от НОХД № 2018/2016 г. на ПРС); че там той не живее от години, тъй като апартаментът е продаден (л. 44, л. 45, л. 46 от НОХД № 2018/2016 г.); че лицето е непознато на адресите в [населено място],[жк], [улица], вх. „*”, ет. *, ап. ** (л. 42 от НОХД № 2018/2016 г.), в [населено място], [улица], вх. „*”, ет. *, ап. ** (адреса на майка му и брат му), в [населено място], [улица], ет. * (л. 35 от НОХД № 2018/2016 г.), в [населено място], [улица], където се намирал ресторант „С.” (л. 36 от НОХД № 2018/2016 г.), в [населено място], [улица], ет. * (л. 57 от НОХД № 2018/2016 г.). От писмо на ОД МВР – Пловдив, сектор „БДС”, У. № 104600-4215/15.06.2016 г. (л. 58 от НОХД № 2018/2016 г.) се е изяснило, че в периода от 01.01.2006 г. – 15.06.2016 г. липсват данни за пътувания на осъдения Б. извън страната. От проведените от органите на МВР оперативно-издирвателни мероприятия, включително обявяването му за общодържавно издирване, се е установило, че от издирването няма резултати, като той не е бил открит на нито един от посочените адреси, водел скитнически начин на живот, а роднините му не са го били виждали повече от година (л. 66 от НОХД № 2018/2016 г.). Видно от писма рег. № И-23222/20.06.2016 г. на НСлС (л. 60 от НОХД № 2018/2016 г.) и рег. № И-9160/ 22.06.2016 г. на МП, ГД”ИН” (л. 61 от НОХД № 2018/2016 г.) искателят не се е намирал в арестите на страната и не е бил задържан в затворите на страната. Съгласно справката от ТД на НАП – Пловдив (л. 62 – л. 63 от НОХД № 2018/2016 г.) след 2011 г. той не е имал регистриран трудов договор, поради което не е могъл да бъде призован чрез работодателя си. При тези данни в съдебни заседания на 15.09.2016 г. и на 7.10.2016 г. първоинстанционният съд напълно законосъобразно от процесуална гледна точка е разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Описаната хронология на процесуалното развитие на воденото срещу осъдения Б. наказателно дело категорично опровергава тезата му, че не е бил уведомен (не е „получил призовка”) за съдебното производство. Описаните в настоящото решение процесуални документи – постановленията за привличане в качеството на обвиняем и протоколите за разпита му, които той лично е подписал, без съмнение манифестират ясното му знание за воденото срещу него наказателно производство и за естеството на произтичащите от процесуалното му качество негови задължения, преди всичко да не напуска посоченото от самия него местоживеене без да уведоми съответния орган и да се явява при призоваване. Неоснователността на твърденията му в още по-висока степен се илюстрира от факта, че той лично е участвал в първоинстанционната процедура по чл. 64 от НПК, в хода на която е бил обсъждан и въпросът за опасността от укриването му. Самоволното му отклонение незабавно след освобождаването му от всички известни места, където е могъл да пребивава и да бъде намерен, за продължителен период от време – от 20.11.2015 г. до момента на установяването му на 8.12.2016 г., и то след като вече е бил обявяван за общодържавно издирване – красноречиво обективира намерението му да избегне наказателното преследване, което на практика има значението на съзнателен отказ от лично участие в наказателното производство. Осъденият не може да черпи права в процедурата по възобновяване от своето недобросъвестно процесуално поведение, тъй като сам е станал причина процесът срещу него да протече задочно. Изложеното обуславя и неоснователността на оплакванията на искателя, че бил лишен от възможност делото му да бъде решено със споразумение или по реда на съкратеното съдебно следствие. Изразената чрез укриването му незаинтересованост към развитието на наказателния процес логично предопределя невъзможността на молителя да се ползва от по-благоприятните диференцирани процедури за разглеждане и решаване на делото. Те могат да бъдат проведени единствено в хипотезите на лично участие на подсъдимия в наказателното производство. С укриването си осъденият Б. е демонстрирал отказ да се явява и участва в производството и да се защитава лично, който изключва и вариантите за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и глава двадесет и девета от НПК. (Впрочем с разпореждането на съдията-докладчик от 05.04.2016 г. е било насрочено провеждане на предварително изслушване по реда на чл. 370 и сл. от НПК, която възможност е била осуетена тъкмо поради невъзможността за призоваване на осъдения). Въпросът за даване ход и разглеждане на делото в негово отсъствие е бил правилно разрешен от ПРС, който е положил всички дължими процесуални усилия за не само за установяване на действителното местонахождение на искателя и осигуряване на участието му в съдебната фаза, но пълноценно е обезпечил и правото му на защита чрез участието на негов защитник. Възражението за неосигуряване на защитник е напълно неоснователно, защото такъв (в лицето на адв. В. К. от ПАК) е участвал в процеса от момента на привличането на Б. като обвиняем до приключването на първоинстанционното съдебно производство. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения И. Б. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 2018/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.